Стайко Стайков: Първо да създадем Земеделската камара, а после при съгласие – и поземлената банка

BASF

Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) сподели две важни за отрасъла идеи пред журналисти този уикенд – създаване на Браншова камара в земеделието и на Национална поземлена банка. 

И двете идеи не са родени за пръв път тези дни. Почти няма министър, през чиито мандат да не се е обсъждала темата за създаване на браншови организации и земеделска камара. До тук изводът е, че държавата май не може или не иска да приеме закон, който да легализира правото на обединените земеделците да определят политиките в селското стопанство. 

Стайко СтайковИдеята за Национална поземлена банка е от 2003 г., припомни председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков. Но тогава не й е тръгнало.  

Сега асоциацията влива нова енергия в съживяване на двете идеи, защото според Стайко Стайков те вече са узрели да бъдат изпълнени.

Камарата – баланс между малки и големи

„Браншът вече има нужда от камара и това е нормално. Ние продължаваме да се роим – малки и големи НПО. Всеки изразява отделно мнение, а това не е от полза за никого“, обясни пред Агро Пловдив председателят.

„Необходима е камара, в която всеки бранш ще може да си внесе становището си по даден въпрос, което да се обсъди. Спорните моменти ще се подложат на дискусии и съвместно ще вземем най-доброто решение. Накрая, когато изгладим различията си както в полза на браншовете, така и на националния интерес, и подготвим с експерти становището си, то ще е едно, а не десет. И ще тежи“, описа начина, по който ще работи камарата, Стайко Стайков.

Той поясни, че асоциацията на собствениците на земеделска земя е водила неофициални разговори с други браншови организации. Всички те се съгласили, че създаването на земеделска камара вече е наложително. Фактът, че при обсъждане в работна група на промените в Законопроекта за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи се усещал дух на единство между браншовите организации, спомогнал идеята да изглежда все по-реалистична.  Според председателя, бъдещата камара може да направи всеки земеделски закон работещ, тъй като преди да стане действащ, той ще бъде разгледан от всички ъгли. „А това е много добре и за държавата“, добави Стайков. 

Председателят на асоциацията обясни, че платформата за създаването на камара ще бъде разяснена пред медиите. „Аз като председател на БАСЗЗ ще изпратя съответните покани към другите браншови организации. Ще сме отворени за малки и за големи НПО, в камарата ще защитаваме интересите на всички. Така или иначе, Европа ще има нова политика, ново правителство след изборите през месец май. Нашето земеделие е зависимо от това, което ще се случи в ЕС, затова най-уместно е да започнем работа като камара сега, с мандата на новата Европейска комисия.“

„Мисля, че можем да постигнем разбирателство в камарата, независимо от това, че в нея ще са както големи, така и малки асоциации. Ще търсим общ език и ще го намерим, защото ако политиката е лоша дори и за една малка група, балансът ще се наруши и развитието ще стане отрицателно. В нашата асоциация имаме и малки производители, на които помагаме. Смятам, че във всяко землище, в което има голям земеделец, той помага на малките, защото иначе няма как и той да съществува. В селата има симбиоза и всеки е обвързан с другия. Понякога големият има много техника, може да си позволи да даде препарати, торове, обработки. Малкият пък има други познания. Едно землище вече не може да се работи на дупки и в реални граници. Не че няма такива, но те са под 1%, защото това има отрицателни икономически последици. В момента има комасация по ползване“, каза Стайков и се приближи до втората идея на БАСЗЗ. 

Националната поземлена банка  – играчът, който ще донесе печалба и на земеделието, и на държавата

Идеята за Национална поземлена банка е изключително добра, особено в момента, когато българското земеделие трябва да започне поне частично да решава двата си големи проблема – прекаленото раздробяване на земите и окаяното състояние на хидромелиорациите.

Идеята е държавата да влезе в банката със земите от ДПФ, а може би и с общинските. Банката ще отдава по по-правилен начин земите от държавния поземлен фонд, ще извършва и заменки. Ще купува и продава, и съответно ще печели. Ще бъде като регулатор на пазара на земеделски земи.

Когато държавата участва пряко в процеса на уедряване на земите, комасирането ще става по-лесно. Хората ще знаят, че процедурата е гарантирана от държавата. Освен това на най-малките собственици на земя ще им се дава правото първи да избират по плана за комасация кои да са парцелите им. Може би ще получават и бонитет, предположи Стайко Стайков. С помощта на националната поземлена банка българите в чужбина и младите, които искат да се занимават със земеделие, могат да си окрупнят наследствените парцели и да образуват удобно за управление стопанство, близо до селото, и така да се влеят в редиците на земеделците.

Комасирането може да започне в землища, в които държавата има най-много земя. Там ще се направят пилотни проекти и така ще бъде даден един добър пример. Поземлената банка ще може да разработи десетина плана за комасиране и това ще е напълно изпълнимо. Тук няма да става дума за милиарди, колкото би струвал национален план за комасиране. Освен това самите планове биха могли да се направят с частична европейска подкрепа, каквато имаше за други държави в ЕС, подчерта председателят. 

Стайко Стайков е убеден още, че Националната поземлена банка ще може да се включи и в проекти за напояване и отводняване, което би донесло допълнителна стойност на земите в капитала на банката. 

Създаването на поземлена банка ще открие доста работни места. Държавата ще стане играч на пазара, но също така ще тушира спекулативните резки движения на цените нагоре или надолу, видя регулативната роля на новата институция Стайков.

Председателят подчерта и поредността на инициативите: „Първото най-важно нещо е да създадем камарата. В камарата ще обсъдим идеята за възобновяване на проекта за Национална поземлена банка и ако имаме съгласие и решение, ще можем вече да се обърнем към земеделското министерство.“  

За БАСЗЗ:

Членовете на асоциацията към момента са над 30. Те са собственици на около 4 млн. дка земеделска земя и отделно от това обработват 2 млн. дка.

„Броят на членовете ни расте. Ако в началото сме били само собственици, то сега имаме и членове ползватели на земя. В асоциацията сядаме на една маса и тогава всички противоречия много лесно се изглаждат и много лесно се работи по замяна и окрупнение на собствеността“, разказа председателят.

 

Leave a Comment