Малките са най-гъвкави и рентабилни, средните са най-доходни, пише в SWOT анализа на Института по аграрна икономика
В края на юли пред браншови земеделски организации бе представен SWOT анализ за състоянието на българското земеделие и преработвателната индустрия, изготвен от екип на Института по аграрна икономика (ИАИ). Общо 4 анализа ще бъдат разработени, преди да се пристъпи към създаването на стратегически план, който ще определи новите аграрни цели и политики в страната през следващия програмен период (2021-2027 г.).
Анализът на ИАИ е в обем от над 400 страници, в които се разглеждат от различни ъгли и посоки резултатите от присъединяването ни към ЕС през 2007 г. до 2016-2017 г. Някои от темите, засегнати в него, преразказахме и в Агро Пловдив:
Някои данни от SWOT анализа за състоянието на БГ земеделието
Фермите с птици и свине изпревариха по икономически потенциал полските култури
Продължаваме да представяме тази базова разработка, възложена на института от земеделското министерство, като този път ще разгледаме подраздела „Анализ на икономическия размер на земеделските стопанства“.
Учените разделят стопанствата на: Малки, които са с произведствен обем от 2000 до 7999 евро и използвана земеделска площ до 10 хектара. Малките животновъдни стопанства имат до 3 ха земеделска площ и до 4 животински единици (ж.е.).
Средни – от 8000 до 44 999 евро стопанства; Животновъдни: До 12 ж.е. и 20 ха
Големи – над 50 000 евро; Животновъдни: до 375 ха и 78 ж.е.
Най-много брутна продукция дават големите стопанства. От гледна точка на продуктивността на хектар обаче с най-високи данни са малките стопанства. Те са гъвкави при управлението, упражняват най-висок контрол върху дейността, имат силна мотивация да се развиват.
Постигнатата доходност от единица площ при големите стопанства показва, че реализираният висок обем брутна продукция се дължи на мащаба, а не на по-ефективно производство.
При малките стопанства увеличението на субсидиите от 2007 г. до 2016 г. е 7 пъти, при средните 8 пъти, а при големите 2,5 пъти.
Субсидиите играят съществена роля за доходите и на трите типа стопанства, но те имат различна тежест:
При средните стопанства се запазва тенденцията на увеличаване на нетния доход дори и без субсидии. При малките стопанства се отчита несъществено намаление на нетния доход, ако липсва подпомагане. При големите обаче нетният доход в последните две години дори е отрицателна величина, която би се превърнала в тотална загуба при липса на субсидии. Вижда се, че и преди това той постепенно намалява.
Малките стопанства са най-рентабилни, показва SWOT анализът. Въпреки колебанията в годините, през 2016 г. нормата на рентабилност при малките е по-висока спрямо 2007 г. Тенденцията е същата и при средните, макар те да не са така рентабилни. При големите стопанства картината е в обратна посока – рентабилността им намалява стъпаловидно.
Още 83 договора са подписани по мярка 6.1, 82 млади фермери пък се оттеглиха 
Увеличава се помощта и срокът за мярката „Кризисно съхранение на виното“ 
До 12 март се удължава промоционалната мярка за виното 
С 200 души се увеличава администрацията на агенция „Борба с градушките“ 
НАП напомни, че на 1 март изтича срокът за обявяване на изплатени суми 
Големите стопанства биха били на минус, ако не получават субсидии
Малките са най-гъвкави и рентабилни, средните са най-доходни, пише в SWOT анализа на Института по аграрна икономика
В края на юли пред браншови земеделски организации бе представен SWOT анализ за състоянието на българското земеделие и преработвателната индустрия, изготвен от екип на Института по аграрна икономика (ИАИ). Общо 4 анализа ще бъдат разработени, преди да се пристъпи към създаването на стратегически план, който ще определи новите аграрни цели и политики в страната през следващия програмен период (2021-2027 г.).
Анализът на ИАИ е в обем от над 400 страници, в които се разглеждат от различни ъгли и посоки резултатите от присъединяването ни към ЕС през 2007 г. до 2016-2017 г. Някои от темите, засегнати в него, преразказахме и в Агро Пловдив:
Някои данни от SWOT анализа за състоянието на БГ земеделието
Фермите с птици и свине изпревариха по икономически потенциал полските култури
Продължаваме да представяме тази базова разработка, възложена на института от земеделското министерство, като този път ще разгледаме подраздела „Анализ на икономическия размер на земеделските стопанства“.
Учените разделят стопанствата на: Малки, които са с произведствен обем от 2000 до 7999 евро и използвана земеделска площ до 10 хектара. Малките животновъдни стопанства имат до 3 ха земеделска площ и до 4 животински единици (ж.е.).
Средни – от 8000 до 44 999 евро стопанства; Животновъдни: До 12 ж.е. и 20 ха
Големи – над 50 000 евро; Животновъдни: до 375 ха и 78 ж.е.
Най-много брутна продукция дават големите стопанства. От гледна точка на продуктивността на хектар обаче с най-високи данни са малките стопанства. Те са гъвкави при управлението, упражняват най-висок контрол върху дейността, имат силна мотивация да се развиват.
Постигнатата доходност от единица площ при големите стопанства показва, че реализираният висок обем брутна продукция се дължи на мащаба, а не на по-ефективно производство.
При малките стопанства увеличението на субсидиите от 2007 г. до 2016 г. е 7 пъти, при средните 8 пъти, а при големите 2,5 пъти.
Субсидиите играят съществена роля за доходите и на трите типа стопанства, но те имат различна тежест:
При средните стопанства се запазва тенденцията на увеличаване на нетния доход дори и без субсидии. При малките стопанства се отчита несъществено намаление на нетния доход, ако липсва подпомагане. При големите обаче нетният доход в последните две години дори е отрицателна величина, която би се превърнала в тотална загуба при липса на субсидии. Вижда се, че и преди това той постепенно намалява.
Малките стопанства са най-рентабилни, показва SWOT анализът. Въпреки колебанията в годините, през 2016 г. нормата на рентабилност при малките е по-висока спрямо 2007 г. Тенденцията е същата и при средните, макар те да не са така рентабилни. При големите стопанства картината е в обратна посока – рентабилността им намалява стъпаловидно.