Уроци по резитба на орех на проф. Стефан Гандев

BASF
Открит ден за резитба на орех в ИО Снимки на Агро Пловдив

Открит ден за резитба на орех в ИО
Снимки на Агро Пловдив

Орехът предпочита пролетно засаждане. Ако искате да подсилите растежа на дървото, извършвате резитба по време на зимния покой на дърветата. Ако през този период отрежете клон, дървото ще насочи асимилатите си към оставените пъпки и през вегетацията орехът ще направи същия силен приръст. Но ако съкратите клоните през лятото, то тогава растежът на дървото ще бъде по-слаб. Така че искате ли да засилите растежа – правите зимна резитгба, а искате ли да го задържите – режете през лятото. Тези принципи относно резитбата на ореха директорът на Института по овощарство в Пловдив проф. Стефан Гандев сподели по време на Открития ден по темата резитба в Института по овощарство в Пловдив пред производители от Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове.

Проф. Стефан Гандев (с ножицата): Не режете едногодишните клонки, те раждат!

Проф. Стефан Гандев (с ножицата): Не режете едногодишните клонки, те раждат!

Откритият ден започна в зала на института по овощарство, където бяха разгледани някои общи принципи, валидни за резитбата на ореха.

По-късно темата за резитбите се пренесе в ореховите насаждания на института и там на място бяха обсъдени решенията, които овощарят може да вземе при една или друга архитектура на дървото.

Някои от разгледаните конкретни казуси ви представяме по-долу:

орех резитба

Оформяне чрез резитба на млади орехови дървета

Една от най-подходящите системи е подобрена етажна корона. Тази корона се състои от водач и 5-7 скелетни клона, от които първите три-четири са обособени в етаж. Над клоните от етажа се разполагат поединично или по два останалите скелетни клони. На всеки скелетен клон се оставят по 1-3 скелетни разклонения. Броят на скелетните разклонения върху обособения етаж е по-голям от този на другите скелетни клони (фиг. 1).

резитба орех

След засаждането дръвчетата се съкращават на височина около 130 сm над почвената повърхност. В началото на вегетацията се филизи зоната определена за стъбло, която трябва да е около 80-100 сm. Възможно е и по-високо съкращаване на дръвчетата и оставянето на по-високо стъбло, но трябва да се има предвид, че съществува зависимост между височината на стъблото и времето на встъпването в плододаване. Дървета с по-ниско стъбло започват по-рано да плододават. Над зоната, определена за стъбло, се оставят 5-6 летораста, от които при следващата зимна резитба ще се избере водачът и основният етаж със скелетни клони. 

При втората зимна резитба се избира едно клонче за водач и три-четири клончета с широк ъгъл на растеж за скелетни клони като останалите клончета се премахват (фиг. 2). Бъдещите скелетни клони, трябва да отговарят на следните условия: да са добре развити, по възможност да не израстват от съседни пъпки, да имат широк ъгъл на израстване и да са правилно разположени около водача. Клончетата, обособили етажа, не се съкращават. Ако водачът е надминал мястото, определено за развитието на нов скелетен клон, той се съкращава.

IMG_6238

При третата зимна резитба се избира клонче за продължител на водача, скелетно рамо или две рамена над основния етаж и първи скелетни разклонения върху рамената от етажа. Скелетните рамена не се съкращават. Водачът се съкращава само, ако е надминал мястото, определено за образуване на следващото скелетно рамо.

Снимките са предоставени на Агро Пловдив от проф. Гандев

Снимките са предоставени на Агро Пловдив от проф. Гандев

Резитба за плододаване

Поради дългия младенчески период на ореха, границата между резитбата за формиране и резитбата за плододаване при този овощен вид е добре очертана. Обикновено, когато дървото е с добре оформена корона, започват и първите по-значими добиви. С резитбата за плододаване се цели постигането на равновесие между плододаването и вегетативния растеж, като резитбените практики са съобразени с типа на плододаване (апикален, междинен или латерален) на отглежданите сортове.

Резитбата на сортовете с апикално и междинно плододаване е съобразена с факта, че при тях плодните пъпки са разположени в края на клонките. В случай, че не се извършва резитба, с течение на годините, се наблюдава оголване в основата на клоните и изнасяне на плододаването към периферията на короните, далеч от стъблото. Периферната плододаваща зона може да дава плодове в продължение на години, които да са с добро качество, но като цяло се намалява количеството на добива. С резитбата за плододаване се цели повишаване продуктивността на клоните, т.е. на количеството плодове в килограми на линеен метър дървесина. Това се постига, когато се осигурява достатъчно светлина в центъра и основата на короните, посредством премахването на клоните, предизвикващи засенчване. При резитбата за плододаване се избягват многото съкращавания, което би довело до значително намаляване на добива, поради апикалното (връхното) разположение на плодовете върху плододаващата дървесина. Резитбата е насочена основно към прореждане на цели клони. По този начин наред с нормирането на добива се осигурява и добър светлинен режим. 

Резитбата на сортовете с латерално плододаване е съобразена с факта, че те плододават основно от пъпки разположени в странична позиция по цялата дължина на клонките. При тази група сортове броят на плододаващите зони на линеен метър е значителен, което може да доведе до отслабване на едногодишния прираст. В този случай е от значение да се осигури достатъчно силен прираст, върху който ще се локализира плододаването. Това се постига с извършването на редовни резитби, състоящи се от прореждане и съкращаване на клоните. Силата на тази резитба трябва да е съобразена с общото състояние на дърветата и сорта. Трябва да се има предвид, че прореждането влияе по-слабо върху засилването на растежа, отколкото съкращаването. При прореждането на клоните силният прираст се развива обикновено само до по-големи отрези, което не решава въпроса с осигуряването на млада плододаваща дървесина. Поради тази причина се извършват и съкращавания на 2-3 годишна и по-стара дървесина. По този начин се намалява част от плодните клонки и се стимулира покарването на нов прираст, което е гаранция за получаването на редовни, високи и качествени добиви.

 По същия начин, ако дървото формира повече от необходимите скелетни клони, по-слабите, които са разположени на съседни пъпки, се отрязват така че да не се засегне дървесината на ствола.

IMG_6234

Други съвети на експерта:
  • Обработката на почвата в междуредието и вътре в реда трябва да е плитка, тъй като корените са разположени близо до повърхността, с изключение на основния, който може да достигне дълбочина от 5-6 метра. Какъвто е диаметърът на короната на дървото, такъв е и на кореновата система. Всеки клон си има определен дял корени в земята.
  • Най-добре е азотните, фосфорни и калиеви торове да се внасят през капкова система за напояване. Това особено силно важи за фосфорните и калиевите торове, които са слабо подвижни. Ако градината е без капково напояване, фосфорът се внася със заораване.
  • Торовата норма трябва да се определи чрез почвен анализ.
  • Възможно е завръзите да опадат заради болестта бактериоза. Необходимо е да се извършват превантивни пръскания с медни препарати срещу тази болест. 
  • Често периодът на цъфтеж на женските и мъжките цветове не съвпада или съвпада за съвсем кратък период. Затова се засаждат сортове опрашители.
  • При нормално плододаване добивът от едно дърво в пълно плододаване е 20-30 кг. изсушени орехи с черупка като в декар се отглеждат между 10 и 16 дървета. Във Франция средният добив е около 200 кг от декар, в САЩ към 300 кг.

Прочети още: Направих градина с орехи, защото светът винаги ще бъде гладен за тях

Leave a Comment