Проф. Хр. Филипов: Не можем да имаме богати почви като в Англия, тревата бързо съхне

BASF

Пенсионираният преди години проф. д-р Христо Филипов събра фермерите около себе си в Деня на фермера, организиран от Института по растителни генетични ресурси (ИРГР) в Садово. Възрастният човек с енциклопедични познания за земеделието, особено в областта на агрохимията и почвознанието, можеше да говори с часове и да закове на място фермерите с научни данни, изказани по лек и възприемчив начин. Проф. Филипов е работил дълги години в института, където се е пенсионирал. В момента подготвя нова книга за отглеждането на пшеница. 

Проф. Христо Филипов (вляво) заедно с Иван Алексиев от ИРГР "К. Малков"

Проф. Христо Филипов (вляво) заедно с Иван Алексиев от ИРГР „К. Малков“

Тревите и хумусът

„Единственият положителен хумус го правят тревите. При нас климатът е такъв, че тревите изгарят в края на май – началото на юни, и така ги губим.  Не е така обаче в благословени държави като Англия, където целогодишно има треви. Английските земеделци остават нивите в покой 11 години, през които животните растат треви, а животните ги пасат. На 12-та година фермерите разорават нивите, за да отгледат реколта от зърнено-технически култури и след това отново ги затревяват. На острова отглеждат много житни култури, повече от нас. Ние имаме житни по 3 дка на глава от населението, а във Великобритания са по 8 декара. В САЩ се падат над 28 дка/човек.“

Качето на добива

Какъв е принципът на добива? Представете си каче с дъски и обръч. Всяка дъска е растежен фактор. Тук са светлина, азот, фосфор, калий, влага и т.н. Ако разместите дъските и направите някоя от тях най-ниска, добивът ще „изтича“ от най-ниската дъска. Това се казва фактор минимум. При нас този фактор е азотът. Ако го вдигате нагоре, друг фактор ще стане най-ниския и от него ще се намалява добивът. Вторият фактор е влагата. Затова трябва да ги вдигате двете заедно, докато стигнете до трета дъска и т.н. В България варирането на влагата по хоризонтала и вертикала е огромно.  В Садово тя е една, в Ягодово друга, в Съединение е различно. Там е смолницата на Пловдив. 

Третият фактор е температурата. Голяма част от годината е мъртва, тъй като температурите са под 5 градуса. Когато дойде пролет, температурата се вдига, влагата намалява. Достига се едно положително ниво от 20-25 градуса, след което температурата започва да става вредна. Житните и рапицата узряват по-бързо и не им достига време да налеят зърната повече. Мине ли 30 градуса, за два дни посевите си сменят цвета и зърното бързо узрява. Ама не наедрява. Спира въглехидратното наливане, обогатяването с азот продължава. Именно той образува глутена, който е белтък. Хлябът бухва от глутена. Без азотно торене пшениците не правят глутен. 

Земеделието е наука

Земеделието е наука. Когато някой реши да се занимава с него, трябва да се съобрази с релефа, почвата, влажността – нива по нива. Земеделците нямат хабер колко дъждове падат в нивите им средногодишно.

Някои засаждат овощни градини на чернозем-смолници. Тази земя къса корените на овощните дръвчета защото съдържа разширяваща решетка. Овощарството е подходящо в яките. И като кажат, че в Добруджа земеделието е монокултурно, с  пшеница… Ами да ходят да отглеждат в Добруджа овощни да видят какво ще се случи. Макар, че и Добруджа не е еднородна.

В България имаме и субтропик и умерен климат

 

Имахме един наш представител в ООН, Бояджиев се казваше. Преди много години той направи климатична карта на България. Пловдив например е краят на субтропика. Едва от Стара планина нататък започва умереният пояс у нас. Хасковският и голяма част от района на Кърджали са с горещ и сух климат. Към област Пловдив е климатът е топъл и сух. По-нагоре към Стара планина е полувлажен и топъл. Разград и София са с топъл и влажен климат. Добруджа попада в полусух и топъл. 

Leave a Comment