В рибовъдното стопанство „Ерим фиш“ край с. Йоаким Груево скоро ще добиват черен хайвер

След първата у нас ферма за козички Боер, „Агро Юстина“ се зае и с аквакултури 

колаж Ерим фиш

Без претенции да е сред първите, без реклама и излишна слава, рибовъдната ферма „Ерим фиш“ напредва към това да бъде определена като истински образец за този вид специфична и почти непозната дейност.

„Отглеждаме дъговите  (американски) пъстърви от оплоден хайвер  до 300-400-грамови риби, готови за пазара. Сами създаваме от руската и сибирската есетри размножителен материал и така ги отглеждаме от оплоден хайвер до образуването на черен хайвер за консумация в женските екземпляри. Нашето стопанство  спрямо цикъла на производство е пълносистемно, от басейнов тип“, разказа ихтиологът Емил Китанов.

Фермата е край с. Йоаким Груево, област Пловдив. До 2014 г. е била  собственост на друг рибовъд, който я изградил по проект от eвропейската рибарска програма в предишния програмен период. Той обаче срещнал трудности в стопанисването и продал стопанството на „Агро Юстина“ЕООД, чиито собственик е Антон Цветков. Фирмата вече е доста популярна с първата у нас козеферма с животни от уникалната месодайна порода Боер край село Устина, Пловдивско.

Рибовъдната ферма „Ерим фиш“ има собствена лаборатория за изследвания и иновации. Разполага със закрита риболюпилня, за която се ползва сондажна чиста вода. Открити басейни – 20 на брой  от по 90-100 кубика вода за пъстървите,  и земно-изкопни басейни от 10 дка за есетрите се пълнят с водите на река Въча, която тече съвсем наблизо. Общата площ на стопанството е 20 дка, от които 13 са водна площ.

Проектът по морско дело и рибарство – повече кислород
Емил Китанов

Емил Китанов

През 2018 г. проект на „Агро Юстина“ бе одобрен за финансиране по Програмата „Морско дело и рибарство“. Той е с дългото заглавие „Реконструкция, модернизация и увеличаване на производствения капацитет на специализирано пълносистемно стопанство за изкуствено размножаване и отглеждане на стопански и застрашени от изчезване видове риби“. Чрез него фермата ще увеличи интензитета си като осигури допълнителни агрегати за окислородяване на водата и ще се дообрудва. „Ако сега годишно произвеждаме около 70 тона риба, то след изпълнение на проекта без да увеличаваме водните площи, ще достигнем годишно производство от около 150 тона. По този начин Фермата ще премине над средно статистическата категория  на стопанствата в България спрямо обемите на произведена продукция, обясни ихтиологът.

Благодарение на обогатяването на водата с кислород, рибите ще са в по-добра кондиция, а това означава, че ще се повиши апетита им, ще наддават по-бързо, ще имат по-добър метаболизъм и като цяло ще се чувстват по-комфортно.

Рибовъдните ферми, които отглеждат дъгова пъстърва за угояване, обичайно поддържат плътност на стадата към 50-80 килограма на кубичен метър вода . В „Ерим фиш“  рибите ще имат свобода на движение и плътността им ще бъде около 35-40 кг на кубичен метър вода. (При отглеждане без добавяне на кислород обикновено тя се движи в границите  18-20 кг/куб.м.) Това е заложено в проекта, по думите на Емил Китанов. (Целта е мускулатурата им да е по-добре развита, а месото по-вкусно).  Оптималната плътност осигурява по-добри условия, респективно по-добро качество на мускулатурата на отглежданата риба. Потребителите, които разбират и познават тази особеност, търсят именно такива риби, на които стопанствата са осигурили „по-човешки“ условия за живот. („Ние реализираме нашата суровина основно към контрагент, който има преработвателно предприятие и изнася за Румъния. Той прекупува и от други рибовъдни стопанства, но клиентите му казват, че във вкуса има голяма разлика в зависимост от качеството на мускулатурата“, добави Емил Китанов.)

Пъстървите – от хайвера до пазара

пъстърви Стопанството край Йоаким Груево закупува оплоден хайвер от фирми-производители от Европейския съюз. На Стария континент има няколко специализирани ферми, които управляват  процесите на съзряване при пъстървите посредством създаване на изкуствени периоди на фоточувствителност. Тези фирми продават оплоден хайвер от пъстървови риби по всяко време на годината. „Ерим фиш“ внася 4 до 5 партиди от яйцата, които пристигат със самолетно карго, темперират се и се залагат в риболюпилнята. Там има съоръжения за инкубирането на този хайвер, от който се излюпват личинки, които се доотглеждат до малки рибки. След това те се изнасят в откритите басейни, като последователно се разселват  от една в друга с напредването на възрастта и увеличаването на теглото им..

Благодарение на вноса на оплоден хайвер  стопанството може да предложи готов пазарен продукт целогодишно.

Няма твърдо мнение,  дали в нашите географски ширини дъговите пъстърви, които са в природните водни басейни, могат да се размножават по естествен начин. „Според мен, липсват някои фактори на средата, имащи отношение към свободното отделяне на половите продукти от тези риби във техните естествени местообитания “, е мнението на ихтиолога. Естественият цикъл на съзряване на родителските стада е веднъж годишно през  зимните месеци, когато от пъстървите се добиват тези продукти (хвърлят хайвера).

Аналогична е ситуацията и при Есетровите риби – в големите реки и езера като Дунав, Волга, Днепър, Днестър, реките от Каспийския басейн има фактори, спомагащи за естественото  отделяне на хайвер във водната среда. Когато рибите се отглеждат в неволя, както е в рибовъдните стопанства, тези фактори липсват и те не отделят свободно хайвера си. 

За вкуса на рибното месо е от голямо значение и храната. Рибното стопанство на „Ерим фиш“ купува „с една идея по-скъпи храни от Италия“. В тях има по-високо съдържание на рибно брашно и масло, а това се отразява в качеството на готовия продукт. „В основата на изработване на рибните брашна е Перуанската хамсия. Но тъй като запасите от този вид в Световния океан намаляват все повече, то и цената на рибното брашно се покачва. В по-евтините фуражи с основен дял са суровините  трупно месо-костно брашно, птичи продукти, протеини от растителен произход  и др., което като цяло дава различно качество на месото на рибата“, посочи важната особеност в изхранването на рибните стада „в неволя“ технологът. 

Търпението да отглеждаш есетри

есетри

В „Ерим фиш“ сами създават зарибителен материал от руска и сибирска есетри и това е благодарение на професионализма и уменията на персонала.

Търпението да изчакаш възрастта, в която женските есетри образуват хайвер, е в основата на отглеждането им. Те могат да бъдат определяни по пол  едва на 4-та, 5-та година и тогава в рибовъдната ферма се  отделят мъжките от женските риби.  Мъжките отиват на пазара, женските продължават да се доотглеждат до достигане на полова зрялост.

 Разполагат  се в отделни басейни  според възрастта им. Най-възрастните се пускат в есетраголемите земно-изкопни басейни с обща площ от 10 дка. Когато достигнат от 7 до 9-годишна възраст есетрите образуват хайвер. Във фермата очакват към края на настоящата година да добият първия черен хайвер.

Основният пазар на този скъп продукт е в Стара Европа – Франция, Италия.

У нас се добива годишно около 3-5 тона черен хайвер. Пазарната му цена е от 400-500 евро на килограм.

Прочети още: Отрязаха лентата на най-голямата козеферма в Европа с месодайната порода Боер

 

Leave a Comment