За 25 г. селекцията на „Асеница – 96″ създава по-качествени юници от лидерите в Европа

BASF
Фермата има оферта от Либия за 200 юници за 2021 г., която отказа. Консултира се от израелския собственик на най-млечното стадо в света
Всяка юница е с благородно потекло и потенциал да дава 11-13 хил. литра мляко годишно

Александър Каишев

Преди 20 дни, когато на изложението „Фермер Експо Раковски“ се проведе първият у нас аукцион на заплодени юници, комисия под председателството на проф. Живко Кръстанов даде купата за най-качествено животно на асеноградската ферма „Асеница – 96″. Последва наддаване за юниците и победителката бе изтъргувана на цена над 5000 лв. с ДДС. С въпроса имаме ли вече у нас селектирани млади крави, които биха задоволили претенциите на българските животновъди, тръгнали из Западна Европа да купуват животни с доказано висока млечност, потърсихме Александър Каишев. Той е съуправител и съдружник в „Асеница – 96″.

Александър Каишев, съсобственик на „Асеница – 96″ООД, пред Агро Пловдив

Г-н Каишев, откъде тръгнахте, за да стигнете дотук?

В началото на 90-те години обикалях из страната, търсех юници и купувах. От Пловдив, от Стара Загора, от Добрич – по 4 до 7 животни. Купувах от селекционните центрове, които съществуваха по време на ТКЗС. В тях бяха най-добрите животни на България. Там разполагаха с информация от всички ТКЗС в страната къде са най-качествените крави. По това време селекционните центрове бяха останали без земя и тръгнаха да продават всички селектирани години наред юници. Успяхме да закупим около стотина от цялата страна. Заплодихме ги с генетичен материал от вносни бици, тъй като по това време и бикоцентърът в Сливен вече беше изчезнал.

Българските бици бяха разпродадени по света, защото бяха имена.

В продължение на 25 години ние почти не увеличаваме стадото, защото няма накъде. Нашата ферма е в покрайнините на Асеновград и не можем да си позволим разрастване. Затова решихме да подобряваме генетиката на животните. Животновъдната ферма, която купихме, беше елитна, с едни от най-добрите животни в страната. В момента млечните крави са около 320, имаме и 50 сухостойни. Средната млечност във фермата е близо 11 000 тона. Общо 370 крави във фермата раждат на 14 месеца. Като добавим и юниците, които влизат в стадото и които също раждат, имаме някъде към 400 отелвания. От тях 200 са женски, от които пък 180 се заплождат и част от тях остават в стадото, а друга част са готови за продажба. При нас оставаме около 90 за ремонт и не повече от 100 са за пазара. Но за следващите 18 месеца няма да имаме животни за продан, защото те вече са ангажирани. От 2021 г. отново ще разполагаме с юници за продан.

Разкажете повече за вашите юници …

За 25 години малко по малко подобрявахме генетиката. Така стигнахме дотук да имаме най-добрите животни в България. И не само в България, мога да кажа, защото показателите на нашите юници са по-добри от средното ниво в Холандия, Германия и Дания. Вървяхме дълго до този момент, защото качеството в животновъдството се постига бавно. Подобрявахме го, за да настигнем европейски ферми. Продължихме нататък, за да ги изпреварим, за да можем сега да кажем, че имаме по-добри юници от тези, които Западът предлага. Това е цялата работа.

На каква цена предлагате животните?

В момента има търсене, което не можем да задоволим. Вносните пристигат тук между 1900 и 2100 евро, а ние

продаваме нашите за около 1500 евро,

тъй като все още хората нямат голямо доверие в българското производство. Затова сега работим за име. Имаме заявки за 120 юници, а можем да продадем не повече от 80-90. Според икономическите закони, това означава, че ще трябва да увеличим цените и да ги изравним с тези на Западна Европа.

Обикновено българските животновъди, които искат да създадат ново стадо или да подобрят наличното, пътуват към Западна и Северна Европа на пазар. Ще свършат ли тези „екскурзии“?

При нас е огромен проблем фермерът да увеличи своето стадо. Той трябва да отиде в чужбина, да плати над 60 хиляди евро, за да може да напълни един камион с 32 юници. Трябва да ги избере, натовари, да ги докара, да им плати застраховки. Не е гаранция, че всички ще се адаптират към нашия климат. Необходимо е новите животни да стоят някъде под карантина един месец, ако животновъдът не разполага с току-що построена ферма, защото иначе юниците може евентуално да заразят основното стадо. Тази тежка операция може да се прекрати,

ако у нас има тържища на елитни животни,

където веднъж седмично се организират аукциони. Тържищата може да са около Пловдив, Стара Загора, Шумен. Не е необходимо голямо място, нито ще е голяма инвестицията. Така ако някой животновъд е събрал 20-30 хил. лв. и има възможност да си купи 6 юнички, ще отиде на търга, ще си избере животните, ще ги купи и ще му ги докарат в обора. Това ще са юници с добро родословие на друг животновъд, който има нужда да продава на справедлива пазарна цена. А сега, тъй като у нас няма такива аукциони, фермерите обикалят из Европа и пълнят камиона.

Не ви ли притеснява статистиката, че у нас броят на млечните крави намалява, а съответно и количеството на произведеното мляко? Говорите за ежеседмични търгове в една депресирана среда.

Това, че някои се отказват от животновъдството, не означава, че други не увеличават стадата си. Естеството на бизнеса е такова, че по-големите ферми са по-рентабилни. Ако 1000 души се откажат, а 10 увеличат животните си с по 100 броя, браншът като цяло се запазва. Това е тенденцията в млечния бизнес. Така е и при други предприятия – по-големите растат за сметка на многото малки.

Четвърт век сте селектирали млечните крави. Каква е икономическата изгода за фермерите да имат в оборите си животни с потекло, които не са никак евтини? Защо сте убедени, че българските фермери ще ги търсят?

Всяко стадо се ремонтира ежегодно. Кравите с намалена лактация се бракуват и се заменят от заплодени юници. Този процент на ремонт в нашата ферма е 25-30. Ако в страната има 200 хил. млечни крави, са необходими годишно 50-60 хиляди юници. Една част фермерът може да си осигури от най-добрите животни от своето стадо, другите може да закупи за подобряване на  резултатите си. Ние не знаем колко животни ще е готов да купи животновъдът. Ако неговото ниво е 7-8 тона мляко от крава годишно, и иска да го вдигне рязко, ще закупи повече юници като нашите, които ще дават от 11 до 13 тона. Обаче ако няма тази възможност, ще продължи да държи добивите в рамките на 7-8 тона.

Разходите за храна не са ли по-големи в нискодобивните ферми?

И да, и не. Около 12 кг храна, говоря в сухо вещество, отиват за изхранване на самото животно и още 12 кг даваме, за да получим от тази крава 40 литра мляко на ден. Ако нашата крава е нискомлечна, тоест с лош генетичен материал, тя ще изконсумира 12 кг за поддържане на живота и още 6-7 кг, за да даде 20 литра мляко. В единия случай имаме 24 кг храна (сухо вещество), от които получаваме 40 литра мляко. В другия – 18 кг храна за 20 литра мляко. Вторият вариант е по-нерентабилен от първия, защото при него имаме почти килограм храна за килограм мляко. Докато при първия случай с високомлечните крави съотношението е близо два литра мляко от килограм храна. Или по друг начин казано: Ако имаш две нискомлечни животни, те ще дават ежедневно 40 литра мляко, но ще изяждат 36 кг храна. А ако имаш една високомлечна, тя ще даде 40 литра, но ще изяде 24 кг сухо вещество, което е икономия от 12 кг на ден. Но освен това имаме и други икономии, защото две крави изискват два пъти повече обори, два пъти повече техника, работници, чистене. Така в единия случай

може да имаш 100 крави, които дават същия резултат като 200 крави.

Високомлечната крава е много по-ефективна.

Но не се ли бракуват по-рано високомлечните крави заради изтощителното производство на мляко?

Не. На 21 месеца юницата става крава и след това има около 4 лактации по 15 месеца. Когато нашите крави паднат под 25-26 литра мляко дневно, ги бракуваме.

Доволни ли сте от цената, която достигна вашата юница, обявена за най-елитното животно на аукциона в Раковски?

Продадохме я на 4200 лв. без ДДС, тя взе и купата. Майка й дава близо 14 хил. литра мляко годишно, бащата също е качествен бик. Въобще е с много благороден произход. Радваме се, че беше оценена на една добра реална цена. Ако погледнем цените на подобни юници в САЩ и Великобритания, те се движат между 4 и 5 хил. евро. Бяхме изкарали на търга две животни и ги продадохме. 20 да бяхме предложили, и тях щяхме да продадем. Имаме заявка за 2021 г. за 200 юници за Либия. Отказахме я, казахме, че не можем да доставим толкова много. Искаме да развиваме нашия пазар и да си вдигнем цените тук.

Как виждате бъдещето на млечното говедовъдство?

Така се получава, че в момента има голямо търсене на юници у нас. Може би и в Европа има търсене. От Русия купуват голямо количество юници, за да могат да си развият млечната индустрия. Арабският свят и Русия ще увеличават консумацията на млечни продукти. Посоката е на Изток. Китай е другият голям пазар. Оттам купуват юници от Австралия, САЩ, Нова Зеландия, Япония. Юници от Европа за Китай трудно ще заминат, далече им е, но за млечните продукти няма такъв проблем. Населението на света се увеличава и все повече държави започват да водят европейски и американски начин на живот, който включва консумация на млечни продукти. Китайците, които допреди 20 години имаха традиция да не ядат млечни продукти, променят своя начин на живот и въприемат нашата култура. Там вече масово се консумират пици, а моцарелата и пармиджаното в една пица са направени от един литър мляко. Но какво ще стане, когато и в Индия започнат да консумират млечни продукти? И в Африка също? Виждате ли колко голяма част от света тепърва ще открива млечните продукти, колко още незавладян пазар има!

В същото време обаче най-актуалната тема на света днес е изменението на климата. Животновъдните ферми са сериозен замърсител на околната среда. Как се вързват вашата перспектива за животновъдството с мерките против климатичните промени?

Кравефермите излъчват метан (СН4) и затова е измислена биогазовата инсталация, каквато впрочем и ние скоро ще направим. Тя събира газа и изгаря го в когенератор и се произвежда електроенергия. Или може да се пусне в мрежата природен газ вместо да внасяме метан от Газпром. Така че замърсяването с метан е разрешим проблем. Биогазът се създава от оползотворяването на оборския тор, който замърсява околната среда.

Не ви ли притеснява и това, че броят на веганите по света расте?

Не, защото техният темп на растеж е по-слаб от този на мюсюлманите, а

мюсюлмани вегани няма.

Основният довод на веганите е, че се тормозят животните. Но, ако се създадат условия, при които животните не се тормозят, тогава веганите ще пият ли мляко? Нещо повече. Вече има разработки за производство на мляко в изкуствени условия. В една камера се създават абсолютно същите условия като в търбуха на кравата и се произвежда мляко. Използва се малко от самите животни – техните ензими и бактерии, вещества от храносмилателната им система. И при създаване на същите условия, които са в тялото на кравата – температура, влажност, налягане, се открива възможност за производство на краве мляко. Това е постигнато в лаборатория. По подобен начин се произвежда и биогазът – чрез пресъздаване на търбуха на кравата в изкуствени условия.

Да се върнем от бъдещето в сегашно време. Знаете ли къде е най-високодобивната кравеферма в света и какъв е добивът й?

О, да. Най-добрата ферма в света е със средна млечност 12 500 литра. Тя е в Израел. Свързахме се със собственика и всеки месец той идва да ни консултира за три дни. В Израел всички ферми са под селекционен контрол. Там това го прави организация, която обхваща до последната ферма в страната. Тя разполага с данни по колко мляко дава всяка една крава във всяка ферма. В техния случай няма нужда от търгове, защото ако искаш определени юници, се свързваш с фермера и ги купуваш. Може би у нас трябва да направи подобна система нашата асоциация, която ни контролира.

Генетиката ли е най-важна за постигане на максимално добри резултати?

В резултатите генетиката е 50%, 30% е храната и останалите 20% са всички други условия – здраве, климат, въздух, чистота, грижи, условия в обора. Всъщност, резултатите не са толкова в труда, който полагаш, а в мисленето. Човек дали ще продава вестници на някоя сергия, или ще ръководи голяма компания, и в двата случая работи цял ден. Среща се с различни хора – и хубави, и лоши, и идиоти, и зли, и благородни, и богати, и бедни, и умни, и глупави. Само че в единият случай печели малко, защото използва ума си колкото да върне точното ресто. А в другия случай мисли по-задълбочено. Разликата е в това колко използваш мозъка си, а не в това как ще ти мине деня.

Прочети още: Фермата на богатия род Каишеви стана марка в млекопроизводството

Leave a Comment