ФАО: Как хвърляте храна, като знаете, че 820 милиона души гладуват!

14% от храната се губи от нивата до магазина. В по-бедните страни загубите са по-големи
Фермери прибират реколтата от зеле в Сиера Леоне Снимка на Себастиан Лист за ФАО

Фермери прибират реколтата от зеле в Сиера Леоне
Снимка на Себастиан Лист за ФАО

14 октомври 2019 г., Рим – Нов доклад на ФАО, представен днес от Организацията на обединените нации за прехрана и земеделие, дава представа колко храна се губи, къде и защо това се случва на различни етапи от веригата на доставки на храни. Докладът говори за необходимостта от информирани решения за ефективно намаляване на загубите и предлага нови начини за измерване на напредъка.

Според доклада за състоянието на храните и селското стопанство през 2019 г. около 14% от храната се губи по целия свят след прибирането на реколтата и преди да достигне нивото на дребно, включително по време на дейности във фермата, съхранение и транспортиране. Въпреки това загубите на храни в различни региони в рамките на едни и същи групи продукти и етапи от веригата на доставки варират значително.

Докладът подчертава необходимостта от внимателно измерване на загубите на всеки етап от веригата на доставки на храни и предлага нова методология, която ще помогне да се определят критичните точки на загуба във веригата на доставки. Това са точките, в които загубите на храни са най-големи и най-важни за определяне на подходящи мерки за тяхното намаляване.

Докладът също така подчертава значението на намаляването на хранителните отпадъци, които възникват на равнище търговия на дребно и потребление, и е свързан с ограничен срок на годност и поведението на потребителите, както и с липсата на стимули за предотвратяване на храните отпадъци.

„Тъй като се стремим да постигнем напредък в намаляването на загубите на храни и хранителните отпадъци, можем да бъдем наистина ефективни само ако нашите усилия се основават на ясно разбиране на проблема“, каза генералният директор на ФАО Ку Донгю в предговора към доклада, в който той също се запита: „Как можем да си позволим да изхвърляме храна, когато повече от 820 милиона души по света продължават да гладуват всеки ден?“

Данните, представени в доклада, показват наличието на широк спектър от показатели за загуби и отпадъци в рамките на стоки, етапи на веригата на доставки и региони, което показва наличието на значителен потенциал за намаляване в случаите, когато процентните показатели са по-високи.

Загубите и отпадъците обикновено са по-големи за плодовете и зеленчуците, отколкото за зърнените култури и бобовите култури на всички етапи от веригата на доставки на храни, с изключение на загубите в стопанството при транспортиране в Източна и Югоизточна Азия.

В страни с по-ниски доходи от индустриализираните страни голямата загуба на пресни плодове и зеленчуци се дължи на лошата инфраструктура. Всъщност много страни с ниски доходи губят значителни количества храна по време на съхранение, често поради лоши условия за съхранение, включително липса на хладилни складове.

Въпреки факта, че повечето страни с високи доходи разполагат с адекватни складови помещения, включително хладилно оборудване, по цялата верига на доставките, загубите по време на фазата на съхранение обикновено са свързани с техническа неизправност, свръхзащита, лош контрол на температурата и повишени влажност.

Докладът представя и резултатите от редица казуси, проведени от ФАО за идентифициране на критични точки на загуба. Резултатите показват, че прибирането на реколтата е най-често идентифицираната критична точка на загуба за всички видове храни. Неподходящите съоръжения за съхранение и неефективните практики на работа също бяха посочени сред основните причини за загуби в хранилището в стопанството. За плодовете, кореноплодите и грудките също са важни правилното опаковане и транспортиране.

Тези констатации са най-важни за разработването на ръководство за действие при идентифициране на потенциални мерки за намаляване на загубите на храни.

Намаляването на загубите на храни и хранителните отпадъци обикновено води до разходи, а земеделските производители, доставчиците и потребителите ще предприемат необходимите мерки само ако ползите надвишават разходите им. По този начин в доклада се посочва, че за да се създадат стимули за различни заинтересовани страни във веригата на доставки, са необходими варианти, които или ще увеличат нетните ползи, или ще предоставят по-добра информация за съществуващите нетни ползи.

Без финансова помощ частните участници в развиващите се страни, особено дребните фермери, може да не могат да се справят с високите първоначални разходи, свързани с подобни действия. Подобряването на достъпа до кредит може да бъде опция, дори ако няма подробна информация за загубите.

Докладът също така ще помогне на правителствата да анализират ограниченията и компромиси за по-ефективни действия. Например, те могат да повишат осведомеността за ползите от намаляването на загубата на храна и хранителните отпадъци сред доставчиците и потребителите и да повлияят на техните решения чрез различни политически варианти.

Докладът обаче подчертава, че политиките, насочени към намаляване на загубата на храни и хранителните отпадъци, следва да бъдат последователни и да включват ефективен мониторинг и оценка на мерките, предприети за гарантиране на отчетност за съществуващите действия и усилия.

Leave a Comment