Директните плащания до 2027 г. ще растат, докато преполовим разликата между нашите и средноевропейските субсидии

BASF
първа дискусия за ОСП
Ще има таван не само за подпомагането на площ, но и по всички директни мерки, по обвързаната подкрепа, еко-схемата, преразпределителното плащане и помощта за младите фермери

Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. цели обединяване на Първи и Втори стълб в един общ Стратегически план. Той ще има за цел да гарантира синхрон между директните плащания и развитието на селските райони. Това стана ясно по време на първата дискусия с бранша за новата ОСП, в която участие взеха министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева и трима от заместниците й –Вергиния Кръстева, д-р Лозана Василева и д-р Янко Иванов. На събитието присъстваха и ръководителят на координационна група за изготвяне на Стратегически план за ОСП към МЗХГ Мария Христова, служители от Постоянното представителство на България в Брюксел Марина Бракалова и Георги Ралчев, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, директори на дирекции към Министерството. В срещата участва и Йоаким Руквид, президент на германската асоциация на фермерите и президент на КОПА.

По време на дискусията стана ясно, че основните цели на ОСП 2021-2027 г. са интелигентно, устойчиво и диверсифицирано селско стопанство, грижи за околната среда и климата и социално-икономическо укрепване на селските райони.

Реформата за ОСП не може да бъде завършена преди да се финализират преговорите по Многогодишната финансова рамка след 2020 г. След приемането й не по-рано от  края на тази година, ще бъде ясен и окончателният бюджет за нея. Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП отлага решението си дали да приеме доклада от състава на Комисията по време на стария Парламент за месец септември 2019 г.

Една от основните теми към момента е проектобюджетът на ОСП след 2020 г.. Предвижда се парите от Европейския фонд  за развитие на селските райони да бъдат по-малко за сметка на националното финансиране. Но това не засяга само страната ни, а всички държави членки като цяло. По отношение на директните плащания, един от най-важните моменти касае сближаване нивата на плащанията между държавите членки, или т.н. външна конвергенция.  Правилото е в рамките на следващия седемгодишен период парите за директни плащания постепенно да нарастват, докато се покрие 50% от разликата между настоящото национално ниво и нивото от 90% от средното за ЕС. Тази разлика не е голяма за страната ни. Редица държави членки, включително и България, заявиха че таваните на директните плащания следва да бъдат определени на национално ниво и да бъдат доброволни, за да се осигури ефективна приложимост. С оглед заложеното сближаване на плащане на единица площ в ЕС, предварителните изчисления на средствата за бъдещия програмен период (2021-2027 г.)  показват прогресивно увеличение на средствата за директните плащания за България до 2027 г. с около 0.7 % (5,3 млрд за настоящия период в сравнение с 5,7 млрд за бъдещия период).

До момента от началото на преговорния процес, България е подкрепила две декларации на групи държави членки, които настояват за запазване на настоящето ниво на подпомагане от ЕС. Предложението на Комисията относно таваните за директни плащания въвежда съществена промяна в сравнение с прилаганото до момента прогресивно намаление и таван на плащанията, което засяга само Схемата за единно плащане на площ. Промяната е, че се въвежда редукция в плащанията по всички схеми за директни плащания, включително и обвързаната подкрепа, еко-схемата, преразпределителното плащане и плащането за младите земеделски стопани. Позицията на страната ни е, че тези  схеми са насочени към подпомагане на земеделските производители,  в сектори със специфични проблеми и тяхното редуциране е нелогично и непоследователно. В съответствие с целта за осигуряване на по-съществена субсидиарност е необходимо да бъде оставено като национално решение дали да се поставят тавани на плащанията и скала на намаление. По този начин ще бъде дадена максимална възможност за отразяване на националните специфики и ситуации в отделните държави членки.

По отношение на обвързаната подкрепа, Комисията предлага намаление от прилаганите към момента 13% + 2% за протеинови култури на 10%+2%. В рамките на дискусията присъстващите се обединиха около мнението, че обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент за България и увеличаването на процента на подпомагане е много важно за бранша.

Относно предложението на Комисията за отпадане на възможността за прилагане на преходна национална помощ след 2020 г., страната ни ще продължава да настоява да бъде намерено приемливо решение с цел поддържане стабилността на доходите на земеделските стопани.

По време на срещата беше представена и Комуникационната стратегия на страната ни за изготвяне на Стратегически план за ОСП. Тя  включва срещи с бранша за обсъждане на важните теми, информационен портал, комуникация чрез имейл на Координационната група и създаване на мобилно приложение за Новата ОСП.

Очаква се в рамките на настоящата година да бъде проведена и втора дискусия с бранша за преговорния процес за ОСП.Също така, до края на годината ще бъдат изготвени другите два анализа, необходими за подготовката на Стратегическия план-Социално-икономическият анализ на селските райони в България, възложен на УНСС и Анализът на влиянието на селското стопанство върху състоянието на околната среда и климатичните промени, възложен на Аграрния университет –Пловдив.

Leave a Comment