Аз имам странно прозвище – „Желание“!

Надя Петрова

Проверките на фонд „Земеделие“ на къщите за гости почти привършиха и стана жестоко. По данни на фонда над 90% и по-точно 91,6% от проверените инвестиции подлежат на санкциониране. От тях 62%, или при 158 къщи, получените субсидии ще трябва да се връщат сто на сто, което сигурно много боли. Разбира се, има вариант санкциите да бъдат обжалвани и размерите им намалени. Но я камилата, я камиларят.

Между другото знаете ли откъде идва този израз? От една приказка. Един цар имал камила, която много обичал. Искал не само той да й говори, но и тя да му отвръща. Затова обявил огромна награда за този, който научи животното да говори. Много хора искали да получат наградата, но си давали сметка, че не могат да накарат камила да проговори – това дотогава никога не се било случвало. Един беден опърпан човек обаче се явил при царя и му обещал, че ще направи така, че животното да проговори. Но ще му коства много, много усилия и време – години, може би и десет. Царят веднага се съгласил обучението да започне. Дресьорът щял да живее в двореца, да се храни с царска храна и да получава възнаграждение за работата си. Всички в двореца се възхитили на куража на този човечец. Но един негов приятел силно се натъжил и попитал учителя по камилско говорено: „Защо, брате, прие тази непосилна задача. Та ти няма да успееш! Накрая царят ще се ядоса и ще ти вземе главата …“ А онзи отговорил: „Докато дойде време царят да се ядоса, аз ще поживея като хората в двореца, да видя какво е. А наближи ли страшният момент, я камилата, я камиларя!“

Та така и с инвеститорите в къщи за гости. Техните проекти са направени от консултанти, които знаят как да увеличат точките, така че проектите да се класират. Но подписът под проекта се слага от кандидата. А кандидатът, ако има акъл в главата си, е бил наясно, че няма как толкова да увеличи служителите, или приходите от къщите. Проектите са били нереални, но добри за целите на надпреварата към субсидиите. Отделно от това други са заявили определени допълнителни инвестиции и не са ги изпълнили. Трети са създали „изкуствени условия“, както обясняват от фонда.

Приказките от рода на „То това наш’то държава ли е“, може да са верни в някои отношения, но точно, когато си мислиш, че ще ти се размине между капките, държавата хваща косата и жъне наред. Така паднаха двама заместник-министри, да не говорим, че и Румен Порожанов си тръгна някак изненадан от бързото развитие на нещата. Едно, защото не освободи заместничката си Багдатова-Мизова, второ, защото още като директор на фонда не си беше свършил работата с проверките на къщите, трето … той си знае.

Както знаем, субсидиите за проектите се плащат на части, като преди да се направят преводите, от фонда проверяват за изпълнението до момента. Как са проверявали? Как са плащали? Какво се е случвало там някъде – между бенефициента и проверяващия, между проверяващия и началника му, между началника и заместник-директора, между заместник-директора и директора на фонда, между директора на фонда и някой политик, и т.н.? Тази мярка по ПРСР е била обвита в пашкул от връзки като паяжини. И този пашкул е светел от желанието да имаш, да вземеш, да се промушиш, да щракаш с пръсти и все пак – да си богат, да се усещаш благословен от късмета… За разлика от честните глупаци, които здраво работят.

И така, оказа се, че бенефициентите на къщи за гости са в две групи. Едната е невъобразимо голяма, другата е малка. Кой би повярвал (ако не бяха проверките), че едва 8,4% от всички проекти са изпълнени така, както трябва! А 91,6% са в по-малки или в по-големи нарушения! От проверени 276 проекта, на 158 е наложена максималната санкция, което може би означава, че къщите са били за лично ползване. Че са били едно голямо, спотаено желание, подкрепено първо от консултанта, после от държавата.

А това ме подсеща за един прекрасен сонет на Шекспир. И макар че в него става въпрос за съвсем друго желание, нека го споделя за тези, които не го чели: