ФАО препоръчва държавите да облекчат разходите за географски указания

Снимка на ФАО

Програмите за географски указания (ГИ) подпомагат защитата на храни, специфични за дадена област. Специална роля в насърчаване на устойчивото развитие на селските райони, увеличаване на доходите на земеделските стопани и разширяването на възможностите за износ има специално етикетиране на определени храни с тяхното място на произход. Обикновено такива продукти включват млечни продукти (например сирене), месо (шунка) и напитки.

Два неотдавнашни доклада на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) разгледаха правната и институционалната рамка за използване на географски указания в Армения, Грузия, Киргизстан, Република Молдова и Руската федерация. Те също така предоставят информация за инструментите на европейската политика за качество в Унгария, Полша и Хърватия.

В докладите се разглеждат извлечените поуки от прилагането на съществуващите програми за географски указания, както и перспективите за развитие на сектора, включително ролята на държавната администрация в политиките в областта на селското стопанство и развитието на селските райони. Докладите съдържат и препоръки за бъдещето.

„Въз основа на разгледаните примери, ФАО препоръчва на отговорните органи да предприемат инициатива за създаване или подобряване на национална система от програми за географско указание“, заяви специалистът на ФАО Дмитрий Звягинцев. „Съответните мерки следва да включват разработването на национален план за действие с ясни и прозрачни насоки, опростени процедури и намалени разходи за земеделските производители и производителите.“

Ако такъв план бъде успешно приложен чрез консолидирани механизми за прилагане, етикетирането на продукта, указващо региона на произход, може да служи като доказателство за качеството на продуктите за потребителите, средство за повишаване на осведомеността за продуктите и увеличаване на доходите на земеделските производители.

Успехът изисква и гъвкавост от страна на властите, тъй като някои регионални и традиционни продукти могат да се отклоняват от съществуващите стандарти за безопасност на храните и може да изискват признаване на тяхната приемливост, какъвто е случаят с Полша и Хърватия.

„Сътрудничеството между и в рамките на страните за споделяне на знания и опит е необходимо за разработването на допълващи се и взаимно подкрепящи регулации и регулаторни мерки”, добави Емили Вандеканделаре, специалист по ФАО в агробизнеса. „Ние подкрепяме използването на механизми за техническа подкрепа за правителствените агенции и производителите в техните усилия за разработване и управление на програми за устойчиво географско указание.“