Проф. Светла Русева: Въглеродът е основен елемент на почвеното плодородие. Паленето на стърнища го унищожава

В институт „Н. Пушкаров“ все още измерват съдържанието на органичен въглерод по съветска методика

България е единствена в ЕС, която не извършва мониторинг на почвите

Проф. д-р Светла Русева, директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ до 2018 г. пред Агро Пловдив

Проф. Русева, задържането на въглерод в почвите е една от важните теми, които се обсъждат в ЕС напоследък. Посочва се, че практиките по увеличаването на въглерод в почвата като средство срещу климатичните промени ще се финансират чрез ОСП. Твърди се, че те ще увеличат плодородието на земята. Така ли е?

Въглеродът е част от почвеното органично вещество, което прави почвите плодородни. Благодарение на почвеното органично вещество се освобождават хранителните елементи, когато то се минерализира, за да може да се усвои от растенията. Въглеродът е основна част от почвеното органично вещество. Въглеродният диоксид е един от основните парникови газове. Почвата е вторият по големина резервоар на въглерод след моретата и океаните. И затова се смята, че освен като основно хранително вещество за растенията, въглеродът в почвата може да служи и за намаляване на емисиите от парникови газове.

Кои са практиките, които увеличават въглерода в почвата?

Най-важната е да не се прилага изгаряне на стърнищата, защото така се губи въглерод. Много важна практика е използването на растителните остатъци от земеделските култури – заораването им след прибирането на реколтата. При нашата географска ширина това е свързано с допълнително внасяне на азот, за да може по-лесно остатъците да се трансформират. Защото едно е органично вещество, друго е почвено органично вещество. Когато растителните остатъци се вкарат в почвеното тяло, те все още не са почвено органично вещество. Те трябва да претърпят промени, благодарение на микробиологичните процеси. Изобщо почвата е много сложно природно образование. Тя е жива. Благодарение на микробиологичните процеси стават всички трансформации на органичните вещества в почвено органично вещество и последващото минерализиране.

Ако земеделските производители третират с хербициди, за да освободят полето от плевели, това вредно ли е за почвените микроорганизми?

Зависи от химикалите. Част от тях увреждат почвената микробиология. Много сериозен проблем имаше с използването на някои от хибридите на Монсанто. Защото те са създадени така, че да не бъдат увреждани от някои тотални хербициди. По данни на колеги от Унгария три години използване на хибрид на Монсанто заедно с някои тотални хербициди са довели до почти пълното унищожаване на почвената микрофлора.

Те не са ли ГМО хибриди?

Да, но в случая е без значение дали са ГМО или не. Микрофлората е била унищожена от хербицидите. Не трябва да сме по принцип срещу ГМО, а против тези, които имат отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда и човешкото здраве.

Директните сеитби добър способ ли са за увеличаване на органиката в почвата?

При нашите почвени и климатични условия този способ не може да се прилага непрекъснато. Той може да се прилага като част от сеитбообръщението, защото у нас се получава много сериозно уплътняване на под-орния почвен слой, до който не достигат почвообработващите оръдия. Този слой запечатва почвата и намалява много силно филтрационните й способности и влагозадържането в еднометровия почвен слой. Оттам идват цял куп проблеми. Повишава се рискът от ерозия, почвения отток много намалява.

Основната оран и въобще почвените обработки как действат за въглерода?

Не може да се даде обобщен отговор. Но като цяло, при извършване на обработки почвите не трябва да са влажни, но не трябва и да са сухи. необходима е оптимална влажност. Дълботата оран също е в сеитбооборота. Преди години участвах в международен проект за намаляване на емисиите на парникови газове от земеделските земи. Там ние препоръчахме 10 практики за обработваемите земи, за пасищата и трайните насаждения. Основното в обработваемите земи е да се прилагат сеитбообръщения. Когато се прави сеитбообръщение, веднъж на 4 години се прилага дълбока оран. И веднъж на 4 години се извършва директна сеитба. Така почвата няма да бъде подлагана на екстремни въздействия.

В института имате ли надеждни методи за измерване на въглерода в почвата?

За съжаление ние използваме стари методи, които са от съветските учени. Има и съвременни методи, но те изискват много по-добра апаратура, която институтът не може да закупи. От 2015 г. съм представител на България в Глобалното партньорство за почвите. Това е инициатива на ФАО към ООН. Всички препоръки, които се правят на нашите срещи, които са ежегодни, завършват с доклади, които ние чрез Селскостопанска академия адресираме до министъра на земеделието. Но … глас в пустиня. Има и друго. България остана единствената държава в ЕС, в която не се извършва мониторинг на почвите в земеделските земи. Имаме единствено екологичен мониторинг, който е от Евростат и се поддържа от Изпълнителната агенция по околна среда. Извършва се на 5 години, когато се взимат в 16-километрова мрежа почвени проби. Те обаче са само от повърхностния слой и са за основните хранителни вещества. В България наистина не се знае какво е състоянието на земеделските земи, защото от 1992 г. не са правени такива мащабни проучвания. Фермерите извършват анализи на земите в стопанствата си, но това не е систематизирано. Има доста лаборатории в страната и не се знае какви анализи правят. Не се знае и как фермерите взимат пробите. Ние съдим за състоянието на запаси на хранителни вещества в почвите от използването на торове, което е съвсем коствен начин. Има данни, че използването на торове се увеличава през годините, особено с влизането на страната ни в ЕС. Няма или почти няма практики в България за използването на органични торове. Това са отпадъците от животновъдните ферми, които са прекрасен начин за подобряване и повишаване на органичното вещество в почвата и за намаляване на рисковете от емисии на парникови газове от съхраняването на течния и твърдия оборски тор. Малките стопанства използват оборския тор, но големите не.