„Лютата ферма“ до Варна – сълзи в очите, огън от ноздрите

BASF
Славена, Дарина и Елена Родинови

Славена, Дарина и Елена Родинови

Първата по рода си и напълно уникална, „Лютата ферма“ събра почитателите на жестоко любимия вкус на Агра 2019 около щанда си. Дори и готвачи от съседната изложба Фудтех пристигаха да тестват издържливостта си и евентуално новите рецепти с продуктите, които фермерското семейство Родинови бе подготвило – два вида сладка (яко люти), разядки, сосове, пюрета, сушени и мариновани чушки, и други храни, които да ядеш и да плачеш. 

Лютата ферма е в с. Страшимирово, близо до Варна. До нея е и цехът за консервиране, както и къщата на стопаните. 

Индийският звяр Бхут Холокия Снимка от сайта на фермата

Индийският звяр Бхут Холокия
Снимка от сайта на фермата

Идеята за отглеждане на люти чушки в световното им сортото разнообразие дошла преди 8 години, след като един приятел описал на Христо Родинов преживяванията си с люти чушки в Мексико, разказа съпругата му Дарина. Любител на лютото, Христо сериозно се размислил дали пък да не обърне земеделския си бизнес и в тази екстравагантна посока. Защото българските люти чушки пък били направо сладки в сравнение с азиатските и американските трепачи. Нима нашите потребители не заслужават усещането, че бълват огън през ноздрите? До момента Родинов произвеждал разсади, зеленчуци и подправки в оранжериите си. 

Фермерът разпространил сред приятелите си идеята и когато те пътували по далечни дестинации, не забравяли да му донесат люти семена. Други сортове поръчал онлайн. И така, лека полека капиталът му от разновидности надхвърлил 300. Започнали изпитвания какво по-конкретно искат като условия за отглеждане чуждестранните пиперки, при какви температури и влажност растат, кое им харесва и кое не. 

Оказало се, че „Лютата ферма“ трябва да топли оранжериите 7 месеца, за да се поддържа тропическа температура. Дори през нощта живакът не бива да пада под 25ºС и затова котлите горят денонощно. 

В момента отглеждаме 70 сорта люти чушки в 7 оранжерии, поясни Дарина. Сортовете са от САЩ, Мексико, Тринидат и въобще Карибския басейн, от Индия и други държави. Сред тях са и най-най-лютите – американската Каролина рийпър, която е записана в Книгата на Гинес, индийската Бхут Холокия, Тринидатският скорпион, Хабанеро и други. „Тези сортове се берат с ръкавици, защото иначе дразнят кожата, а когато се почистват,  слагаме противогази и маски“, добави стопанката. 

Цехът за консервиране на лютите чушки се появил логично, след като продукцията се увеличила. „15 минути след като оберем чушките, те започват да се обработват за консервиране. Пиперките ни са екологично чисти – не използваме пестициди“, каза Дарина. 

Тя е убедена, че бизнесът с лютото има бъдеще. Първо, защото според нея млади хора си падат по огнените храни. И второ, защото консумацията на люти чушки предпазва от рак, инсулт и инфаркт. Капсаицинът – лютивото вещество в чушката, дори гонел слоновете в Индия. За да не им утъпкват реколтата, местните запалвали сухи люти чушки, които обръщали слоновете в бяг. 

Цялото семейство Дарина и Христо, и дъщерите им Елена и Славена, работи във фермата. Христо Родинов не взе участие в селскостопанската изложба, защото все някой трябва да поддържа тропика в оранжериите. 

 

2 Comments

  1. fjiyoru казва:

    Спасибо за информацию!!!!!

  2. СЛОНСКИХУЙ казва:

    ЩЕ ГИ ЧУКАМ ЯКООО

Leave a Comment