Проф. В. Джувинов: Отрежете по-старите от 4 г. клони на овощните, те не плододават

Някои съвети на специалиста при резитбите на костилкови и семкови видове

Проф. Василий Джувинов, учен от Института по овощарство и бивш негов директор, бе гост лектор на конференцията на Националния съюз на градинарите в България, която се проведе на 23 февруари в Пловдив. Той запозна участниците в конференцията с някои особености при резитбата на овощните видове, както и с вредите, които нанася азиатският вредител Дрозофила сузуки. След продължителната лекция, проф. Джувинов обобщи накратко пред Агро Пловдив основните правила при резитбата на семковите и костилкови видове. 

Прочети още: Проф. Радослав Андреев: В България влязоха страшни неприятели, за които стопаните не знаят

Знаем, че така наречената зимна резитба се провежда декември, януари и февруари, донякъде и през март. Не трябва да правим резитба, когато пъпките на овощното дърво са много напреднали и са пред цъфтеж. Отделните овощни видове имат специфичен тип на плододаване и най-вече по отношение на възрастта на плододаващата дървесина. 

При ябълката имаме 4 групи сортове, където те плододават предимно върху една, две, три и четиригодишна дървесина. На дървесина, която е по-стара от 4 години, ние нямаме никакви плодове и затова трябва да се съобразяваме с това. 

Второто, с което трябва да се съобразим, е да погледнем какъв е бил растежът през изминалата 2018 г. Един добър приръст е между 40 и 60 см, но не повече от 1-1,20 м, защото някои фермери се радват на активния приръст. Само че приръстът дава повече листа, но не залага плодни пъпки. 

Когато дебелината на скелетен клон е над 50% от дебелината на централната ос, ние трябва силно да го съкратим или премахнем, като оставим близо до него т.нар. заместител. Отдолу нагоре трябва да правим резитба, тип центрофуга. Старата дървесина периодично трябва да се съкращава или премахва, за да можем да поддържаме основно от една до четиригодишна плододаваща дъвесина. Има примери с 30-годишни крушови дървета, които плододават и имат висок добив благодарение именно на такава резитба. 

При черешата не бива да се извършва зимна резитба, защото евентуално ако имаме заболели дървета от бактерията Pseudomonas (бактериално изсъхване), болестта може да се предаде чрез трионите и ножиците, ако не ги обеззаразяваме при всяко рязане с формалин. А аз доста се съмнявам, че след всяко дърво или всеки клон собственикът или фермерът обеззаразяват инструментите. Заразяването може да се пренесе със зимната резитба, с лятната не може. Затова много специалисти по света, а и у нас, препоръчваме резитбата при черешата да се извършва след приключване на растежа и залагането на плодните пъпки. По принцип за нашата страна този период е между 15 юли и 15 август, но може и малко по-рано, ако сортовете са ранни. Още при беритбата тези клони могат да се свалят на земята и обират. 

Варосването на стъблото на кайсията преди зимата е много важно, защото през този сезон от слънчевата страна дървото се нагрява, а температурата от северната страна е между 3-4 градуса по-ниска. Ако през нощта температурата падне до минус 5 – минус 8 градуса, има напукване на кората, което може да доведе до постепенно загиване на дървото. Варосването помага срещу това и то трябва да обхване основата на стъблото до първите скелетни разклонения.  Кайсиите имат т. нар. продължителност на задължителния зимен покой за разлика от други овощни видове като сливи, круши и ябълки, където този период е по-краткотраен. Ние можем да ги накараме да закъснеят в развитието си именно чрез варосване на стъблата. Това е известно още отпреди сто години. 

И костилковите видове плододават върху 2 до 4-годишна дървесина. При тях трябва да поддържаме именно тази дървесина. Например сливовият сорт Стенлей плододава на две и тригодишна дървесина. 

Основната грешка на овощарите е, че не спазват правилото за възрастта на плододаващите клони при отделните видове и сортове. Тя не бива да е по-стара от 4-5 години. Затова казваме, че на 6-та – 7-ма година ние можем да съкратим водача отгоре без да се притесняваме, че ще имаме нов приръст като метла отгоре, който би се образувал, ако ние сме направили това при по-млада възраст на дървото.

Трябва да поддържаме добър баланс между растеж и плододаване. Това се изразява в поддържане на млада плододаваща дървесина и да не предизвикваме силен растеж от 60-70 см годишно.