Екипи от 5 държави разработиха идеи за повишаване благосъстоянието на кокошките

BASF
Сред проектите са тролейни колички при транспортиране до кланица и съжителство на птиците с лами алпака, които ги пазят от мишеловите на открито

Проектът Hennovation1 , финансиран от ЕС за две години и половина, събра заедно учените и птицевъдите от яйценосното направление, за да разработят съвместно нови практически мерки за подобряване на здравето и благосъстоянието на кокошките носачки и устойчивостта на сектора. За проекта разказва д-р Мадлен Василева от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

кокошкиЗа целта са създадени иновационни мрежи в 5 страни от ЕС – Чехия, Испания, Швеция, Великобритания и Холандия. Те основно се фокусират върху два проблема – стресът и нараняванията на птиците при откарването им към кланица и кълвенето на пера и канибализма при кокошките.

Един от най-стресиращите моменти в живота на кокошките носачки е транспортирането им до кланица. Хващането и носенето на кокошките за краката обърнати надолу с главата, по няколко наведнъж, на дълги разстояния – от клетките до транспортното средство – е едновременно неблагоприятно и стресово за птиците и трудна задача за уловните екипи. В резултат на това британската иновационна мрежа изпробва нови методи за манипулиране на птиците при опразване на халетата.

Британският екип, включващ производител на яйца, преработвател, експерт по работа и третиране на птици, инженерингова фирма, Арнолд Елсън – специалист по птиците на Adas и Клер Уикс от Бристолския университет, са обсъдили дали могат да се използват тролейни колички и дали ще бъдат подходящи за халетата в британските птицеферми с уголемени клетки.

Идеята е птиците да бъдат зареждани в транспортното си чекмедже (контейнер) вътре в халето. Това чекмедже е уголемено до размера на клетките. След това чекмеджетата се прехвърлят към модула отвън с помощта на колички, които са оборудвани с 4 въртящи се колела. Целта е да има по-малко наранявания и увреждане на кокошките, което води до увеличаване на стойността на птиците и намалява брака, както и до подобрено здраве и безопасност за хващащите екипи.

Първоначалните проучвания са били много успешни и повторени в търговски мащаб в 4 ферми за депопулация.

В Швеция екипът от мрежата за работа с кокошките в края на яйценосния период работи върху насърчаването на използването на месо от кокошки носачки, за да увеличи стойността му и общественото търсене. Набор от рецепти, включително кокошка с къри, са били разработени от шведска знаменитост, и са популяризирани в канал YouTube.

Холандската мрежа е направила изпитвания за добавяне към питейната вода на продукт, предназначен да намали топлинния стрес в деня преди депопулацията на халетата. Продуктът намалява глада и стреса при птиците преди клането и по този начин намалява също замърсяването на кланичното месо, което е от голямо значение за безопасността на потребителите.

В Чешката република се смята, че по-честата смяна на капаците/вратичките на транспортните контейнери е начин за намаляване на степента на увреждане (счупени кости, навяхвания и натъртвания) при транспортираните кокошки. Партньор по проекта е Университетът за ветеринарни и фармацевтични науки в Бърно, Чехия, и всички 4 мрежи, заедно с Испания, ще продължат работа и след края на проекта Hennovation, като се опитат да съберат достатъчно информация за изграждане на международна база данни, която да анализира рисковите фактори, свързани със смъртността по време на транспортирането на кокошки в края на яйценосния период.

Кълването на перата и канибализмът са проблеми, които имат много рискови фактори и мрежите тестват различни иновативни идеи.

Едно от нововъведенията, разработено в Обединеното кралство е нова гама от възможности за покритие на площите за свободна паша на кокошките носачки, отглеждани в биологично производство по ротационна система. Пускането на колкото се може повече кокошки навън на свободна паша е един от най-важните защитни фактори за намаляване на агресията и кълването. За насърчаване на засаждане на дървета във фермите за свободно отглеждане на кокошки е налице и финансиране, но за земеделските стопани често това е невъзможно, особено ако са наематели на земята или прилагат смесена ротация на площите, или многофункционално използване на земята. 

През последните години програмите за развитие на селското стопанство инвестираха значителни средства и ресурси, за да насърчат засаждането на дървета на площите за свободно отглеждане на кокошки. Въпреки че дърветата осигуряват оптимална среда, много земеделски производители избягват да засаждат дървета поради това, че трайно променят площите. Шотландската мрежа разглежда използването на Ерусалимски артишок като естествена посевна култура за покриване на площите, която лесно се развива, има бърз растеж и покритие на клоните и листата през лятото и есента, и е издръжлива през зимата. Развива се между 3-5 години и се вписва в смесени ферми или с биологична ротация. Покривната култура осигурява богат източник на биоразнообразие чрез насекоми, като дава на кокошките възможности за хранене, както и допълнителни източници на протеини.

Друга британска мрежа е тествала дали различен материал за постеля – пясък – може да намали стреса и да увеличи и насърчи естественото поведение и следователно да намали агресията и кълването на перата.

лама с кокошкиВ Испания мрежата разгледа отглеждането на лами алпака съвместно със свободно отглеждани кокошки, с оглед защита от хищници и намаляване на загубите на птици от обикновените мишелови. Специалистите от Университета в Барселона твърдят, че мишеловите са защитени в Испания, но проучванията показват, че между 2002 и 2014 г. популацията им се е увеличила с 20%. Фермерите съобщават, че кокошките изглеждат напрегнати и възбудени след атака от мишелови и смятат, че този стрес има връзка с кълването на перата. Ламите алпака намаляват броя на атаките от хищници и с готовност установяват другарски връзки с птиците и ги защитават агресивно.

Leave a Comment