Ангел Вукодинов: Климатичните промени вече са на полето! Приходите ни намаляха с 10-20%

BASF
Напоителните ни канали са изоставени вече 30 години, а в Гърция улавят речните води още при границата и на полетата има дъждовални системи
Какво значи „голям“ фермер? В очите на мравката врабчето е много голямо, в очите на слона врабчето е много малко

Ангел ВукодиновАнгел Вукодинов е зърнопроизводител, чието стопанство от 17 000 дка е разположено в землищата на град Съединение и село Драгомир от същата община, област Пловдив. Стопанството е семейно и в него се трудят „две-три поколения“ от рода. Вукодинов бе председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в периода 2011-2013 г., в момента е председател на Контролния съвет на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Потърсихме го за коментар на стопанската 2018/2019 г., но също така и по темите за климата, за фермерските протести в Европа, за болните теми в селското стопанство.

Ангел Вукодинов пред Агро Пловдив

Каква година изпратихте, г-н Вукодинов?

Изминалата стопанска година 2018/2019 г. беше поредната трудна година. Помните, че лятото на миналата година беше сухо, есента също. Подготовката за есенниците беше трудна. На много места първата култура – рапицата, дори не беше засята. Други колеги засяха, но посевите пропаднаха. Първият стопански дъжд през 2018 г. падна на 30 ноември и посевите поникнаха точно след тези дъждове. На практика никненето беше по Нова година. Бяхме много притеснени. Меката зима и нормалните влаги през зимата дадоха надежда, после обаче дойде пролетното засушаване. Но като цяло от зимните култури се получиха сравнително задоволителни резултати. За пролетните култури реколтата като цяло за Южна България беше по-слаба заради жегите и липсата на достатъчно влагозапасяване. Там, където царевицата се отглеждаше при поливни условия, добивите успяха да компенсират другите по-ниски резултати. Така че изпратихме една трудна, динамична и шарена година в производствено отношение. Цените обаче се оказаха доста по-слаби в сравнение с предходната година. Голяма част от земеделците, притиснати от финансови нужди, вече са продали реколтите, малко са хората, които се облагодетелстваха от лекото повишаване на цените в момента.

Каква е финансовата ви сметка?

През 2018 г. имахме доста добра реколта от слънчоглед при пролетните култури и цените бяха по-високи. Тогава слънчогледът по време на жътва се търгуваше на 580 лева, а тази година се започна на 520-540 лв., така че с 10% тазгодишната цена беше по-ниска. А в същото време с 20 до 40% добивите бяха по-слаби. При всички положения приходите ни са по-малки в сравнение с 2017/2018 г.

Специално при пролетните култури сме с 20% надолу.

При житните тазгодишната реколта беше съпоставима с предходната година, но цените слязоха и при тях с 5-10% ни намаляха приходите. Но от друга страна нашето уравнение съдържа разходи, а те неминуемо са нагоре, защото … Ние отдавна сме членове на Европейския съюз и ако в началото се опитвахме да привличаме инвеститори с евтина работна ръка и евтини консумативи, това отдавна вече не е така. Тук всичко е на европейско ниво. Голяма част от торове, препарати, семена, машини идват от Европа и  цените в никакъв случай не са по-ниски. Понякога дори са по-високи заради транспортни разходи и картелни споразумения. Това се чувства особено при горивата. Когато сме в земеделска кампания цените им са най-високи. Същевременно къде от конкуренция, къде от други фактори, рентата също с годините върви нагоре. Фонд „Работна заплата“ също се увеличи. Така ножицата между разходите и приходите постепенно се затваря за колегата земеделец. От друга страна, знаете, че в този програмен период зърнопроизводството беше неглижирано за мерките във Втори стълб. На практика чисти зърнопроизводители няма класирани за техника. Някои колеги кандидатстваха за съпътстваща дейност – животновъдство или етерично-маслени култури, или зеленчукопроизводство. От трета страна дори и средствата по Първи стълб са орязани заради обвързана подкрепа и преразпределителното плащане. Няма нищо лошо в това подпомагане, но онзи ден четем изявление на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, че има големи злоупотреби с обвързаната подкрепа. Става въпрос за схемаджийство, видно за всички, за което ние, зърнопроизводителите отдавна сме предупредили. Но това, че се констатира пост фактум на най-високо ниво, нас не ни топли, защото около 35% от бюджета на Първи стълб е именно за обвързана подкрепа, преразпределително плащане и за млади фермери. Тези помощи звучат добре като намерение, стига голяма част от тези намерения да не са подчинени на схемите. Защото

една голяма част от младите фермери са емигранти навън,

а тук се водят млади фермери – това е доказано. А голяма част от обвързаната подкрепа, признават самите управляващи, отива със схеми. Преразпределителното плащане се разпределя и във ферми, които ако преди имаха 600 декара, сега са регистрирали две стопанства. Или ако са имали 900 – вече имат три стопанства. Нищо ново под слънцето!

Вие успяхте ли да засеете рапица?

И за сегашната стопанска година 2019/2020 г., която започна този месец, мога да кажа, че не върви оптимистично. Изключително сухо лято, много лоши подготовки на почвата, повсеместно отказване от рапицата. Ние засяхме рапица, но не сме доволни от това, което виждаме. Картината е много шарена. Локалните дъждове до 14 литра на 16 септември уж помогнаха на рапицата да поникне. На 30 септември паднаха още между 3 и 8 литра. И в момента рапицата се колебае, стресирана е и ако не завали в близките седмици, ще имаме голям провал. Мисля, че тази година ще имаме рекордно ниско ниво на площи с рапица на национално равнище. Не е ясно и колко от засетите площи ще се реколтират.

При житните имахме много тежка подготовка. Засяхме. В Югоизточния район на Пловдивска област имаше малко повече влага и ситуацията е по-добра. Но при нас в община Съединение и към Пазарджик почти няма поникнала пшеница, с малки изключения. Колега ми показа снимка с изсъхнали кълнове.

Сред най-важните теми в света е тази за климатичните промени. Учените правят прогнози, а вие директно виждате на полето резултатите. Какво следва?

Вече почти не правя дълбока оран. От десетина години правя вертикални обработки, а тази година тръгнахме по-сериозно и към no-till технологията. В нашето стопанство има малко площи с поливно земеделие – поливаме гравитачно. Климатичните промени се доказаха на полето, факт са. Ние не ги очакваме, те вече са при нас. Трябва сериозно да се мисли в тази посока и на световно, и на европейско, и на национално равнище. Докато чакаме да се намислят нашите политици, ние

не можем да стоим със скръстени ръце, защото това ни е бизнесът и ще фалираме.

Затова всеки от нас започва да прави по нещо. Някои инвестират в поливни съоръжения, друг променя технология.

А вие какво правите?

Ние тук имаме известна възможност да поливаме по старата конвенционална технология. Доста трудоемко е. Иска се сериозна организация, а липсват хора. Когато поливането се прави на парче, а не върху площите на цялото землище, е трудно. Каналите са дълги километри, няма кой да ги стопанисва, защото цялата система на напояването е разбита. Има що-годе някаква елементарна поддръжка на главните напоителни канали и на националните язовири, но всичко друго на практика е безстопанствено – преливници, отводняване, микроязовири. Ако ние, земеделците, не поддържаме на добра воля напоителната система и то в частта, която ни интересува, и в обема, който ни е необходим, всичко щеше да е запустяло. В нашето стопанство поливаме към 1500-2000 дка в района на Съединение.

Замисляме се в бъдеще да направим по-сериозна инвестиция в поливните системи. Само че мярка по ПРСР за нас няма. Знаете, че тази, която ще се отвори, ще финансира „Напоителни системи“ и водните сдружения. Втората пречка е, че в почти цяла Южна България, включително и нашия регион, по Плана за управление на речните басейни не можем да извадим разрешително за сондаж. Това доста ни ограничава. Ако разчитаме на гравитачната вода от напоителните канали, то невинаги периодите, в които работят тези канали, съвпадат с нашите нужди от вода. Така че още нямаме измислена рецепта.

Хидромелиорациите и поливното земеделие наистина трябва да станат приоритет

на страната ни, да бъдат заложени и в общата селскостопанска политика, за да може да се запази поминъкът на хората и земеделието. Няма как само ние, земеделците, да управляваме водата. И по конституция тя – надземна и подземна, е национално богатство. Срамно е да си говорим, вече 30 години след демокрацията, какво ще правим, и, от 12-13 млн. дка поливни площи някога, да останем с няколко стотин хиляди декара. Дори като българин ме боли, че влизайки в южните ни съседки, най-вече в Гърция, виждам как реките още на километър-два от границата се отклоняват в канали, а оттам покрай пътя наблюдавам дъждовалните инсталации в полетата. Проблемът не е само в това, че през периодите на суша нямаме с какво да поливаме. Измененията на климата направиха така, че дъждовете не падат равномерно. Ето, в края на октомври, когато трябва да сме в дъждовен период,

аз съм навън по къс ръкав, температурата е 25 градуса, а дъжд не се задава.

Когато пък започне да вали, настава потоп. Често се изваляват по 50-100 литра наведнъж. Така вали два-три пъти в годината, а после три месеца – нищо. Няма как да се прави нормално земеделие, ако необходимите количества влага не се получават на порции.

С no-till технологията разчитаме да спрем водната ерозия, когато я има. Така тушираме и част от климатичните неволи – заради оставената на полето растителност почвата не се затопля прекомерно през лятото, а през зимата не се охлажда толкова силно. Надяваме се да има ефект, но иска време и търпение. Така е и с въглерода в почвата. Въглеродът е полезен за растенията и гъбите, но далеч не е полезен за хората и за въздуха. Доказан факт е обаче, че с технологията no-till въглеродът се натрупва в почвата и има положително действие.

Търсите ли нови сортове – по-сухо и топлоустойчиви?

Селекцията се развива напред и ние постоянно пробваме нови сортове. Силно намаля използването на български пшеници. Ние продължаваме да поддържаме наши сортове, но с огорчение мога да кажа, че в последните години западната селекция се утвърди. Ако щете, и от патриотизъм засяваме български сортове, но те все пак трябва да ни носят някакви доходи. Някои български пшеници тук-там имат добри резултати, дано се запази това.

В Европа имаше демонстрации на фермери, които от една страна протестират заради внушенията, че земеделието замърсява околната среда. От друга страна, заради рестрикции в холандското животновъдство. От трета – искат следващата ОСП да подкрепи средните и малки семейни ферми. Какво мислите за реакциите на западните ви колеги?

У нас няма протести по няколко причини. Ние нямаме развито животновъдство, с малки изключения. Нашият егоцентризъм винаги ни води дотам, че чакаме някой друг да ни свърши работата. По отношение на малките и семейни стопанства … Аз не знам кое стопанство е голямо. В очите на мравката врабчето е много голямо, в очите на слона, врабчето е много малко. Трябва да има критерии за това що е голямо стопанство и те трябва да бъдат направени на базата на реални анализи. Може би е много хубаво да има много на брой малки стопанства, но няма как да се върнем с векове назад, когато всяко семейство е имало малко стопанство, за да се изхранва и с натурална замяна да се снабдява с продукти, които не може да произведе. Едва ли желаем в съвременния свят това нещо. Икономическата логика е, че колкото е по-малко стопанството, толкова по-трудно ще му е с финансите. Няма да има ефекта на мащаба, ще липсва възможност за инвестиции, за иновации, производството няма да е евтино. Такова стопанство ще има трудности с оцеляването си, а продуктите, които произвежда за обществото ще са скъпи. Затова ще му е необходимо в пъти по-голямо подпомагане, за да остане устойчиво и жизнено. Само че дали обществото ще може да си позволи хем да плаща по-скъпо за продуктите на малкото стопанство, хем да го подпомага много повече с данъците, които плаща? Трябва да се намери баланс. Там, където има желание за работа на малки реални фермери, те трябва да се подпомагат. Тези фермери, както обичам да казвам, трябва да имат достойнството да вървят с данъчната декларация на гърдите си. Дискусията за малките и големите трябва да бъде осмислена много добре и без емоции – икономически, демографски … Всичко да се сложи на масата. За нас казват, че сме големи, но аз не познавам в нашия регион „голям“ земеделец, който да не работи здраво – и той, и семейството му. Това са четири семейства, в които има второ и трето поколение. В нашия случай осем човека от родата ни работим във фирмата наравно с всички останали хора. Вместо да имаме 4-5 семейни фирми, защото всички ние отдавна не сме едно единствено семейство, ние сме в една фирма. Така че

нашето стопанство също е семейно.

Обществото винаги е по-благосклонно и по-отстъпчиво към по-малките стопанства, но когато се дават пари, трябва да е направен анализ какво ще се получи в замяна, а не да се субсидира без да има ефект.

В Националната стратегия за адаптация към изменението на климата е посочено, че у нас липсва система за управление на риска в селското стопанство, като едва 2,1% от фермерите са застраховани при средно 7,6 на сто за ЕС. Какво според вас трябва да се направи, за да може земеделецът да сподели бедите си с българските застрахователи?

Когато преди 7 г. посетих САЩ по програма на аграрното им министерство, се възхитих на тяхната система за управление на риска. Казах на колегите от Америка: „Ама, то е много лесно това, което сте го направили!“ А те отговориха: „Не знаем колко е лесно. Правим го 35 години и все още виждаме проблеми.“ Проблемът трябва да се погледне комплексно. За да има застраховки, трябва да имаш интерес да ги правиш. Трябва да има и всеобхватност на рисковете.

В България не са отделени ясно ролите на оценителя на щетите и на застрахователя.

Оценителят не е достатъчно независим и много често не сме обезщетени за реалните загуби. В САЩ са направили застраховка на дохода и така са решили много проблеми. Има доста условия пред застраховката на дохода и едно от най-важните е да имаш чисто данъчно досие, което доказва, че реалните ти доходи са декларирани и върху тях си платил данъци. А това означава липса на сива икономика. От друга страна оценката на щетата там се прави обективно, не само на база стопанство, но и на база регион, за да се види дали си пострадал при форсмажорно обстоятелство, да се види дали пазарът не е формирал щетата. От трета страна, в тази застраховка участват не само фермерите, но и застрахователите, и държавата. Тази симбиоза  води до там, че земеделецът плаща 40% от застрахователната премия, 60% се поемат от държавата. Вярно е, че в САЩ субсидирането на земеделието е ограничено до минимум, но пък голямото подпомагане е именно в застраховките на селскостопанските доходи. Хората там са намерили метода, но ние можем да го приложим само след дискусия на европейско ниво. Ако сами го направим, това ще бъде дефинирано от ЕК като скрита държавна помощ.

 

Leave a Comment