Шегата на Ангел Вукодинов за 1 април

„Моята шега за 1-ви април звучи така: От днес България е абсолютно равноправна в Европа и българският земеделец има същите пазари, същите права и същите субсидии каквито и европейският земеделец.“ 

Така Ангел Вукодинов, пловдивски земеделец и председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) до 2013 г., отговори на поканата на Агро Пловдив да се пошегува с нещо за празника на смеха. Това, което за фермера бе шега, стана повод за по-сериозен разговор.

Това, че българските фермери не се усещат като равни на европейските е в резултат на нашето поведение в Брюксел, дообясни Вукодинов. „Ще станем равни, когато престанем да се прекланяме и подмилкваме за един комат хляб. Когато спрем да изпращаме лица – недоразумения, които да ни представляват. Когато спрем да бъдем удобни на Европа. Удобни, защото независимо, че сме равни, ние се държим така сякаш подчертаваме, че не можем да бъдем равни,“ каза земеделецът и продължи нататък, вече забравил да се шегува. 

„Ние отиваме в Брюксел и се съгласяваме на всичко. Проблемът е в нас, не е в Европа. Виждаш, че съседът ти краде и не отиваш да кажеш на властите, защото това се възприема едва ли не като доносничество. Виждаш, че някой цапа – мълчиш си. Нещата започват от нас. Ако ние правим всичко, както трябва, няма да допуснем крадливи и лъжливи съседи, няма да допуснем мошеници за местното и националното управление.“

По повод Законопроекта за превенция на неблагоприятните климатични събития, Вукодинов коментира, че НАЗ е реагирала адекватно. (За реакцията на НАЗ прочети ТУК.)

„Свикнали сме лесно да плачем. Не е най-важното нещо дали законът за превенция ще ни натовари с 0,50, или с 0,75, или с 2 лева на декар. Всяко нещо, което се прави в общественото пространство, трябва да има някаква мярка на справедливост. Ние виждаме, че тази мярка липсва. Градушката като падне удря автомобили, жилища, обществени сгради, инфраструктурни обекти и какво ли още не. Само че никъде не виждаме друго участие освен на земеделските производители,“ отбеляза зърнопроизводителят от Пловдив.

Моделът според Вукодинов заслужава адмирации и трябва да се развива в четириединство  между производители, застрахователи, общини и държавата. Единственият начин законът да е що-годе справедлив е този. „Все повече трябва да се чува нашият глас, защото ми омръзна да чета в икономически издания как най-големите мултинационални компании у нас не плащат нито един лев данък, а пък земеделският производител – голям или малък, чинно плаща данък“, заяви фермерът.

Той смята, че законопроектът има пропуски. В него не е предвидена отговорност ако някой не си е свършил добре работата при градушка с големи поражения. „Трябва да има някаква възвращаемост“, предложи Ангел Вукодинов.