Светослав Русалов: Първият законопроект за градушките бе по-справедлив, а със застрахователите трябва да се разговаря

Предишният председател на НАЗ смята, че проблемът на земеделците със застрахователните дружества тръгва от липсата на формулировка на „що е туй щета“

След като миналия четвъртък в Пловдив земеделският министър Десислава Танева обяви, че започват разговори с браншовите оранизации за нов Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития и подчерта, че застрахователите трябва да участват финансово в борбата срещу градушки, отговорът на ответната страна не закъсня. От Асоциацията на българските застрахователи поискаха земеделските застраховки да станат задължителни, тъй като засега те са нищожна сума от приходите на дружествата, а застрахованите земеделски земи са едва 7%. В крайна сметка изглежда, че именно това асоциацията ще постави като условие за участието на бранша във финансирането на бъдещото държавно предприятие за борба с градушките. 

Светослав РусаловПо този повод потърсихме Светослав Русалов, председател на УС на НАЗ в предишния мандат и член на УС на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив.

Русалов категорично се обяви против задължителния характер на застраховките на земеделска продукция. „А ако задължително се застраховаме, те ще започнат ли да изплащат щетите справедливо и кой ще ги задължи“, попита той. По негова преценка (тъй като той ежегодно застрахова продукцията на полето) има застрахователи, които са коректни, но има и обратния случай. „Факт е обаче, че аз трябва да оптимизирам риска по някакъв начин и затова застраховам реколтата, въпреки че не всеки път съм доволен от поведението на различните компании“, уточни зърнопроизводителят.

Проблемът тръгва от самото формулиране на „що е туй щета“, подчерта той. Основните рискове, за които застрахователните дружества предлагат обезщетения, са пожар, градушка, буря, проливен дъжд, а за зимните култури и изтегляния. 

„Само че миналата година заради проливните ежедневни валежи и невъзможната жътва, при мен беше покълнало зърното на класа, а тази щета не е фигурира никъде. За застрахователите това не е риск. Затова не че те не плащат, но такива са формулировките риска. Как да искам от застрахователите плащане, след като прорастването на зърното не фигурира като щета“, попита той. И отбеляза, че докато няма ясна и пълна дефиниция за понятието земеделска щета, ще продължи да има недоверие между бранша и застрахователите. „Трябва да седнем и да разговаряме с тях, за да си разрешим споровете“, предлажа земеделецът.

Относно Законопроекта за градушките мнението на Светослав Русалов е, че не може с таксите на земеделските производители да се опазва цялото имущество в страната. Държавата също ще внася определен процент от необходимата издръжка на бъдещото държавно предприятие за борба с градушките, „но ние ще сме гърба на финансирането“, коментира той втория вариант на законопроекта, внесен от Румен Порожанов.

„Кои ще бъдат по-облагодетелствани? Застрахователите“, отговори на въпроса си Русалов. „Защото те няма да изплащат обезщетения, тъй като ще има осигурена защита с наши средства. Застраховките са константа“, продължи той.  „Който си е застраховал имуществото, автомобила, продукцията и т.н. ще продължи да го прави. След като се създаде системата за пълна градозащита благодарение на нашите вноски и дела на държавата, обезщетенията, които застрахователите плащат, ще намалеят драстично. Разходите им ще паднат. Тогава защо застрахователите се дърпат от финансовото си участие в борбата срещу градушки“, недоумява Русалов. 

Той определи като справедлив първия законопроект за борбата с градушките, който бе разработен по инициатива на Десислава Танева при първия й мандат на управление на министерството. „Тогава обсъждахме застрахователите задължително да участват и ако има щета за отделния земеделец, то този земеделец да бъде компенсиран от бъдещото държавно предприятие. Всеки земеделец би се съгласил с това условия. Защото е честно и икономически логично, когато си платил за защита, а не си я получил, да бъдеш обезщетен. В тези случаи държавното предприятие трябваше да прави презастраховане и да си търси парите от застрахователя, може би. Изведнъж при втория вариант на законопроекта  този текст изчезна. Изчезна носенето на отговорност от страна на държавата и компенсирането на щетите, а плащането на земеделците се увеличи. Защо ми е такъв закон“, запита Светослав Русалов. Неговата препоръка е да се върне първият вариант на законопроекта, който е приемлив и справедлив към земеделците.

Leave a Comment