„Алфа Рисърч“: 85% подкрепят протестите, 42 на сто са за нови избори

Доверието към парламента е едва 14 процента, „Атака“ изгуби 40% от симпатизантите си, посочват социолозите

Редовното национално представително проучване на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ показва, че 85% от анкетираните подкрепят антиправителствените протести. 71 на сто са „за“ реакциите срещу областните управители на Благоевград, Пловдив и Русе.  Единственият политик, към когото доверието е пораснало е президентът Росен Плевнелиев – 44% подкрепят напълно острата му реакция след избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Проучването е напрамено на терен между 13 и 18 юни. Ето обобщенията на социолозите от „Алфа Рисърч“:

42-то Народно събрание и кабинетът „Орешарски“ стартират своята дейност с много нисък кредит на подкрепа – 14% доверие за парламента срещу 39% недоверие; 23% доверие за правителството срещу 28% недоверие – което определя изключителната нестабилност на обществените нагласи и потенциала им за резки промени. Единственият политик, към когото доверието е пораснало е президентът Росен Плевнелиев – 44% подкрепят напълно острата му реакция след избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

– Никога досега общественото мнение не е било толкова негативно настроено само един месец след избори. Знакови назначения във втория ешелон на властта – и особено личността и начина на избор на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС – мобилизират протестно общественото мнение до степен, която много рядко възниква толкова скоро след нов парламентарен вот. 85% от хората подкрепят протестите срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, 71% – тези срещу назначените (в Пловдив, Благоевград ) областни управители. По-поляризирано е отношението към появилите се искания за оставка на правителството – 51% ги подкрепят, 42% – не.

– В резултат от казуса „Пеевски“ парламентарните партии бързо губят доверието на своите поддръжници. Най-сериозни са пораженията за БСП и „Атака“. Разочаровани от поведението на партиите, за които са гласували, са 32% от симпатизантите на БСП и 40% от тези на „Атака“. Успоредно с това нараства негативизмът и към коалиционните партньори, особено от страна на левите избиратели. Макар по-слабо негативи търпи и ГЕРБ – 16% от неговите поддръжници са с по-ниско доверие към партията си, отколкото са били по време на изборите.

– Единственият политик, чиито реакции след избора на Пеевски, печелят подкрепа и водят до по-високо доверие, е президентът Росен Плевнелиев. В резултат личният му рейтинг също бележи ръст – от 32% през март до 44% през юни.

– Най-високо одобрение от плана „Орешарски“ срещат социалните мерки. Около 80% одобряват и очакват увеличаване на помощите за отглеждане на дете и за социално слабите, ежегодно индексиране на пенсиите, задържане цената на тока на сегашните равнища. Мерките в подкрепа на бизнеса се одобряват от около 50% от анкетираните. Негативни обаче са реакциите към премахването на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места (51%), както и за рестарт на АЕЦ „Белене“ (50%).

– Въпреки подкрепата за социалния и икономическия пакет от мерки негативните оценки за начина на работа на новия кабинет преобладават. Според 39% от анкетираните досегашните им впечатления от действията на правителството са, че те са принципни, в полза на обществото. Мнозинството, 53%, обаче са на мнение, че те са в интерес на тесни икономико-политически кръгове.

– Събитията, белязали първия месец от работата на кабинета „Орешарски“, обуславят твърде ниски очаквания за продължителността на неговия живот. 18% смятат, че той ще изкара пълен мандат, 20% му дават около едногодишен срок, а 37% – едва няколко месеца. Доколкото в политиката очакванията са както резултат от действията на управляващите, така и предпоставка за бъдещите реакции на избирателите, може да се обобщи, че този кратък хоризонт вещае висока социална чувствителност към всяко управленско действие и непредвидим развой на обществените нагласи.

– Отношение към парламента и дейността на политическите партии в него: 42-то Народно събрание стартира дейността си с 14% положителни оценки и 39% – отрицателни. Това е най-ниската начална точка за целия период, в който „Алфа Рисърч“ провежда своя мониторинг (от 1997 г.). Предишният парламент, който също беше твърде оспорван, достига подобни стойности след около две години работа.

Председателят на парламента Михаил Миков се ползва с малко по-високо доверие (19% позитивни оценки) и най-вече – с по-ниско недоверие (24%).

Парламентарните партии, които хората идентифицират като подкрепящи правителството, са БСП (96%), ДПС (94%) и „Атака“ (65%). И докато в мнозинството си симпатизантите на БСП и ДПС одобряват позицията на своята партия (оценките отразяват принципната подкрепа за кабинета преди последните събития), то тези на „Атака“ в съотношение 60%:40% се дистанцират от позицията на партията, за която са гласували.

Доверие в институции 

Президентът Росен Плевнелиев е единственият политик, който за периода от последното проучване на „Алфа Рисърч“ – март 2013 г. – бележи значителен ръст на доверие. Преди три месеца той събира 32% положителни оценки за дейността си и 19% отрицателни, докато в момента – 44% положителни и 17% – отрицателни.

Позитивно оценена е и позицията на Росен Плевнелиев по казуса „Пеевски“, който взриви общественото мнение и ерозира доверието в политическите сили и премиера. 30% от анкетираните заявяват, че реакциите на президента след петъчния мълниеносен избор на Делян Пеевски за шеф на ДАНС са повишили доверието им към него, 54% са запазили отношението си непроменено, и едва 15% са се разочаровали.

Българският еврокомисар Кристалина Георгиева се ползва с традиционно високо доверие – 61% положителни оценки и 10% отрицателни.

Отношението към съд, следствие и прокуратура остава в рамките на познатите нива от около 10-12% доверие и 45-48% недоверие. Главният прокурор персонално печели три пъти по-високо доверие, отколкото оглавяваната от него институция. За първи път представител на този пост се ползва с повече доверие, отколкото недоверие. Сотир Цацаров събира 31% позитивни оценки за работата си, 24% отрицателни, 45% от анкетираните нямат определено мнение или заемат изчаквателна позиция.

Отношение към правителството и подкрепа за мерки от неговата програма

Кабинетът „Орешарски“ стартира дейността си с превес на отрицателните (28%) над положителните оценки (23%). От 1997 г. насам „Алфа Рисърч“ не е регистрирала друго правителство да стартира с негативен баланс. Правителството на С. Станишев в тройната коалиция тръгва от 30% одобрение, 18% – неодобрение, 52% – неутрално мнение, а на Б. Борисов с внушителната дистанция в подкрепата от 47%: на 8%.

По-позитивно е отношението към министър-председателя Пламен Орешарски – 29% подкрепа срещу 25% недоверие.

Подкрепата за обявените преди около месец мерки в плана „Орешарски“ може да бъде разделена на три групи:

• Мерки със силна подкрепа – социалните
• Мерки с умерена подкрепа – за бизнес средата
• Мерки с негативна обществена реакция – рестарт на АЕЦ „Белене“ и отмяна забраната за пушене на закрити обществени места.

Въпреки обявените мерки, които би трябвало да удовлетворят очакванията на широки групи от населението, в обществото преобладава мнението, че досегашните действия на кабинета „Орешарски“ са насочени към тесни политико-икономически кръгове (53%). Според 39% действията му са принципни и в полза на обществото.

Поляризираните оценки за дейността на кабинета се дължат в много голяма степен на ясна разделителна линия, която минава по осите: големи – малки населени места, младо и средно – възрастно поколение, хора със средно и по-високо образование – с по-ниско образование. Първите групи са много по-негативно настроени от средното за страната, докато във вторите поддръжниците на кабинета, макар и с малко, преобладават.

Доверие в политици и политически партии

Независимо от активната дейност на политическите лидери в току-що отминалия предизборен период и мобилизацията на симпатизанти подкрепата за повечето от тях спада. Сред лидерите на парламентарно представени партии с относително най-високо доверие се ползва Б. Борисов (25%), следван от С .Станишев (21%), Лютви Местан (9%) и В. Сидеров (5%).

Много слаба е подкрепата за лидерите на политически партии извън собствените им избиратели. Освен това начинът на номинация и изборът на Д. Пеевски за председател на ДАНС ерозират подкрепата и вътре в собствените им партии. Най-сериозно засегнати са БСП и „Атака“. 32% от симпатизантите на БСП и 40% от тези на „Атака“ твърдят, че доверието им към партията, за която са гласували, е спаднало след петъчния вот в парламента и реакциите на техните политически сили. Между 1% и 2% отговарят, че са повишили доверието си в своята партия. След поставянето им пред „свършен факт“ и налагането на неприемливата за тях фигура на Пеевски и областни управители нараства недоверието на симпатизантите на БСП и към коалиционния партньор ДПС. Негативите за ГЕРБ са далеч по-слаби – 16% от неговите поддръжници са с по-ниско доверие към партията си, 32% – с по-високо.

Обществени реакции по казуса „Пеевски“ и очаквания за резултат от протестите

На фона на ниския начален кредит на доверие към парламента и правителството реакциите на парламентарните политически сили по казуса „Пеевски“ допълнително топят моралната им легитимност.

85% от анкетираните подкрепят протестите срещу избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС, 71% – срещу назначените (в Пловдив, Благоевград) областни управители. Реакциите на общественото мнение по тези казуси са еднозначни. Въпреки преобладаващата подкрепа за исканията за оставка на кабинета „Орешарски“ (50%) тук мненията са по-поляризирани – 43% не ги подкрепят.

Подобни по сила са и вижданията на хората до какво трябва да доведат протестите – 59% са категорични, че трябва да бъде избран друг шеф на ДАНС, 51% настояват Пеевски да напусне и парламента, след като вече се е заклел като председател на държавната агенция. 42% са на мнение, че моделът на дейност на парламент и правителство са напълно неприемливи и изходът е провеждането на нови избори. 33% са за бърза оставка на кабинета „Орешарски“. С най-малка популярност се ползват тезите ГЕРБ или БСП да сформират поотделно друг кабинет в рамките на този парламент – съответно, 14 и 11 на сто.

Ниският кредит на доверие, с който стартират основните държавни институции и партии след изборите на 12 май, последван от допълнителната ерозия след неадекватния, неприемлив и предизвикал силен граждански протест избор на председател на ДАНС, вещаят изключителна чувствителност на общественото мнение, бърза еволюция и реактивност по всеки един въпрос, с възможност за катализиране на силни граждански позиции.