Увеличава се броят на държавните язовири, в които ще се отглеждат аквакултури
Промените са заложени в Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба 37/2008 г.
Проект на промени в Наредба № 37 от 2008 г. за ползване на язовирите – държавна собственост в рибностопанско отношение, увеличава броя на водоемите, в които ще се отглеждат аквакултури. нараства броят и на язовирите за питейна вода, в които ще е разрешен любителския риболов извън санитарно-охранителните зони.
„Приемането на тази наредба се налага с оглед постъпили искания от заинтересовани лица, Министерство на околната среда и водите, „Напоителни системи“ ЕАД и с които се изтъква необходимостта да бъде променено предназначението част от язовирите посочени Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 37 от 2008 г.“, се посочва в мотивите към проекта, който е публикуван за обществено обсъждане до 9 декември 2019 г. на страницата на земеделското министерство.
Така в приложение 1, в което по сега действащата наредба са включени 196 държавни язовири, от които в 126 е разрешено отглеждането на аквакултури, в новия вариант вече има 192 язовира, от които 135 са за аквакултури, тоест с 9 повече. Броят на водоемите с основно предназначение за питейно-битово водоснабдяване, където любителският риболов е разрешен единствено извън санитарно-охранителната зонасе увеличава от 18 на 24.
В чл. 4 се създава нова ал. 6, която има за цел при определянето на зони за аквакултури, да се взема предвид обема на производство в обектите за аквакултури и техния лимит съгласно наредбата по чл. 25, ал. 5 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА). До влизане в сила на наредбата се предвижда определянето на зоните за аквакултури да се съобразява с екологичния капацитет на язовира за производство на риба в садки.
В проекта се създава нова разпоредба, с която се регламентират подробни правила за шамандурите, прикрепени към пасивните риболовни уреди.
По отношение на язовирите 40-те извора, Брягово, Каменец, Мандра, Овча могила, Пампорово, Стойковци, Телиш – 2, Шишманов вал е предвидена промяна в рибностопанско отношение от язовири за „любителски риболов“ на язовир за „аквакултури“. Основна причина за промяната е съществуващото към момента ограничение, което предвижда, че в язовирите – държавна собственост, определени за любителски риболов, дейности за производство на риба могат да бъдат осъществявани в определените за това зони само в мрежени клетки (садки) и в други плаващи на повърхността на водата и потопяеми съоръжения. „По този начин се поставя ограничение за свободното отглеждане на риба в тези водоеми. Една от целите на проекта на наредба е да бъде премахнато съществуващото ограничение за свободното отглеждане на риба в горепосочените язовири“, пише в мотивите към проектонаредбата. Предложенията за промяна са направени от „Напоителни системи“ ЕАД.
В проекта на наредба Язовир Дъбника е променен в рибностопанско отношение, от язовири за „аквакултури“ на язовир за „любителски риболов“. Основна причина за промяната е постъпило писмо от областния управител на област Враца, с което се представи желанието от страна на граждани и представители на риболовни организации от област Враца за промяната в предназначението на язовира. Към писмото е приложена и подписка и 5 броя подкрепителни писма от различни риболовни организации. Промяната е направена и предвид засиления обществен интерес по отношение на промяната в категоризацията на язовир Дъбника.
При язовирите Батак, Белмекен, Голям Беглик, Калин, Кричим, Чаира е предвидена промяна в рибностопанско отношение от язовири за „любителски риболов“ на язовири с основно предназначение за питейно-битово водоснабдяване, където любителския риболов е разрешен извън санитарно охранителната зона с категоризация „любителски риболов“. Основна причина за промяната е писмо на МОСВ, с което се отправя предложение за промяна на предназначението на гореспоменатите язовири. От екологичното министерство посочват, че язовирите Батак, Белмекен и Голям Беглик попадат в регистъра на питейните повърхностни водни тела в Източнобеломорски район като зони за защита на водите. Язовир Калин е в регистъра на питейните повърхностни водни тела в Западнобеломорски район. Язовир Чаира е част от каскада „Белмекен-Сестримо-Чаира“ и е част от питейно водно тяло.
По отношение на язовирите Георги Трайков (Цонево) и Тракиец е предвидена промяна в рибностопанско отношение, от язовири с основно предназначение за питейно-битово водоснабдяване, където любителския риболов е разрешен извън санитарно охранителната зона с категоризация „любителски риболов“, на язовири с предназначение само за „любителски риболов“. Основна причина за промяната е писмо на МОСВ, с което се отправя предложение за промяна на предназначението, като същите отпаднат от списъка с язовири с основно предназначение за питейно-битово водоснабдяване.
Язовир Ясна поляна се променя в рибностопанско отношение, от язовир с основно предназначение за питейно-битово водоснабдяване, където любителският риболов е „забранен“, на язовир с основно предназначение за питейно-битово водоснабдяване, където любителския риболов е разрешен извън санитарно охранителната зона с категоризация „любителски риболов“.
Язовирите Среченска бара и Пловдивци са нововъведени в Приложение № 1 и се определят, като язовири с основно предназначение за питейно-битово водоснабдяване, където любителския риболов е разрешен извън санитарно охранителната зона с категоризация „любителски риболов“. Предложението за промяна е направено с писмо на МОСВ предвид факта, че язовир Среченска бара попада в регистъра на питейните повърхностни водни тела в Дунавски район като зони за защита на водите, а язовир Пловдивци е новопостроен.