… И накрая заживяха просто и щастливо като градинари

BASF
Преди 4 години в Кипър Красимир и Йовка си представиха Зелената градина някъде в Южна България и тази пролет я създадоха

Йовка Колева и Красимир Костов

Тя е хубава и мъдра. Той може с усмивка да построи удобна къща за двамата. Тя е икономист, той – инженер, но в днешното им битие са градинари в село Градина, Първомайско. И двамата са супер работливи. Дайте им невъзможни неща и те ще ги направят възможни.

Йовка Колева е от Асеновград и досега е работила и в Северна, и в Южна Америка, а след това до април 2019 г. в Кипър. Красимир Костов е от Добрич и е бил гастарбайтер в Германия, в Англия, накрая в Кипър. Срещнали се преди 7 г. в един хотел на острова, където той бил управител, и оттогава са заедно.

Преди четири години Йовка и Красимир решили, че искат да се върнат в България и да се занимават със земеделие. И по-точно със зеленчукопроизводство. Тази идея си пробила път лека-полека. Колкото повече я обмисляли, толкова по-реална ставала. А заедно с това подсказвала и колко е голяма. Изисквала знания – и общи, и конкретни, трупане на опит и пари за инвестиции. Четири години им били необходими, за да се подготвят за мисията градинарство.

Семенцето на идеята

„Живеех в голям стрес, защото в Кипър ме бяха натоварили с много отговорности. Уж хапвах достатъчно, ходех дори на фитнес, а нямах енергия. Започнах да чета повече за храненето и разбрах, че това, което ям, ми взима силите. Хранех се с боклуци“, разказва Красимир. Затова първо отказал месото и станал убеден вегетарианец, а после отишъл по-нататък – към суровоядството. Цитира от книгите, които е чел по темата, че водата трябва да се дъвчи, а храната да се пие. Оттам се размечтал сам да си отглежда, задължително без химия, зеленчуци. Йовка абсолютно го подкрепила. И така започнали да мислят първо за къща на село, която да си купят. Представяли си българска къща в планината, докато били в горещия Кипър, където през лятото температурата достигала до 57 градуса.

При кирпичената постройка, която ще стане склад

При кирпичената постройка, която ще стане склад

Двамата решили първо къщата им да е от естествен материал като кирпич, например. Или пък от гуми, по вдъхновението на Майкъл Рейнолдс, наречено Earthship. Приятелите  обаче им обърнали внимание, че един бъдещ фермер не трябва да мисли толкова за къщата – тя може да е всякаква. По-важно е каква е почвата! Така идеята им слязла от планината и се оформила като къща на село, някъде в Южна България.

„Две зими подред се връщахме през отпуските, за да оглеждаме къщите, обявени за продан. Изминахме три хиляди километра от обява на обява, но все не намирахме това, което искаме. И накрая, точно когато си мислехме, че и този път ще се върнем в Кипър без нищо, научихме за този имот в Градина“, припомня си Йовка. Къщата била накрая на селото, което значи, че е на проветриво място. Постройките, заедно с равния двор, били общо 4 декара. Имало кладенец за бъдещото капково напояване. Изградената фурна и хладният някогашен обор от кирпич, който можело да се превърне в склад, били допълнителни екстри. В двора имало и конструкции на палатков тип оранжерии. Освен това забелязали, че в Градина има много зеленчукови дворни стопанства, а това е особено важно за начинаещи фермери, защото ще има с кого да се консултират. И сделката станала.

Подготовката

Още докато била в Кипър, Йовка се заела да добие опит в земеделието и три месеца доброволно помагала в оранжериите на баба Мирофора. „В Кипър имат един сантиметър почва, а бабата тореше с някаква зеленикава маса, която изглеждаше ужасно. Представяте ли си! При онзи климат и тяхната никаква почва, там отглеждат зеленчуци, които изнасят. А ние имаме прекрасна земя и климат, научили сме Европа на градинарство и внасяме“, възмущава се тя.

За да закупят имота и да имат средства да си сбъднат фермерската мечта, двамата пестели, но без да се лишават. Красимир казва, че не е е важно колко пари изкарваш, а колко харчиш. А повечето хора не умеят да си правят сметката и лекомислено пилеят повече отколкото получават. Затова двамата си определили месечен бюджет и благодарение на дисциплината да се вместят в него, успели да спестят. „Защо трябва да си купя телефон за 2000 лева, щом може да е за 200? Нужни ли са ни два телефона, след като сме винаги заедно? За какво ми е съдомиялна, като мога сама да си измия приборите? Необходими ли са плочи в цялата баня, ако имаме душ кабина“, пита Йовка.

В същото време тази година  те с лека ръка са инвестирали в засечващи мрежи за оранжерията, в помпа за капковото поливане, в тор от калифорнийски червеи, в скъпо фолио, с което са покрили неизползваните парцели от двора, за да задушат плевелите.

Покрив, плевели, къртици

Плевелите! Дворът на къщата бил джунгла от треви, които достигали до два метра. Красимир се върнал през декември 2018 г., за да направи къщата обитаема. И тогава разбрал, че старите къщи трябва да се купуват през зимата, защото през този сезон, ако покривите им са калпави, протичат. Протичат като този от спазарения имот в Градина. Тогава той „счупил къщата“ и оставил само четирите й яки стени от камъни. Разбирал от строителство, защото известно време работел в Германия в тази сфера.

Йовка се завърнала от Кипър през април и се заела с плевелите. Хем ги режела, хем след три дни те отново пониквали. Разбрала, че трябва да изрови корените им – един по един, и дълбаейки, попадала на подземията, които къртиците си създали. „Трябва да съжителстваме с тях и с полските мишки, защото планетата не е само за нас“, подхвърля тя една от поредните си мисли, които те карат да се чудиш защо косите й не са бели, а колената й са здрави и как на това хубаво, но селско място двамата с Красимир са толкова доволни, та чак щастливи, въпреки че работят здраво по къщата и двора от сутрин до вечер, а когато решат да си починат, започват да четат за градинарство, за натурално земеделие, за лекове срещу въшки и акари, за сортове, за глаукомит и за какво ли не. Те телевизор нямат и не искат да имат, но си доставят книги от световния онлайн магазин Амазон, защото с цялото това досегашно странстване знаят английския като роден…

Компостът на Красимир

Компостът на Красимир

Хубавото на целия този къртовски труд по плевелите било, че Красимир вече разполагал с богат материал за компост. Той обяснява, че когато в почвата липсват елементи, те са в тревите, които ги извличат. Затова плевелният компост е много хранителен за зеленчуците.

„Зелената градина“

IMG_6863-1

Започнали зеленчукопроизводството със семена, които им подарили приятели – млади фермери от съседното село Добри дол, които заминали, за да работят на доброволни начала в ирландска ферма. Закупили семена на картофи и бил чист късмет да си засадят сорт Еверест и българския Балкан, от които извадили страхотна реколта. Засяли спанак – крехък и вкусен, и няколко вида салати. Объркали се с пъпешите, тъй като засадили едно до друго два различни сорта, а в съседство имало и тикви. Пъпешите се кръстосали с тиквите и когато станали за беритба, ухаели главозамайващо ароматно, но на вкус се оказали тотална грешка, която чакат да омекне още малко, че да обогати компоста.

Тиквичките, засадени преди 5 месеца продължават да раждат толкова свежи плодове, все едно е месец май. Червеното цвекло пък го засадили по модел, разказан от някой добър човек в интернет – по четири-пет разсада в едно гнездо. Така се образували глави, които постепенно ставали готови за прибиране. „Като извадиш едната, тя отваря място на другите да се развиват“, обяснява Красимир.

пипер горогледГорогледът им е гордост – най-хубавият в селото. Наторили са го с шербет, а между корените на пипера цъфтят тагетеси, за да гонят неприятелите.

Пащърнак, манголд, лук, целина, магданоз – висок и кичест, чесън, зеле – две реколти, рукола, бакла и закъде без домати, краставици и патладжан – това е „Зелената градина“. И още много други дребни неща като латинките, които пазят оранжерията от белокрилки, хлебната сода за борба с гъбни заболявания, тиквите пепеляшки, ламаринените кутии, които ветрецът кара да дрънчат, за да гонят полските мишки и т.н.

Тиквите на Пепеляшка

Тиквите на Пепеляшка

„В селото наричат нашата градина „опитно поле“ и тя си е точно такава. Броим тази година за нулева. Имаме си своите провали, особено в борбата с акарите и трипсовете, с пъпешите също …, но сме благодарни дори и за тях, защото се учим“, обобщава Йовка. Учат се също от цялото село и особено от дружелюбния съсед Валентин.

Натурално

Те са се регистрирали като земеделски производители, но не заради субсидии – от тях изобщо няма да получат нищо. Едно, защото „фермата“ им е малка, и второ, защото не са създали цялото това богатство в очакване на подпомагане. Направо не могат да разберат онези, които преди три-четири години описаха хиляди декари с тикви заради пари, защото живеят на друга планета. Тяхната Земя е планета, която се нуждае от грижи, а не от ограбване. Защото: „След ковчега няма ремарке. Не можеш да отнесеш натрупаното на оня свят“, казва Йовка.

„Регистрирахме се, за да можем да участваме във фермерския пазар „Натурално“ в Пловдив“, уточни тя. А на пазара се запознали с други производители, с които разменят зеленчуци за сирене, за месо, за сокове и други храни.

Можете да срещнете Йовка и Красимир в петъците, когато се провежда фермерският пазар в Пловдив. Купете си от техния спапак – крехък е, от магданоза, който в градината им като че ли се пробва дали не може да стане храст, от тиквичките – толкова са свежи! И нищо, че Зелената градина не е сертифицирана като биологична, нито е в преход към такава, зарзаватът им е чист, хранителен и зареден със слънчева и земна енергия.

Красимир и Йовка

Leave a Comment