Най-вредоносната болест по кивито е пред прага на България!

BASF

Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) предупреди в свое становище, че най-вредоносната болест по кивитобактериален рак, е на прага на България. Болестта може да се разпространи у нас чрез внос на полен и растения, предназначени за засаждане, с произход от трети държави или чрез вътреобщностна за Европейския съюз търговия.

Към настоящия момент няма данни патогенът Pseudomonas syringae pv. actinidiae да е установен в Р България. 

Бактериалният рак по киви, причинен от Pseudomonas syringae pv. actinidiae (Psa)  представлява сериозна заплаха за производството на плодовете киви, пише в становището.

 

Кратка история

Pseudomonas syringae pv. actinidiae първоначално е описан в Япония през 1989, където е широко разпространен, но областта му на произход не е напълно установена. По-късно е докладван от Корея и Китай. В района на Европейската и Средиземноморска организация за растителна защита (EPPO) Psa за първи път е открит в Централна Италия през 1992 г. През 2008 г., в Италия се появил особено вирулентен щам, който бързо се е разпространил във всички основни райони за производство на киви в света. През 2009 г., е регистриран в Турция. През 2010 г., достига до Франция, Португалия, Нова Зеландия и Чили, а през 2011 г. в Испания, Швейцария, Австралия и е продължил да се разпространява в Италия. През следващите години се разпространява в Германия, Грузия, Гърция и Аржентина.

Psa е включен в предупредителния списък A2 на EPPO през 2012 г. С помощта на климатичния модел CLIMEX е констатирано, че екоклиматичните условия в някои части на страната ни са на границата с подходящите за установяването и развитието на патогена. Съществува реална възможност за установяване на вида при евентуалното му проникване в страната.

Икономически загуби

 

Икономическите загуби в Европа, в резултат на италианската епидемия от Psa, се оценяват на стойност милиони евро. Нарастването на производството на киви в България повишава вероятността за евентуалното установяване и разпространение на болеста.

Трудно е да бъдат оценени евентуалните последствия за българското производство, но би могло да се предположи, че патогенът може да окаже отрицателно въздействие както върху производството и консумацията на родна продукция киви, така и върху икономиката на страната.

За бактерията
Снимките са илюстрации към Становището на ЦОРХВ

Снимките са илюстрации към Становището на ЦОРХВ

Pseudomonas syringae pv. actinidiae е грам-отрицателна бактерия, от семейство Pseudomonadaceae, която причинява системно съдово заболяване на култивираните растения от род Actinidia spp., наречено още бактериален рак по киви. Чувствителни към болестта са киви (Actinidia deliciosa) (киви със зелена обвивка) и китайска актинидия (Actinidia chinensis) (киви с жълта обвивка).

Болестта се проявява в изтичане на червеникавокафяв ексудат от раните по стволовете и стъблата на растенията; изсъхване и увяхване на листата по заразените леторасти и клонки; покафеняване, некротиране и опадване на заразените пъпки и цветове; деформиране и преждевременно опадване на заразените плодове и при силно нападение – загиване на цялото растение.

Бактериален рак по кивито

Pseudomonas syringae pv. actinidiae присъства в заразения растителен материал, поради което обикновено се въвежда в нови области чрез растителния материал предназначен за разсад. Патогенът може да се разпространява под формата на аерозол, който при наличието на дъжд и вятър може да се носи между дърветата и съседните овощни градини. P. syringae pv. actinidiae може да се разпространява и чрез оборудването за овощни градини (например инструменти за резитба).

Признаци

Бактериален рак по кивито

Според Serizawa et al., (1989), повредите причинени от Pseudomonas syringae pv. actinidiae се наблюдават в два периода: есенно-зимен период (невегетационен период) и пролетно-летен период (вегетационен период). През есенно-зимния период, от стволовете, стъблата и главните клони на растението се наблюдават раковини и язви с изтичащ червено-кафяв ексудат. Вторият период настъпва през пролетта и симптомите се наблюдават през целия вегетационен период. Патогенът заразява гостоприемника чрез навлизане през устицата на листата и отворите на епидермалната тъкан или чрез повърхностни рани. През този период се наблюдават симптоми по: листата (малки тъмно-кафяви петънца с жълт ореол, а по-късно листата пожълтяват и се завиват), цветовете (покафеняване или цялостна некроза на цветните пъпки), младите клони и стъблото (под кората се наблюдава покафеняване, изтичане на бял ексудат от стъблото, а по-късно увяхване на леторастите и цялото стъбло). Pseudomonas syringae pv. actinidiae е най-инвазивен при относително ниски температури (10-20°C; оптимално 12-18°С) (Serizawa and Ichikawa, 1993). Температури над 20°C ограничават развитието на бактерията (Serizawa and Ichikawa, 1993). Проучвания в Япония показват, че при температури над 25°C не се наблюдават симптоми върху растенията, докато във Франция, Италия и Португалия такива са наблюдавани при температури над 25°C.

 

Контролът у нас

От 2013 г. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) провежда ежегодни наблюдения (мониторинг) за вредителя P. syringae pv. actinidiae съгласно Решение 2012/756/ЕС и Решение (ЕС) 2017/198. Мониторингът включва: Пунктове за наблюдение

 Фитосанитарен контрол при внос: Вносът от трети държави на растения от киви предназначени за засаждане, както и на жив полен е разрешен само при условие, че се придружава от фитосанитарен сертификат с вписана допълнителна декларация, която да посочва, че са изпълнени изискванията заложени в Приложение I, раздел 1, на Решение 2017/198/ЕС. Прегледът се извършва на ГКПП или на места по изискванията на Наредба № 68 от 16 май 2006 г. за фитосанитарни проверки на внасяните от трети държави растения, растителни и други продукти, осъществявани на места, различни от определените за въвеждане на територията на Европейската общност. След прегледа фитосанитарните инспектори трябва да вземат проби от всяка партида и да ги изпращат за анализ в определена за целта лаборатория.

 Фитосанитарен контрол при движение в общността: Растения от киви предназначени за засаждане, както и жив полен могат да бъдат придвижвани на територията на Общността само, ако се придружават от фитосанитарен (растителен) паспорт и ако са изпълнени изискванията заложени в приложение II, точка 2 на Решение 2017/198/ЕС. Фитосанитарните инспектори трябва да извършват визуални проверки и в случай на съмнение да изпращат проби за анализ.

 Фитосанитарен контрол на територията на страната: В районите където се отглежда киви са определени пунктове за наблюдение. Официални инспекции, взимане на проби и изследвания се извършват най-малко два пъти годишно в най-подходящото време за откриване на симптоми на болестта съответно: в мястото на производство; в прилежаща към него зона с радиус от 100 м; в околна зона с радиус 500 м; и в зона с радиус от 4 км.

Профилактични мерки срещу болестта

В държави и региони, където P. syringae pv. actinidiae е налице, е необходимо прилагането на профилактични мерки в овощните градини, като целта е да се предотврати разпространението на инфекцията. Тези мерки включват правилно торене на растенията в производствената площ; избягване на напояване чрез дъждуване; дезинфекция на инструментите за подрязване между отделните резитби; по време на прибиране на реколтата, трябва да избягва присаждане върху растения, които са отрязани след като са били заразени; при наличие на болестта се предприемат мерки за ликвидиране на заразените растения (растенията се премахнат напълно, включително кореновата система). 

Медните съединения са способни да предпазват /предотвратяват и намаляват инфекцията / повторна инфекция от P. syringae pv. actinidiae, ако се използват в правилната концентрация и в точното време. 

Leave a Comment