Милионерите, които сами берат десертното си грозде край Найден Герово

Е, щяхме да сме милионери, ако лозето беше във Франция или Италия, уточнява Светозар Кавърджиев

„Идвали са на нашето лозе и французи, и италианци. Като го видят, много го харесват. И са ни казвали: „Вие сте милионери!“ Ха! Щяхме да сме милионери, ако масивът беше в техните страни.“ Това разказва Светозар Кавърджиев при десертните лозя, които заедно с Мария Панчова са създали през 2010 г. край село Найден Герово, община Съединение. Тогава са били 155 декара. Масивът вече е увеличен с още 29 дка двугодишни лозя, а тази година нови 20 декара ще го допълнят, за да стане малко над 200 дка. И цялото това море от грозде е и ще бъде с един единствен сорт – „Велика“. „Най-добрият в света!“, казва Кавърджиев без усещането, че го надценява.

Гроздето съвсем скоро ще започне да се бере, товари и разнася из страната. Най-вече към българските супермаркети при морето, където цената е най-висока.

„Бил съм в лозарските райони на Франция. Там средните стопанства са по около 50 декара и с тях лозарите живеят много, много добре. Вярно, гледат си масивите както трябва, но и ние правим това…“, сравнява Светозар. И казва култовата реплика на българския фермер: „Ако нямаше субсидии, щеше да е най-добре!“ Защо?

Евтин внос, мръсни номера

Защото … То е ясно защо. Българските земеделци не са равнопоставени на колегите си от старите държави членки. Пример: „Миналата година бяха внесли гръцко грозде в дървени касетки за 5 кг. Продаваха го на дребно за 5 лева. Хареса ми касетката, отидох при фирмата, която прави моите опаковки и поръчах оттук нататък те да са като гръцките. А нашият човек като огледа добре касетката, ми каза, че може да я изработи за минимум 1,60 лева за брой. Значи с тази цена на касетката, с 5 кг грозде в нея, с дунапренче между чепките, с панделка за красота и с ДДС отгоре гроздето се продаваше за 5 лева! Въпросът е за какви пари го е продал гръцкия лозар на нашия търговец, който със сигурност си е сложил поне 20 стотинки печалба?“

Сметките на Кавърджиев са, че земеделецът от съседната държава е оценил гроздето си на 0,30 лева за килограм. А това е поне 3-4 пъти под себестойността на стоката. „Какви субсидии трябва да получават гръцките земеделци, за да продават на сметка гроздето на 30 стотинки“, задава си въпрос пловдивският лозар и дори не иска да предположи, защото темата го ядосва.

Съседните държави или пък нашите търговци вносители прилагат и мръсни номера, които направо вбесяват българските производители. „Пак миналата година видяхме етикет в един от хипермаркетите: Гръцка „Велика“! Как така „Велика“, а пък гръцка? Как така „Велика“, а пък с дребно зърно като „Black magic“, възмущава се лозарят. И обяснява, че този български уникален сорт, създаден от ст. н. с. Иван Тодоров в Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“, е с едри, хрупкави, сочни зърна, с тънка кожа и почти без семки. Издържа на транспортиране, при по-дълъг път съхне чепката му, но зърното остава свежо. Вирее най-добре в България. И италианци, и гърци искат да го отглеждат, но не могат, защото при тях слънцето прегаря зърната. И у нас лятното слънце е проблем, но не чак такъв. Чепките се крият между големите листа и сами се пазят. Гроздето зрее на вълни и постепенно, така че беритбата продължава до октомври.

18 пъти раститителна защита, 4 пъти градушка

18 пъти е третирано гроздето с продукти за растителна защита само този сезон. Срещу брашнеста мана, мана, сиво гниене … Гроздовият молец изненадващо почти не се е появявал. Отделно от тези третирания са направени и 6 пръскания срещу плевели. „Средно на всеки 7 дни сме пръскали, за да има грозде. Всичко друго е компромис“, убеден е Кавърджиев, който е и агроном със специалност растителна защита. Той обича да цитира покойния вече проф. Георги Сенгалевич Професорът е съветвал студентите си: „Когато ситуацията е опасна (неблагоприятен климат), пръскате през 7 дни“. И още: „Изтървеш ли гроздето веднъж – всичко приключва!“ Затова в Найден Герово пръскат лозето превантивно.

„Лошото е, че това, което пише по учебниците за начините за борба, не е съвсем вярно. Открил съм тази истина по трудния начин. Имам свое виждане за растителната защита и според мен е добро, защото ми се получава. Не ползвам най-скъпите препарати, а контактни почти не употребявам. Задължително пръскам превантивно, няма друг начин. Няма препарат, който да лекува със сигурност. Не можеш да пестиш от растителна защита, особено при този фон“, говори от опит Светозар Кавърджиев.

Но добавя, че когато е посещавал Гърция и Италия, е установил първо, че някои от растителнозащитните продукти там са по евтини отколкото тук. И второ, че у нас на опаковките са посочени занижени дози, понякога и двойно по-ниски. Според него идеята за това е да се внуши, че препаратът е евтин.

Заради затревените междуредия през седмица тревата се коси, тъй като тя задържа влагата, а с нея и патогените.

Резултатът от образцовата растителна защита в лозовия масив е видима – листата са свежо зелени, гроздето – недокоснато от вредители.

Белите мрежи, които са покрили към 140 декара, засенчват гроздето едва 10%. Основната им функция е да го предпазват от градушки, насекоми и птици, въпреки че някои от последните са се научили да летят под мрежите.

Четири пъти са падали градушки над масива това лято и мрежите са ги спирали на два метра над гроздето.

Номерата на търговците

Миналата година Панчева и Кавърджиев се уговорили с една от големите търговски вериги да продава гроздето им на 1,50 лв. Голяма част от продукцията обаче била върната под предлог, че е некачествена. Кавърджиев отишъл в логистичния склад да разговаря и след като в негово присъствие било установено, че гроздето е в добро състояние, търговският служител отбелязал, че опаковките не са толкова привлекателни, каквито например са на чилийското грозде. „Ами, плащайте ми по 5 лева за килограм, колкото плащате за стоката от Чили, и тогава и мойте опаковки ще са толкова хубави“, отговорил лозарят.

Той отбеляза, че в друг хипермаркет дават милиони лева годишно за контрол на съдържанието на пестициди в българската продукция. В същото време, ако стоката е вносна, нищо не се контролира. Вносителят подписва декларация, че плодовете и зеленчуците са чисти откъм остатъчна химия и те директно се изнасят на щанда. „Ако проверят македонските доставки, лошо ще им стане“, коментира Кавърджиев.

Българските производители на десертно грозде сме толкова малко, че ако решим да експортираме, ще можем да пълним на ден по не повече от три тира. В същото време у нас влизат по над 10 тира с грозде – легално и нелегално, и ни подбиват пазара.

Производителят се пита защо българските власти не са намерили начин да защитят родните фермери от този толкова неконкурентен заради различния размер на субсидиране пазар. Дори в Германия, където земеделците са добре подпомогнати, има неписано (или писано?) правило, че търговците трябва първо да продадат местната продукция и едва след това да внасят чужда. „Една зима се опитахме да изнесем картофи за Германия. Преговаряхме по електронната поща с немски търговец. Паднахме до 12 стотинки за килограм и получихме финалния отговор: „Няма да купим картофи, докато не се продаде последния немски картоф!“ Такова е поведението и на турските търговци. Не знам властите ли са ги направили такива патриоти, така ли са възпитани, но в тези страни местният фермер е защитен“, уверил се е лозарят.

У нас пък е обратно. Вносните земеделски продукти не се изследват на границите за пестициди. Така у нас влизат и карантинни вредители. Нашите търговци не се замислят за труда на фермера.

Заради големия натиск на вноса, цените на българското десертно грозде не са тези, за които мечтаят лозарите. „Пазарът е труден, миналата година сме продавали и на 50 стотинки“, даде пример Кавърджиев. Той поясни, че средната добра цена за реколтата е 1,65 лв., като отначало е висока – до 2-2,50 лв. при производител, а после пада.

Пожелания за 2020-2021 г.

Светозар Кавърджиев бе избран за председател на Областния консултативен съвет по овощарство и зеленчукопроизводство в Пловдив и като такъв ще участва и в заседанията на Националния консултативен съвет.

Той подкрепя предложението помощите по обвързаното подпомагане да са поне 50% от разходите на всяка субсидирана култура. За целта трябва да се изготвят технологични карти за различните плодове и зеленчуци. Кавърджиев каза, че с готовност би изработил технологична карта за десертното грозде с всички необходими разходи по отглеждането. „Разбрах, че от земеделското министерство са възложили на институтите да изготвят актуални карти, но дано сметките им да са осъвременени, защото по предишни разчети разходите за гроздето бяха около 220-240 лева на декар. Това е смешно! В момента разходът, ако включа бране и амбалаж, ще е близо 800 лева на дка с поливките. При лозята, дори да е година с нормален климат, пръсканията ще са 15. Ябълки, круши, грозде, донякъде и праскови няма начин да ги произведеш без активна растителна защита. За едно пръскане отиват 70-80 литра нафта за нашето лозе. Никой не брои, че хората живеят на десетки километри от градините, а ежедневното предвижване също струва не малко пари, които изобщо не ги и отчиташ… Трябва да се приемат някакви средни стойности, които всяка година да бъдат осъвременявани според промените в цените на препарати, торове и горива“.

Бъдещето

След години Светозар Кавърджиев и Мария Панчова ще прехвърлят бизнеса на децата си. „Дано за тях да е по-добре“, надява се лозарят. 200 декара масив, оборудван с мрежи и системи за капково напояване, са мечта дори за френския земеделец. Янко Кавърджиев е студент в Аграрния университет към факултета по лозаро-градинарство, но засега само помага, докато е във ваканция. Така се и учи на този труден занаят.

Стопанството вече втора година е част от организацията производители „Хепи фрутс“, която преди това е била група. Организацията получава европейско финансиране, което се равнява на 4,9% от оборота. Половината от средствата се инвестират в стопанствата, другата половина се използват за административни разходи.

При беритбата се включват и съдружниците, и децата им. Фирмата почти не наема работници – едно, защото трудно се намират, друго, защото брането на грозде спори и е дори приятно. Чепките са едри и един човек може спокойно да набере по 700 килограма на ден.

На въпроса защо е избрал да стане лозар, Светозар Кавърджиев отговаря, че това от дете му е мечта. Тя се запазила и докато бил ученик в земеделското училище в Садово. Оцеляла и в Аграрния университет. И нищо, че вече 10 години работи здраво на лозето, и често се ядосва на пазара и земеделските политики, когато пристигне сутринта при масива, винаги му става леко и радостно. Лозето не е занимание за ден-два или година-две. То оцелява сто години, че и повече, ако го гледаш както трябва. По-яко е от солидна сграда и може да осигури поминъка на няколко поколения, живот и здраве, както казваме българите.