Интегрирана растителна защита в оранжерии или как да създадем две воюващи армии от насекоми

Първият семинар по темата премина при огромен интерес от страна на оранжерийните производители. От оранжерийната асоциация обещаха, че ще организират още срещи

Първият у нас семинар за интегрирана растителна защита в оранжерии, който се провежда днес, разкри на присъстващите производители как могат да създадат в затворените си стопанства кът от природата, такава, каквато те искат да е. В него вредителите на зеленчуците не се убиват с химикали. И наистина, защо е нужно да се ползват единствено пестициди, след като в природата всяко нещо си има враг, и врагът също си има враг?

Семинарът, организиран от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), препълни Първа аудитория на Аграрния университет в Пловдив въпреки входната такса, което наложи и внасянето на допълнителни столове. Гост на събитието бе зам.-министър Вергиния Кръстева, а домакин ректорът на университета проф. д-р Христина Янчева.

Вергиния Кръстева отбеляза напредъка

при оранжерийното производство, което през 2015 г. се е простирало върху 588 ха, а през 2019 г. участниците в схемата за обвързано подпомагане са декларирали 765 ха. През 2018 г. оранжерийната продукция е била с ръст от 28% спрямо предходната година и е достигнала 130 000 тона. Зам.-министърът посъветва производителите да кандидатстват догодина по подмярка 4.1.2 „Инвестиции в малки земеделски стопанства“ от ПРСР. Тя добави, че държавната помощ срещу вредителя Доматен миниращ молец (Tuta absoluta), е пренотифицирана единствено за оранжерии и ще се ползва със сигурност до 2022 г. – до 250 лв./дка. Приемът на заявления е до 1 ноември, припомни тя. Вергиния Кръстева информира, че вторият SWOT анализ, необходим за изготвянето на стратегически план за след 2020 г., се изготвя от учени от Аграрния университет и касае климатичните промени. Анализът ще бъде представен пред земеделските организации в началото на декември, след което ще има кръгла маса за обсъждането му.

От своя страна проф. Христина Янчева не пропусна да каже, че изпълнителният директор на БАПОП Атанас Кунчев, организирал семинара, е възпитаник на университета и отличник на випуска. Ректорът посочи, че 2020 г. е обявена от ООН за година на растителното здраве, с което акцентира върху навременното провеждане на семинара.

„Ще продължим практиката да организираме семинари“, обеща председателят на БАПОП Йордан Кръстев, който не скри изненадата си от силния интерес към събитието.

Основен лектор по темата бе Ангел Дойчинов,

който пръв у нас предложи на оранжерийни производители да провеждат интегрирана растителна защита (ИРЗ) с помощта на биоагенти през 2009 г.

Дефиницията за ИРЗ е комбинирането на биологични и химични продукти в опит да се намери природен баланс, поясни Дойчинов. Химическа корекция се допуска само ако биологичния контрол е невъзможен. Но дори и тогава пестицидите, които могат да се приложат, трябва да са селектирани внимателно, тъй като могат да навредят на биоагентите – полезните за производителите насекоми или акари, които атакуват тези, които вредят на отглежданите растения. При биологичната растителна защита не е необходимо напълно да се елиминират неприятелите, достатъчно е да се постигне смъртност в рамките на 60-70%.

Ангел Дойчинов обърна внимание, че интегрираната растителна защита не може да бъде частична – само срещу един вредител. Тя или е тотална, или въобще не работи.

Българското оранжерийно производство върви към осъзнаване на факта, че съвсем скоро създадените от химическата индустрия продукти ще станат безполезни поради неизбежната резистентност на вредителите към тях, каза лекторът. От друга страна основната ценност в производството на храни – тяхната безопасност, ще поставя все по-високи бариери пред производителите. А от трета, търговските вериги, съобразявайки се с потребителските изисквания, също ще затворят врати пред оранжерийните производители, които пазят продукцията си единствено с химически препарати. Четвъртият фактор, който предразполага към използването на ИРЗ, е увеличените добиви, което е в резултат на липсата на стрес на растенията.

Най-важното и първо условие за прилагане на ИРЗ в оранжерии е мотивацията

на производителя. Оттам натакък – работа с чисти разсади и в чисти оранжерии. В края на сезона е необходимо да се дезинфекцират маркучите, да се смени полиетиленът. Ангел Дойчинов разказа какви мерки прилагат срещу Tuta absoluta английските оранжерийни производители. В края на реколтата растенията и почвата се третират с химически препарати, дезинфектира се входа и стъклата на оранжерията, обръща се внимание на щайги и тарелки, поставят се мрежи против насекоми, правят се двойни врати, почвата се обеззаразява чрез попарване или соларизация.

Лекторът посочи най-важните вредители в оранжериите – белокрилки, трипс, акари въшки, Tuta absoluta, вируси, като изброи и биоагентите, които се използват срещу всеки един. Дойчинов отбеляза, че биоагентите имат сходно биологично развитие с това на вредителите, което не е случайно – природата го е създала. Пак природата и инстинктите правят така, че когато въшките например се размножат прекомерно, сред тях да се появят нови, но с криле, с които успяват да се разселят по-бързо. Той акцентира особено силно на мониторинга в оранжерията – във всяко отношение, и в частност за наблюдение върху полезните за производителя насекоми/акари. Понякога съществува опасност те да се намножат прекалено и да преминат „от другата страна“ – да започнат да вредят на зеленчуците.

Специалистът обърна внимание на феромоновите уловки, капаните и лентите с лепило. И на още нещо, което производителите най-лесно забравят – воденето на дневник за наблюденията и извършените операции.

„Хубаво е, че все повече хора осъзнават, че сме нарушили баланса в природата. В Европейския съюз все по-често се говори за това, а рестрикциите спрямо производителите се увеличават“, каза в заключение Ангел Дойчинов.

По-късно участниците в семинара се отправиха на посещение в голямата оранжерия в град Раковски, където интергрираната растителна защите се прилага от 2009 г. насам.