Българският износ на пшеница през 2017/2018 г. е рекорден – за над $903 млн.

Световните запаси и производство на пшеница продължават да намаляват, което работи в полза на цените

сеитба на пшеницаПетгодишен рекорд в стойността на българския износ на пшеница е бил постигнат през предходната стопанска година /2017-2018 г./. Той се равнява на 903 554 000 щатски долара. Единствено резултатът през 2013/2014 г. се приближава до миналогодишния, но е с близо 2 милиона долара по-нисък, сочат данни от Ситуационно-перспективния анализ на пшеница, ечемик и рапица, извършен от Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/.

През стопанската 2017/2018 г. са експортирани и най-големи количества пшеница – общо 4,7 милиона тона. Затова и годишният преходен остатък е бил сравнително нисък – 110 хил. тона, тоест 4 пъти по-нисък в сравнение с предишната година. Най-големи количества са отпътували към Испания, Италия и Гърция /над 3 млн. тона за трите държави/. Най-големият експорт към държавите извън ЕС е осъществен към Либия и е в размер на 200 хил. тона.

Производството на пшеницата реколта 2018 г. е с 6,3% по-ниско в сравнение с полученото през 2017 г. зърно и се равнява на 5,4 млн. тона. Заради неблагоприятните климатични условия в периода на жътва средният добив е паднал с 9,5% до средно 474 кг/дка. В същото време в сравнение с предходната година e налице сериозно намаление на пшеницата в „първа“, „втора“ и „втора Б“ група за сметка на увеличение на тази в „трета“ група.

Общото предлагане на пшеница в страната през 2018/19 година се очаква да се понижи до под 5,6 млн. тона – с близо 17% по-малко в сравнение с предходната година. Вътрешните потребности от 1,7 млн. тона обаче се очаква да бъдат изцяло задоволени.

Въз основа на оперативните данни към декември 2018 г., които сочат относително запазване на площите с пшеница за следващата реколта `2019, употребата за семена се изчислява на около 263 хил. тона.

По данни на НСИ, през последните години се наблюдава постепенно понижение на консумацията на хляб и тестени изделия от домакинствата в страната, което може да се обясни с промяна в начина на хранене. Предвид това, както и тенденцията на намаление на числеността на населението, потреблението на пшеница за брашно и хляб през пазарната 2018/19 година се предвижда да спадне с 1,2% на годишна база, възлизайки на около 850 хил. тона.

Прогнозните разчети са за леко увеличение на употребата на пшеница за изхранване на животните през 2018/19 година до 573 хил. тона, с 1,6% над нивото от миналия сезон.

Индустриалната употреба на пшеница през 2018/19 година се прогнозира да се задържи около 55 хил. тона.

При така прогнозираните предлагане и потребление през текущата 2018/19 година, в края на сезона се очаква преходните запаси от пшеница да възлязат на около 120 хил. тона. Очертаващите се сравнително ниски крайни наличности за втора поредна година ще продължат да оказват подкрепа на цените.

В резултат от по-ниските наличности през настоящия сезон, износът само на пшеница изостава с 14,1% спрямо съответния период на миналата година, до 2 366,9 хил. тона. Малко по-слабо е намалението на стойността на реализираната до момента пшеница извън страната (с 6,5%), предвид по-високата експортна цена (средно с 9% спрямо миналогодишната).

При експорта на брашно, който по принцип не е особено голям, се отчита спад със 71,2% спрямо първите четири месеца на предходния сезон, до 12,1 хил. тона, като постигната средна експортна цена е 51% по-висока.

Общият внос на пшеница (включително преобразувано в пшеница брашно) през изтеклата 2017/18 година възлиза на 73,5 хил. тона. Импортът на пшеница нараства със 72% спрямо предходния сезон, но остава сравнително малък – 56,3 хил. тона, докато този на брашно намалява с 9%. Основен принос за отчетеното увеличение при пшеницата имат над три пъти по-големите доставки от Франция, които са реализирани на съществено по-ниска цена спрямо други вносители (217 щ. д./тон, при средна вносна цена от 276 щ. д./тон).

По прогнозни данни на Департамента по земеделие на САЩ (USDA) от декември 2018 г., световното производство на пшеница през 2018/19 пазарна година се очаква да възлезе на 733,4 млн. тона – с близо 4% по-малко спрямо рекордно високото ниво от предходния сезон. Намалението се дължи на лоши климатични условия в някои от основните производители, като по-високи температури и засушаване в някои държави и наднормени валежи в други. От основните производители, редукция на продукцията се очаква в ЕС (с 9%, до 137,6 млн. тона), Китай (с 1,4%, до 132,5 млн. тона), Русия (със 17,6%, до 70 млн. тона), Украйна (със 7,3%, до 25 млн. тона), Турция (с 9,5%, до 19 млн. тона) и Австралия (със 17,8%, до 17,5 млн. тона). Същевременно, увеличение на производството се предвижда в Индия (с 1,2%, до 99,7 млн. тона), Канада (с 6,1%, до 31,8 млн. тона), Аржентина (с 5,4%, до 19,5 млн. тона) и САЩ (с 8,3%, до 51,3 млн. тона).

По-ниското глобално производство, при сравнително запазване на потреблението, се предвижда да доведе до свиване на световните запаси в края на настоящия пазарен сезон до 268,1 млн. тона – с 4,2% по-малко спрямо година по-рано. Чувствително намаление на преходните наличности се прогнозира за почти всички основни производители, най-значително за Русия – с 55%, до 5,4 млн. тона. Пониженото предлагане през годината е основен фактор за повишение на цените на пшеницата на световните пазари. В резултат от намаления експортен потенциал на някои основни износители, световната търговия с пшеница през 2018/19 пазарна година се прогнозира да се свие до 177,4 млн. тона – с 2% по-малко спрямо предходната година. Очаква се експортът на Русия да спадне с близо 12%, до 36,5 млн. тона, но въпреки това страната да остане най-големия износител на пшеница в света. Намаление се прогнозира и при експорта от Австралия (с 32%%, до 10,5 млн. тона), Украйна (със 7%, до 16,5 млн. тона), ЕС (с 5,5%, до 22 млн. тона) и Турция (с 3,5%, до 6 млн. тона). От друга страна, износът на САЩ се предвижда да нарасне до 29 млн. тона – с 25,7% повече на годишна база, поради повишеното производство и освободените от конкурентите пазарни ниши.

Последните прогнозни данни на Информационната система за земеделските пазари към Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO – AMIS) и Международния съвет по зърното (IGC) също сочат спад на световното производство на пшеница през 2018/19 пазарна година – с около 5% на годишна база, намаление на глобалното предлагане с около или малко над 1% и относително запазване на потреблението.

По данни на Европейската комисия от края на декември 2018 г., производството на пшеница в ЕС през 2018/19 година се оценява на 137,4 млн. тона – с 8,9% по-малко спрямо предходната година, в резултат на намаление както на реколтираните площи (с 1,4%), така и на средния добив (със 7,5%). При значително повисоки начални наличности от 19,6 млн. тона (+58% на годишна база), общото предлагане на пшеница в Съюза през настоящия сезон се очаква да се понижи с 3,4%, до 163 млн. тона. Общото потребление на пшеница в ЕС се предвижда да възлезе на 149,8 млн. тона – с 0,5% над нивото от предходната година, като вътрешното потребление нарасне с 1,6%, до 128,6 млн. тона, основно поради увеличение на употребата за фураж, докато при износа за трети страни се прогнозира спад от близо 6%, до 21,2 млн. тона. В края на пазарната година се очаква наличностите от пшеница в Съюза да се свият с около една трета спрямо година по-рано, възлизайки на 13,2 млн. тона.

Leave a Comment