Някои данни от SWOT анализа за състоянието на БГ земеделието

BASF

МЗХГ предупреди браншовите организации, че на 23 август изтича срокът за коментари и аргументирани бележки по публикувания проект на Анализ на селското стопанство и Хранително-вкусова промишленост (ХВП), изготвен от Института по аграрна икономика.

Анализът не е приет от МЗХГ и е обект на вътрешно съгласуване в рамките на работните групи към координационната група за Обща селскостопанска политика (ОСП). Вече има проведени срещи между браншови организации и авторите на SWOT анализа от Института по аграрна икономика. Инициатива за двустранни срещи могат да се изпращат на следния имейл адрес: cap@mzh.government.bg, в срок до 23 август.

При предоставяне на бележки по Анализа на състоянието на селското стопанство и ХВП, браншовиците трябва да посочат раздел /страница на анализа и да предоставят следната информация: браншова организация / институция, представител/и, имейл и телефон за връзка.

Анализът може да бъде прочетен ТУК.

Как общата селскостопанска политика нарисува новото земеделие на България

агроекология

Предоставяме някои обобщени данни от него за българското земеделие, съпоставено с европейското, за периода 2007-2017 г. Копирали сме някои интересни таблици и графики, които говорят сами по себе си.

Разходи и доходи

Брутната продукция от 1 хектар у нас 350 евро при средни стойности в Е-27 над 940 евро/ха.

Untitled1

Средно за периода 2007-2017 производствените разходи в България са 500 евро на хектар, увеличавайки се с 50 евро за 10 години, докато за ЕС са 1300 евро (във Франция 1450 евро) с нарастване на 10 г. с 200-250 евро/ха.

Българските земеделски разходи за амортизация през периода 2007-2017 г. са се увеличили над 4 пъти – от 210 млн. евро/годишно до 910 млн., докато в ЕС са нараснали средно едва с 13%.

Средните стойности на разходите за амортизация  в ЕС са 5600 евро на едно стопанство, а в България 2100 евро.

Факторният доход представлява добавената стойност, от която са извадени амортизации, трудови разходи, разходи за лихви и т.н. Макар българското земеделие да се отличава с една от най-ниските добавени стойности, благодарение на ниските отчисления на амортизации, ниските разходи за заплащане на труда и добрите равнища на получаваните субсидии, факторният доход у нас е по-висок в сравнение с много други европейски държави. Факторният доход на хектар се увеличава от 265 до 490 евро/ха за периода 2007-2017 г.

Untitled2

Кои сектори какви площи заемат

През разглеждания 10-годишен период естествено затревените площи са намалели с 22% вероятно заради растящия интерес към екстензивно развитие на земеделието. В рамките на преструктурирането най-печеливши са маслодайните култури. Те са най-голям дял в увеличените площи. Ако през 2007 г. те са заемали 25%, през 2017 техният дял е 31%.

3

Заетите със зеленчуци и плодове площи се вижда, че намаляват през 2007-2014 г. с между 4 и 16% и рязко се увеличават до 2017 г. , като при зеленчуците ръстът е с 40%. Площите, заети с овощни насаждения нарастват с 32 на сто.

Площта със зърнени култури в България представлява 34%, докато в ЕС е средно 31. Маслодайните култури у нас заемат 28 на сто, а в ЕС са 22%.

Отнесено към обработваемата земя, площите със зърнено-маслодайните представлява 80% у нас, докато в ЕС е средно 58%. Производствата, където има висока добавена стойност, където се постига висока разходна интензивност като зеленчуци и трайни насаждения у нас съставляват 2% от използваната земеделска площ, докато този процент в ЕС е 4,3.

Собственици и наематели

Untitled3

По данни на Европейския парламент над 50% от земеделските земи са собственост на 2,7% от всички собственици. Понастоящем 76% от стопанствата в ЕС обработват само 11% от земеделската земя. В България 0,1% от всички собственици притежават 21% от земята. У нас собственици са близо 1,9 милиона физически лица и фирми, които притежават общо 4,4 млн. хектара земя.

Десетте най-едри собственици притежават 190 000 хектара, което представлява 4% от използваната земеделска площ. Средната площ на всеки един от тези нововъзникнали собственици е 19 000 хектара. Малките и средни земеделски производители почти нямат достъп до тази земя, когато тя се преотдава. 86% от използваната земя у нас е наета, подобна е ситуацията и във Франция.

През периода 2007-2016 г. 20% от стопанствата наемат земя, докато доминиращият брой ферми разчитат на собствена. По този начин използваната чужда земя се концентрира в 1/5 от стопанствата, които се превръщат във водеща сила в отрасъла.

Untitled5

Ръстове и спадове на брутната продукция

Тенденциите след 2007 г. показват силно изразена промяна в структурата на създадената брутна продукция. Прилагането на ОСП води до съществено повишаване на относителния дял на брутната продукция, създадена от зърнени, технически и маслодайни култури.

Очертават се трайно негативни последици при зеленчуците и трайните насаждения, които към 2017 г. са с почти символично участие в създадената от растениевъдството обща продукция. От 14% дял в брутната продукция през 2007 г., зеленчукопроизводството се свива до 4,8% през 2017 г. БП от трайните насаждения намалява от 7 на 5%.

 

Leave a Comment