Франция поиска да се въведе минимална работна заплата за ЕС. Да се надяваме ли?

В своя авторска статия френският президент Еманюел Макрон призова за реформи, които да доведат до „европейски ренесанс“ Стария континент. Той предлага да се създаде общ европейски орган, който да предпазва държавите членки на Евросъюза от кибератаки и от изборни манипулации, да се забрани езикът на омразата и насилието в интернет, да спре финансирането на политически партии от чужди държави, да се създаде обща гранична полиция за ЕС и служба и служба за предоставяне на убежище, да се напише договор за отбрана и сигурност, който да определя задълженията на страните в ЕС. И нещо много любопитно за нас предлага още Макрон: Да се създаде социален щит, който да гарантира еднакво заплащане на едно и също работно място във всички държави, членуващи в обединението, и европейска минимална работна заплата, съобразена с условията във всяка страна. Френският президент конкретизира, че това трябва да е валидно за всяка държава от север на юг и от запад на изток в ЕС. 

Възможно ли е последната идея на реформатора Макрон да бъде приведена в действие? И как това би се случило? Туй е въпросът? Ако президентът на втората по влияние държава в Европа успее да убеди новите членове на водещите структури в ЕС (след изборите), че „социалният щит“ е основен фундамент на утрешна силна Европа, това би решило неразрешими за нас проблеми като демографската криза, бедността на работещите, мизерните пенсии на възрастните. Защото и при най-оптимистични прогнози, българските средни доходи и стандарт на живот биха се изравнили със средноевропейските след десетилетия и то ако Западна Европа заспи на място. 

Големият въпрос всъщност е дали европейският бюджет ще компенсира драстичните разлики в минималното заплащане на труда например между Германия и в България? Дали пък няма да го направи по схема заедно със средства от националните бюджети? Тогава всяко правителство би следвало да изработи законодателство, в което да определи заплатите в кои отрасли и сектори ще бъдат подпомогнати, и при какви обороти на предприятията. Подобна схема ще направи силни социалните политики на всички страни в Евросъюза, а знаем, че само най-богатите държави могат да си позволят грижата към всеки. Достатъчно е да споменем, че у нас недостигът във фонд „Пенсии“ е близо 4 милиарда лева и че Здравната каса е хронично недофинансирана, какъвто и да е бюджетът й, за да разберем, че при сегашните приходи и разходи в националния портфейл няма смисъл дори да си представяме как би се случило това. 

Подобна политика ще е джакпот за българския производител на круши например. Той дава на работниците (ако намери такива) по 700-800 лв. месечно и няма как да бъде задължен да плаща 1000 евро работна заплата без подкрепата на ЕС и държавата. 

И все пак, ако се опитаме да видим пожеланото от Маркрон бъдеще, първото, което се появява, са стотици хиляди, милион българи, завръщащи се у дома, за да заемат приемливо платени работни места в родината си. Трудовото възнаграждение няма да направи щастлив никого, но ще осигури спокойствието, че парите са достатъчни за прехрана, битови разходи и образование на децата. Второто – ако минималните заплати се образуват от участието на работодател, европейска помощ и национално съфинансиране, това би стартирало забавени с десетилетия реформи в националното управление, за да могат да се намалят разходите на държавата и в същото време да се увеличат приходите. Не знам как би се случило това без революция. Както и не знам как високата корупция, откъдето също има пълнокръвни течове, би секнала в името на някакъв си „социален щит“ и демографски възход. 

Макрон не е социалист. Не може и да се нарече приятел на бедни държави като България, най-малкото защото бе предложил програма, която да заличи нашите фирми за международни превози. Тогава какъв този манифест? Предстои да разберем, но моля, не се отдавайте на илюзии, за да не ви одраска после острият залък на надеждата, както пееше Белчев.