22% от основни култури като пшеницата се отглеждат на територии с висок риск от засушаване

Над 370 милиона души живеят в райони с мното висок риск от засушаване
© WWF

Нов доклад на Световния фонд за дива природа (WWF) в Германия предупреждава, че климатичната криза предизвиква все по-реален риск от засушавания в световен мащаб. Според изследването, озаглавено „Кризата на засушаването: Глобалната жажда за вода в ерата на климатичните промени“, Европа не прави изключение. Тези процеси оказват натиск върху влажните зони и градската среда и се отразяват негативно върху живота на 55 милиона души всяка година, излагайки на риск енергийните доставки и производството на храни.

Докладът използва данните на онлайн инструмента Филтър за воден риск. С негова помощ експертите анализираха риска от засушаване в градовете, земеделските площи за отглеждане на култури от първостепенно значение като царевица, ориз и пшеница, районите с енергийни комплекси, както и в зоните на политически конфликти, свързани с водата.

Докладът на WWF сочи, че 22 % от основните хранителни култури като пшеницата се отглеждат на територии с висок до много висок риск от засушаване. В такива райони попадат и 19 % от градовете с население от над един милион души, а засегнатите са близо 370 милиона. Списъкът включва и шест мегаполиса с над 10 милиона жители: Делхи, Кайро, Карачи, Истанбул, Рио де Жанейро и Хайдарабад.

Ако рискът от засушаване се увеличи, нараства и вероятността от регионални конфликти заради оскъдните водни ресурси. В политически нестабилни страни като Сирия, Ливан и Палестина липсата на вода засилва съществуващите кризи. Близкият изток е особено засегнат, тъй като 90 % от територията му попада в зони с много висок риск от засушаване. Световната банка установи, че в резултат държавите от района ще претърпят икономически загуби на стойност между 6 и 14 % от БВП до 2050 г.

Природозащитната организация WWF предупреждава, че засушаванията представляват сериозна заплаха за човешкия живот, поминък и бизнес стабилност. Докато нарастването на населението, социално-икономическото развитие и урбанизацията увеличават потребността от вода, климатичните промени влияят на динамиката и количеството на валежите. Това предизвиква „висок воден стрес“ в редица европейски държави като Гърция, Кипър, Италия, Испания, Португалия и дори в традиционно дъждовната Белгия. Това означава, че техните достъпни водни ресурси намаляват със средно 40 % на годишна база.