Държавни експерти предлагат да се унищожат и изплатят всички домашни свине на 20 км от индустриалните ферми

Вирусът остава жив в замразеното месо 3 години

Под заплаха са и 3 стада с полудивата Източнобалканска свиня след откриване на труп на заразен глиган в община Созопол

Центърът за оценка на риска по хранителната верига към МЗХГ публикува обширно становище с актуализирана научна оценка за разпространението на Африканска чума по свинете у нас, в Европа и по света. Авторите разглеждат болестта от първото й установяване още през 1921 г. в Кения до последните известни данни за нея по света и у нас, за ареала на разпространението й, симптомите и мерките срещу нея, дават и конкретни препоръки за ограничаването й у нас. Една от тях е осигуряване на чисти зони около индуствиалните свиневъдни ферми в България чрез хуманно избиване на домашните свине в радиус 20 км от комплексите и изплащане на държавни компенсации на стопаните.  

Ето и Становището, което публикуваме с известни съкращания:

Свиневъдството в България е отрасъл с традиции, който след дълъг период на упадък, днес се явява един от най-перспективните браншове на животновъдството с голяма важност за икономиката на страната. Географски, свиневъдството в България е съсредоточено в три региона – Северен Централен, Североизточен и Югоизточен, като предпоставка за това е голямата суровинна база и обработваемите площи с фуражи. Повечето големи свинеферми са със затворен цикъл на производство. Общо инвестираните средства в сектора са 4-5 млрд. лева и са ангажирани над 50 000 души. Статистиката показва, че секторът бележи ръст от 850 000 прасета на милион и половина за последните години. Средното потребление в страната, обаче е над 3 млн. прасета. Наблюдава се стабилен темп на растеж при производството на свинско месо през последните пет години. Прогнозата за тази година е да се отбележи ръст в производството. Очакванията са за силен износ, доближаващ се до рекордното равнище през 2016 година. За тази цел усилията на всички заинтересовани страни трябва да са насочени към ограничаване разпространението на вируса на африканската чума по свинете, като се спазват всички заложени мерки с особено внимание на засилените мерки за биосигурност на фермите, засилен контрол на пренасянето на продукти от животински произход и особено по границите на България, стриктен контрол и добра и своевременна комуникация с навременно откриване на новите огнища. Общият брой свине в България се възстановява в последните години, както следва: – промишлени ферми – 65 броя – стопанства тип А – 123 броя, стопанства тип Б – 48 броя

Идентификация на риска

АЧС е силно контагиозно вирусно заболяване, което засяга свине от различни възрасти и нанася огромни икономически загуби за свиневъдството и води до спиране на търговията със свине, свинско месо и продукти. Заболяването може да протече в четири форми: свръхостра, остра, подостра и хронична. Причинителят на АЧС е сложен комплексен вирус. Типично за заболяването е внезапна смъртност при свинете, намален апетит, аборти, цианоза и нарушена подвижност в рамките на 24- 48 ч. преди настъпване на смъртта, която често достига до 100% (при домашни свине).

Предаването на вируса може да бъде директно (чрез контакт между болни и здрави животни) или косвено чрез: хранене с кухненски отпадъци, съдържащи заразено свинско месо или месни продукти (вирусът на АЧС е устойчив за 3-6 месеца в сурови месни продукти). Източници на вируса са: кръв, тъкани, секрети и екскрети от болни и мъртви животни, околната среда, фекалии от свине, месо и месни продукти. Устойчивост на вируса: Месо с кост и без кост 105 дни Осолено месо 182 дни Термично обработено месо (мин.30 минути на 70º С) Изсушено месо 300 дни Пушено месо 30 дни Замразено месо 1 000 дни Охладено месо 110 дни Карантия 105 дни Кожа, мазнина, сланина 300 дни Кръв (до 4º С) 18 месеца Изпражнения 11 дни Заразени боксове 1 месец.

Световно разпространение

Първата поява на заболяването е през далечната 1921 г. в Кения, където е описана за първи път и носи името на английския учен Монтгомери. Заболяването се разпространява в повечето държави около Сахара, включително Мадагаскар. Много скоро след това достига Ангола и Южна Африка. В Европа вирус на АЧС с генотип I навлиза през 1957 г. с огнища в Португалия, в резултат на изхранване на домашни свине с кухненски отпадъци от самолетни полети, в близост до летището на Лисабон. Случаи на АЧС са докладвани в различни страни в Европа – Малта, Франция, Белгия, Нидерландия и Италия, като в Испания и Португалия заболяването е било в стихията си за повече от три десетилетия, до пълното му успешно ликвидиране в началото на 90-те. АЧС все още е ендемична на остров Сардиния. На по-късен етап заболяването се разпростира до Карибите (1971 г. – Куба и 1980 г. – Доминиканската Република, 1978 г. – Хаити и 1978 г. в Бразилия). През 2007 г. вирус на АЧС с генотип II навлиза в Грузия. Смята се, че проникването на вируса в страната е свързано с изхранване на животни с отпадъци от кораб, акостирал от Югоизточна Африка в пристанището на гр. Поти. АЧС се разпространява бързо на територията на цяла Грузия, а също така и в останалите Транс-Кавказки държави (Азербайджан, Армения) и и след това в Руската федерация. През 2008 г. има единични докладвани случаи и в Иран. През 2012 и 2013 година африканската чума достига Украйна и Беларус. През 2014 г. се разпростира до Полша, Латвия, Естония и Литва. През 2017 година навлиза в Чехия и Румъния. За периода 2007 г. до 20 юли 2017 г. са обявени повече от 5 445 огнища на заболяването, като 903 са само в Руската Федерация. През 2018 г. се разпростира до Унгария (21.04.2018), Китай (03.08.2018), България (31.08.2018) и Белгия. През 2019 г. АЧС е регистрирана в Монголия и Виетнам, Хонг Конг, Тайван, Южна Корея, Камбоджа. Вирусът на африканската чума по свинете (ASFV) в последните месеци на 2018 г. и началото на 2019 г. се разпространява с все по-бързи темпове към все поголям брой страни. Анализът на данните показва, че огнищата на АЧС се увеличават, както при домашните така и при дивите свине, като вече има и открит вирус на АЧС в месни продукти в различни части на света. Характерна проява в разпространението на АЧС са големите „географски скокове“ на вируса – заболяването се появява внезапно в отдалечени от епизоотичните огнища, места понякога на стотици километри.

През 2018 г. АЧС навлезе и при домашните и при дивите прасета в България – на 31.08 2018 г. в село Тутраканци в стопанство с домашни свине. До края на 2018 г. в България има обявени още 5 случая на АЧС само при диви свине. 3

В Чешката република за периода 26.06.2017 г. – 18.09.2018 г. са регистрирани общо 230 ЕО на АЧС само при диви свине. Всички положителни случаи са открити в зоната с висок риск (само 89 km2 ) и са само при диви свине. В Чехия няма открити случаи при домашните свине! Чехия е единствената държава, която с прилагането на изключително засилени мерки за контрол успя да спре разпространението и да ликвидира заболяването.

Последните данни, събрани до 28 юни 2019 г. от Световната организация за здравето на животните (OIE), показват, че 16 страни и територии понастоящем страдат от нови или продължаващи огнища на АЧС: България, Белгия, Унгария, Латвия, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Украйна, Монголия, Китай, Хонконг, Северна Корея, Виетнам, Лаос и Южна Африка.

Ситуацията у нас

 

На 31 август 2018 г. в с. Тутраканци, област Варна бе констатирано първото огнище на заболяването АЧС при домашни свине на територията на Република България. Останалите 18 случая до края на 2018 г. са констатирани само при диви свине.

 2019 година – за периода март – април 2019 г., на територията на страната ни няма нито еднo EO при домашни и са констатирани само 8 случая при диви свине, въпреки многото регистрирани огнища както при диви, така и при домашни свине в съседна Румъния.  Първият регистриран случай на АЧС е обявен на 13.02.2019 г. Труп на диво прасе е намерен в землището на квартал Повеляново в град Девня, област Варна. Мястото, където е открито мъртвото животно, се намира на около 18 км. от с. Тутраканци, област Варна, където беше регистриран първият случай на АЧС при домашни свине.

 На 22.02.2019 г. е подаден сигнал за намерено мъртво диво прасе в Ловно стопанство в с. Каблешково, общ. Тервел, обл. Добрич. Дивото прасе е намерено на границата между областите Добрич и Силистра, извън огражденията, на територията на Ловното стопанство.

 На 08.03.2019 г. са обявени вторични случаи на АЧС при две диви прасета в Ловно стопанство „Каракуз“, което се намира в непосредствена близост до територията с последното намерено умряло диво прасе с положителна проба за Африканска чума (в землището на село Каблешково).

 На 25.03.2019 г. в землището на с. Цар Асен, общ. Алфатар, област Силистра и в землището на общ. Тервел, област Добрич са обявени първично възникнали случаи на заболяването АЧС при диви свине. 

Почти година по-късно, след първото ЕО при домашни свине, на 03 юли 2019 г. в с. Жернов и на 05 юли в с. Новачене, община Никопол, област Плевен бе потвърдено заболяването АЧС в лични стопанства. Двете населени места са разположени по поречието на р. Дунав в близост с границата ни с Румъния. На 12 юли 2019 г. е намерено умряло диво прасе, което по-късно е диагностицирано като положително за АЧС.  Нови 6 огнища бяха обявени в област Плевен в селата Брест, Милковица, Долни Вит, Драгаш войвода, Санадиново и Бацова махала. Към дата 09.07.2019г. 12 са случаите на АЧС при диви свине в Североизточна България от областите Добрич, Силистра и Варна. Във връзка с новата вълна на АЧС бяха потвърдени положителни случаи при още две диви свине в общините Никопол и Белене, област Плевен. Намерен е и труп на домашна свиня в землището на границата между община Белене, област Плевен и община Свищов, област Велико Търново, с което се разширява ареала на разпространението на АЧС и в тези общини. Тук в 10 км. надзорна зона попада свиневъдно стопанство с 30 000 прасета в близост до с. Българско Сливово.

 На 12.07.2019 г. в с. Зидарово, община Созопол, област Бургас, БАБХ потвърди за огнище на Африканска чума при домашни свине в нерегистрирано лично стопанство с 14 свине. Създадени са зони на рестрикция (3 км предпазна и 10 км надзорна зони), в които са наложени мерки за контрол и ликвидиране на АЧС. В надзорната 10 км. зона попадат освен обекти от типа „лично стопанство“, 1 фамилна ферма за свине и 3 стада с източнобалкански свине.

Оценка на ситуацията

Страните от Източна Европа продължават да докладват нови случаи на АЧС при домашни и диви свине, като огнищата при дивите свине значително нарастват. Румъния и Полша са водещите страни с най-много констатирани огнища. Положените усилия при контрол на заболяването, могат да доведат до намаляване честотата на случаите при домашните свине, но популацията на дивата свиня продължава да представлява значителна заплаха и резервоар за страните от Източна Европа. Това пък от своя страна може да попречи за ликвидиране на заболяването и да служи като източник за по-нататъшни географски скокове за разпространение. До момента в Дания няма регистрирани огнища на АЧС, но заплахата за навлизане на АЧС от Германия, накара датските власти да въведат програма за превенция и да започнат изграждането на ограда по протежение на границата между Дания и Германия, като начин за защита на датската свиневъдна индустрия. Освен това, наскоро Дания предприе кампания за контрол на почистването и дезинфекцията (ПД), като взема проби от транспортните средства за наличие на вируса на АЧС. Датските власти съобщават, че ПД са недостатъчни и в камионите има остатъци от оборски тор – в 42% от изпитаните превозни средства, които биха могли да представляват риск от разпространение на АЧС (PAFF, 2019).

Единствената държава, която е успяла да овладее и ликвидира заболяването АЧС за кратък период от време за сега е Чешката Република. Първото огнище на АЧС в Чехия е било регистрирано на 26 юни 2017 г. при две диви свине, които са намерени мъртви в района на гр. Злин – Югозападна Чехия в горист и слабо населен район. До 03.04.2018 г. бяха регистрирани 200 случая на АЧС при намерени мъртви или отстреляни диви свине в същия район. Веднага след обявяване на първия случай, районът около Злин бе зониран и бе въведена забрана за лов. По-късно бе разрешено да се премахне мярката забрана за лов, като за целта бяха избрани само одобрени ловци, които са преминали обучение за биосигурност по време на лов и транспортиране на трупове, за да се предотврати разпространението на болестта. Бил е разрешен единствено само индивидуален лов и то в зони, които са били свободни от заболяването. За подпомагане на ловците, за отстрел в инфектираната зона са изплащани суми за животно с тегло до 50 кг. 3 000 крони и за животно над 50 кг. по 4 000 крони. През 2018 г. тази сума е била повишена на 8 000 крони. Допълнително обезщетение е изплащано на ловците и от Министерството на земеделието, съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност в частта за дивите свине. Една година след първият случай на АЧС в Чехия, в страната все още (до дата 8 ноември 2018 г. ) се среща вируса на АЧС на много малка част от територията й. Това се дължи на комбинацията от предприети мерки и непрекъснатото следене на ситуацията по отношение на заболяването. Ветеринарната служба работи в много тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни – регионални звена, общини, фермери, ловци, организации, асоциации и т.н. Въведени са били няколко извънредни мерки за ограничаване на заболяването – забрана за хранене на дивите свине на цялата територия на страната, с изключение на примамките за лов, инсталиране на заграждения и електрически огради (електро пастири). В същото време ветеринарните власти са насочили вниманието си за предотвратяване навлизането на АЧС при домашните свине. Пасивният надзор включва събирането на труповете на мъртвите животни и изпращане на проби от тях за лабораторно изследване. Те се явяват ключови аспекти на системата за ранно откриване на заболяването. Много важна е ефективната и навременна комуникация между всички заинтересовани страни. Република Чехия официално е обявена за страна свободна от АЧС от Европейската комисия на 12.03.2019 г. 

Рискът от разпространение на АЧС в България

Рискът да се разпространиe АЧС на територията на България след последните случаи в Плевенска и Бургаска области е много висок. Какво показват първите епизоотологични проучвания? Появата на заболяването АЧС при домашни свине в нов регион(и), преди да се е появило заболяването при дивите свине следва да се счита за указание, че вирусът на АЧС вече е сред дивите прасета и следва да се засили надзорът над дивата популация. От епизоотологична гледна точка вирусът на АЧС може да перзистира в популацията от диви свине и по този начин той се „отървал“ от естествения си вектор на разпространение в Африка – меките кърлежи от род. Ornitodorus Moubata. Наличието на нерезистентни носители и вирусотделители на вируса на АЧС в дивата природа създава предпоставка за неговата ендемичност. Приложените мерки за контрол на плътността популацията диви от свине и най-вече мерките по отстраняването на труповете на умрели диви свине засега са най-ефективните мерки за профилактика и борба. Те следва да се последват от щателно дезинфекциране и обеззаразяване на местата чрез дълбоко загробване на труповете за да не се създаде възможност за бързото и незабелязано разпространение на вируса АЧС. Ловците също следва да спазват определени мерки за биосигурност и биобезопасност по отношение на работно облекло, ловни принадлежности, оръжие и превозни средства, и въздържане от контакти с домашни свине. Целта е да не се даде възможност АЧС да стане ендемично заболяване сред дивите свине в България.

Слабото познаване на признаците на АЧС от страна на стопаните, закъснялото или липсващо уведомяване на ветеринарните власти, криенето на болните животни създава огромен риск от разпространение на вируса и то със „скокове” на болестта в отдалечени части на страната. За това разяснителната кампания и ролята на средствата за масово осведомяване на национално и местно ниво следва да поемат своята отговорност за това. С други думи борбата с АЧС в България следва на бъде приоритет на всички заинтересовани институции и граждани на Републиката. От епизоотологична гледна точка, както регистрираните, така и нерегистрираните в системата ВЕТИС прасета са еднакво опасни за разпространението на болестта, но тук е ролята на участъковите ветеринарни специалисти, които познават своите практики и бързо биха разпознали заболяването и биха информирали своевременно колегите си от официалния контрол. Летните месеци са едни от най-ангажираните, както в селското стопанство, така и в горския и туристическия сектор. Време, в което се прибира продукцията, берат и събират билки, гъби, горски плодове, дървесина, посещават се туристически, горски и морски обекти, вили, хижи, международни лагери и екскурзии. Ако не се вземат правилни и адекватни мерки, излагаме на сериозен риск свиневъдния бранш в страната ни. 

Прогноза за АЧС по света

Според прогнозата на учените, неблагоприятната тенденция на разпространението на АЧС по целия свят ще продължи и ще се увеличава и през следващите години.

а/ Прогнозата за хода на епизоотията през 2019 г. за Европа е неблагоприятна, като съществува висок риск от поява на болестта във Франция, Германия, Австрия, Финландия и Словакия.

б/ Разпространението на африканската чума по свинете (АЧС) в Азия предизвиква тревога. Това заболяване, за първи път докладвано през август 2018 г. в североизточен Китай, бързо се разпространи в съседните на Китай страни Виетнам, Лаос и Камбоджа, които са много по-слабо подготвени да се борят с болестта, отколкото Китай, който досега не успя да се пребори с огнищата на своята територия. Особено Виетнам и Камбоджа нямат техническите възможности да контролират АЧС.

с/ Освен това АЧС представлява реална заплаха за продоволствената сигурност за някои от държавите в Югоизточна Азия. На 13 май виетнамското правителство обяви, че във Виетнам, където свинското месо представлява три четвърти от консумацията на месо, повече от 1,2 милиона прасета или 4% от националното стадо са заклани или убити.

д/ Трябва да се отбележи, че широкомащабното разпространение на вируса на АЧС през 2018-2019 г. в страните от Югоизточна Азия (Китай, Виетнам, Северна Корея, Лаос, Камбоджа) значително засяга не само икономическия, но и социалния живот на региона. Делът на свинското месо в диетата на населението на тези страни е доста голям, а стандартът на живот и традициите на отглеждане на свине не позволяват да се спре разпространението на болестта в близко бъдеще.

е/ Оценката на експертите е, че вирусът скоро ще се появи в Мианмар, които също имат слабо развита ветеринарна система. Много голяма е вероятността АЧС да стане ендемична болест за цяла Югоизточна Азия.

За България от съществено значение е в спешен порядък да се освободи 20- км зона около големите свинекомплекси от домашни свине и стопаните да бъдат компенсирани от бюджета.

Препоръки и превантивни мерки към българските власти, стопани и ловци

1. От съществено значение е стопаните да спазват правилата за превенция на заболяването. Всички случаи на съмнения за болни или умрели свине трябва да бъдат докладвани незабавно. АЧС е заболяване с потенциал на бързо разпространение, вирусът е изключително устойчив в околната среда и замърсени с него продукти.

2. Отпадъци от свинско месо и продукти, както и опаковки от тях, не трябва да се изхвърлят на нерегламентирани места и в природата. Части от трупове, включително трупове на отстреляни диви свине, не трябва да бъдат оставяни в природата, а да се загробват и местата да се дезинфекцират.

3. Изхвърлянето на всякакви отпадъци, карантии и оставяне на трупове води до замърсяване на околната среда и местни водоизточници и местообитанията на дивата свиня, разпространение и предаване на вируса от домашни към диви свине.

4. За повишаване осведомеността на стопаните в засегнатите зони от АЧС следва да се повиши разяснителната работа на ветеринарните специалисти по места, като се обяснят мерките, произтичащи от Директива 2002/60/ЕО на Съвета от 27 юни 2002 г. за заболяването АЧС, Наредба № 102 от 21.08.2006 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта АЧС, Наредба № 23 от 20.01.2006 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните. Съгласно разписаните мерки в по-горе споменатото законодателство всички свине в 3 км. зона следва бъдат убити по хуманен начин с цел предотвратяване разпространението на вируса. Това е т.н. метод “stamping out”, т.е. тотално депопулиране. Междувременно от всички свине се вземат проби за вирусологично изследване при 95% разпространение и 10% достоверност и се изпращат в специализираната лаборатория за изследване. Целта на това пробовземане е да се установи действителното разпространение на болестта. Този резултат е от изключителна важност за епизоотологичното проучване и за по-нататъшните мерки за ограничаване на заболяването независимо, че все още животните могат да изглеждат привидно здрави и дори и да не са показали клиника на болестта.

5. Разпространението на вируса на АЧС чрез т.н. антропогенен (човешки) фактор продължава да играе важна роля в епизоотологията на болестта в Европа и Света, въпреки всички предприемани мерки до сега за неговото ограничаване, за което трябва да се обърне спешно внимание за повишаване осведомеността на всички лица, вероятно имали контакт с заразени домашни или диви свине. На граничните контролно пропускателни пунктове следва да има указателни информационни табели за опасността от пренасяне на АЧС и да се раздават листовки на всички преминаващи границата пътници. В листовките следва да има информация за наказанието, което всеки нарушител на националното законодателство ще следва да понесе при установяване неспазването на законите на Р. България. На ГККП да се поставят контейнери за унищожаване на иззетите и нерегламентирано пренасяни хранителни продукти от животински произход, а всички превозни средства да преминават щателна дезинфекционна обработка.

6. На фона на появила се вече зараза от АЧС сред дивите свине у нас, следва да се обърне особено внимание за изпълнение на програмата за намаляване на плътността на популациите от диви свине. Съгласно заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите от 10.07.2019 г. плътността на популацията от диви свине в 20 километровата зона на заразените региони следва да се доведе до 0.3 екземпляра/100 хектара, а в не заразените – до 0.5 екземпляра/100 хектара.

7. Отстрелът на диви свине през този период може да доведе до увеличение предаването и да улесни географското разпространение на вируса, затова задължително се прилага само подборен лов, лов с капани или отстрел от чекала. Забранява се груповия лов с гонки на дивите свине.

8. За да се предпази едрото промишлено свиневъдство у нас, в което през последните години се извършиха революционни промени по отношение на развъдноподобрителната дейност и се въведоха съвременни технологии, гарантиращи хуманното отношение към животните и биосигурността на стопанствата е необходимо да се оставят 20 км.-ови свободни от домашни прасета зони около тях. За това областните управители в най-кратък срок следва да издадат съответните разпореждания по какъв начин да се депопулират домашните свине в тези региони.