Цени на тържища и борси
Животновъдство
ПРСР 2014-2020 – библиотека
- Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор (2019-2023г.)
- Минимални добиви плодове и зеленчуци за участие в обвързано подпомагане 2017-2020
- Критерии за подбор на проекти по мярка 4.2
- Новата и старата Наредба №9 за прилагане на подмярка 4.1
- Наредба №13 за прилагане на мярка 2.1 за консултантските услуги
- Общини, дефинирани като „селски райони“
- Общини, които попадат в нитратно уязвимите зони
- Списък на застрашените от изчезване редки породи животни
- Списък на застрашените от изчезване местни сортове
- Най-важното за мярка 6.3 „Стартова помощ за малките стопанства“
- Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства (2021 г.)
Агро практики
Как се отглежда най-вкусната царевица
Един фермер отглеждал много качествена царевица в нивите си и редовно печелил голямата награда в националния панаир на реколтата.
Репортерът, който отразявал панаира, решил да разпита фермера какво прави, за да произвежда всяка година най-хубавата царевица.
"Каква е вашата тайна", попитал той фермера.
И получил следния отговор: "Успях да спечеля благодарение на усилията и упоритата работа на всички."
А репортерът му казал: "Разпитах за вас и разбрах, че всяка година споделяте безплатно семена с най-добро качество със съседа си и други фермери. Защо?"
"Когато духа вятър, поленовите зърна от узрялата царевица се разпространяват в околните ниви. Ако моите съседи не сеят качествена пшеница, тогава поленовите зърна от техните ниви също също ще бъдат разпръснати в моите ниви. И години след години поради кръстосаното опрашване качеството на реколтата ми също ще се влоши. Така че, ако искам да отглеждам добра реколта, трябва да помогна и на съседите си", отговорил фермерът.
Последни Публикации
Национално откриване на жътвата утре в с. Боздуганово
Земеделският министър ИванСтихията Албена Симеонова празнува рожден ден днес
Българска АсоциацияВиртуална приемна в земеделското министерство на 30 юни
Въпросите се задаватРазследване на Би Би Си за пътя на зърното, отнето от украинските фермери, към Турция и Сирия
След първоначалните кражби,НАП попадна на 10 тона нелегално корабно гориво
Национална агенция за
Абонирайте се по имейл
Запишете се, за да получавате новостите на електронната си поща.
Връзки
- http://daniivanov.blogspot.com/
- Асоциация на земеделските производители в България
- Българска агенция по безопасност на храните
- Българска организация на производителите на оранжерийна продукция
- Държавен фонд "Земеделие"
- Изпълнителна агенция по лозата и виното
- Министерство на земеделието и храните
- Национална асоциация на зърнопроизводителите
Работенето на „бели петна“ е обсебване и е в конфликт с Конституцията
Държавата трябва да открие собствениците и да им напомни да се разпоредят със земите си, смята Венцислава Монева
Венцислава Монева
„Работенето на бели петна е обсебване. В чл. 17 ал. 3 на Конституцията се казва, че частната собственост е неприкосновена. Раздаването на бели петна, което се извършва по определен механизъм вече 10 години без знанието на собственика на земята, влиза в противоречие с основния закон. Как така един по-нисък в йерархията нормативен документ противостои на основния?“ Това запита Венцислава Монева, член на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) при разглеждане на Законопроекта за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи по време на семинар.
Темата с белите петна бе определена като болезнена. Механизмът за създаване на масиви за ползване в новия проект повтаря слабостите на сега действащия норматив. „Вече белите петна могат да се разпределят и за повече от една година, което създава предпоставки за административен произвол“, посочи Монева. Земеделските служби на „случаен принцип“ разпределят имотите – бели петна, за да бъдат обработени. Според БАСЗЗ общата площ на т.нар. бели петна в страната е около 1 милион декара. („Бели петна“ – това са земеделски земи, чиито собственици нито ги обработват, нито се разпореждат с тях. Тези имоти се разпределят по споразумения или чрез общинските земеделски служби към осъществяващите дейност земеделци – б.р.)
Законодателят не е предвидил интереса на собственика и не го защитава, а дори се обяснява, че това е необходимост, за да може който обработва земите, да си ползва субсидиите. Според Венцислава Монева държавата би следвало да води политика по откриване на собствениците и информирането им, че ако те не желаят да си обработват земеделската земя, би следвало като добри стопани да се погрижат за нея и да я предоставят за обработване. „Но не би следвало земята да се раздава ей така“, възкликна тя.
„Издирването на собствениците не е невъзможно“, предположи Венцислава Монева. „Те трябва да бъдат информирани за това, че техните земи вече не са национално богатство, защото не получаваме блага от тях, тъй като са пустеещи. И че те са пречка за хората, които обработват съседните земи, да се случи комасация.“
Земеделецът Ангел Ангелов който обработва 96 хил. дка земя и който също е член на БАСЗЗ, оспори коментара на Монева. Белите петна са почти като паметниците на културата – никой не иска да ги гледа, сравни той. Те представляват 7-8% от всички земи, които обработвам. Имам 8400 договора, илюстрира сизифовските усилия по спазване на законите земеделецът. той отрече възможността да придобие с констативен нотариален акт чужда земя, която обработва от години. „Аз 10 години владея тази земя, но нямам право да я придобия – не плащам данък. И не я владея неправомерно, защото плащам рента“, каза Ангелов.
Сред другите неуредици в поземления законопроект Венцислава Монева обърна внимание чл. 20, където е допусната възможността всяко лице, което е ползвател, или упълномощено лице несобственик да преотдава правото на ползване на имота на трети лица.
Едногодишните договора не се заверяват нотариално, не се вписват и в Агенцията по вписванията. Но лицето, което е получило възможност да се разпорежда с имота за по-дълъг период, може да го преотдаде за 10 години например и да впише новия договор в Агенцията по вписвания. При този сценарий реалният собственик не може след една година да преотдаде имота. Трудно ще му е и да го продаде, тъй като земята е обременена с 10-годишен договор за ползване. „Това не е решено в законодателния проект. Затова следва да се поставят различни ограничения, които да бъдат описани в едногодишния договор. Трябва да е конкретно изложено как се уреждат договорите за аренда. Законът би следвало да развие хипотези, в които да защити собствеността. В тази част трябва да предложим конкретни текстове, които да защитят собствеността, нейното управление и въобще това, което се случва с тази собственост“, акцентира върху тази част от законопроекта Монева.