Как „търговецът на смърт“ Нобел обърна съдбата на името си

Преди 186 г. на 21 октомври в семейството на шведския архитект и строител Имануел Нобел се ражда Алфред Нобел. Вече 118 г. в памет на неговото име и със средствата от неговото богатство се раздават най-известните и престижни награди в света за постижения в химията, физиката, физиологията или медицината, литературата и световния мир. От 1969 г. по инициатива на Шведската национална банка е учредена и още награда – за икономика.

Несметно богат благодарения това, че фирмите му въоръжавали армии, и заради многобройните си изобретения (355), сред които и динамитът, Алфред Нобел решава да завещае наследството си за учредяване на световния награден фонд, след като прочита некролога си във френски вестник. В написаната поради грешна информация статия, той е наречен „търговец на смърт“. Това го кара да си зададе въпроса така ли иска да го запомнят хората.

Нобел не е имал семейство и деца, но е бил убеден, че големите наследства са бедствие за най-близките роднини, тъй като ги лишават от стимул да работят и творят. „Който притежава голямо състояние, би трябвало да остави само малка част на своите наследници. Дори на децата не е редно да им се завещават големи суми, които не са заслужили, понеже това ще породи мързел и ще попречи на развитието на индивида“, пише Алфред Нобел.

Затова през 1895 г., година преди да умре от сърдечен удар в Италия, той написва своето завещание, в което се разпорежда огромното му състояние да отиде за учредяване на наградите, които да се раздават на най-заслужилите изобретатели, творци и хуманисти, независимо от тяхната националност.

Изпълнителите на волята на Нобел – секретарят Рагнар Сулман и адвокатът Рудолф Лилеквист, създават Нобелов фонд, който да организира наградите.

Съгласно инструкциите на Нобел, отговорен за присъждането на наградата за мир става Норвежкият Нобелов комитет, чиито членове са назначени през април 1897 г., скоро след влизането в сила на завещанието. След известно време са определени организациите, връчващи останалите премии.

На 7 юни 1897 г. Каролинският институт става отговорен за връчването на наградата в областта на физиологията и медицината. На 9 юни същата година Шведската академия получава правото да връчва наградата за литература, на 11 юни Кралската шведска академия на науките е призната за отговорна за връчването на наградите за физика и химия.

На 29 юни 1900 г. е основан Нобеловия фонд, с цел управление на финансите и организация на Нобеловите награди. В него са постигнати договорености за основните принципи при връчването на наградите, и през 1900 г. току-що създаденият устав на фонда е приет от крал Оскар II.

През 1905 г. Шведско-норвежката уния е отменена. От този момент Норвежкият Нобелов комитет отговаря за присъждането на наградата за мир, а шведските организации – за всички останали награди.