Омар Хаям: Умирал, който е – той знае какво е да си жив!

Днес Google подсеща, че са изминали 971 г. от раждането на Омар Хаям – мъдрецът от Иран. За учените той е астроном, създал карта на звездното небе, която е изгубена през вековете. Математиците също го припознават като свой заради негови методи в сферата на геометрията. Омар Хаям обаче е останал в световната история с мъдростта и поезията си. Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия (рубаи).

Той често се е отклонявал от официалните догми на исляма. Противопоставял се е на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Омар Хаям не е вярвал и в някакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това е смятал, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят.

Хаям е живял 83 години.

Откъс от „Рубаят“ в превод от персийски на Йордан Милев (1973 г.): 

             Тоз, който бит е от живота – повече ще постигне.
             Ядящият – на щипка сол се радва повече от мед.
             Тоз който сълзи лял е – той искрено се смее.
             Умирал, който е – той знае какво е да си жив!

Без вино и любов не мога… да преживея нито ден,

да знаеш колко ми е трудно, ако не съм опиянен!

Но близък е денят, когато не ще имам сили

да вдигна чашата червена, сърдечно сложена пред мен.

Не трябва, не тъжи, не падай в остра злост ти!

На тоя свят не сме дошли на гости.

Дори луната, виж, е станала по-бледа

от тези гладни дни, от тези дълги пости.

Когато бях младеж, твърдях, че всички тайни

на дните съм разкрил. Ах, глупости безкрайни!

Сега разбирам аз, че нищо не разбирам,

че моя път бе пуст като среднощни чайни.

Унило върху нас се спуска есента

и литнаха на път узрелите листа.

Пий! Някога за туй един мъдрец е казал,

че само с вино можеме да победим скръбта. 

Чак до Сатурн успях да долетя,

отворих с мъка не една врата

и разгадах аз всичките загадки

освен една – защо съм на света!

На младини, под пламналия шатър,

аз знанията трупах като злато

и що накрая тъжен проумях?

Пристигнах като прах, отлитам като вятър.

Приятели, когато с весел смях

приседнете край масата без страх,

спомнете си за мен и обърнете чаша

на мястото, където аз седях. 

Но где сте вий? Къде са ваште дни?

Защо под свода вече не звъни

гласът на вашата любима песен:

жени и вино, вино и жени!