Колко трудно е да бъдеш млад фермер в Европа без земя

И как не спират воплите, че земеделците застаряват без да имат нова смяна
Снимка от конкурса "Млад фермер на България 2019"

Снимка от конкурса „Млад фермер на България 2019″, организиран от Националната асоциация на младите фермери в България

Младите земеделски стопани, които имат достъп до земя чрез неконвенционални договори, имат право на субсидии от ЕС, според Европейската комисия. Но на практика обременяващите административни ограничения често превишават всички финансови предимства, което означава, че собствениците на земи кешират ползите, докато младите фермери изчезват, пише електронното издание EurActiv.

Липсата на достъп до земеделска земя до младите фермери е широко призната като най-голямата пречка пред тях.

По-голямата част от селскостопанските земи в Европа са в ръцете на повече или по-малко остаряващи земеделски стопани: над половината от обработваемите земи се управляват от земеделски производители на възраст над 55 години, а почти една трета – от земеделските производители над 65 години. За разлика от тях само 6% от общата площ на земята се управлява от земеделски производители под 35 години.

Необходима е приемственост на поколенията, която да даде възможност на новите земеделски производители да навлязат в професията, като по този начин се гарантира бъдещето на европейския селскостопански сектор.

Това признава Европейският парламент, който в своя доклад за 2018 г. относно реформата на ОСП заяви, че „за да постигнат устойчиво земеделие, младите земеделски стопани трябва да могат да инвестират и да придобият земеделска земя“.

Въпреки това, вместо да бъде катализатор за нови участници в селското стопанство, структурата на субсидиите за директни плащания, съчетани с неадекватни мерки за подкрепа, често възпрепятства навлизането на бъдещите фермери.

В момента само един от всеки три нови земеделски производители получават публични субсидии.

Все по-често бъдещите земеделски стопани се принуждават да търсят по-нетрадиционни форми на достъп до земя. Много от новите земеделски производители избират да сключат взаимноизгодно споразумение със собственик на земя или утвърден земеделски стопанин, който има на разположение земя и иска тя да се използва за развитие на нов земеделски бизнес.

Това споразумение може да има много различни бизнес и правни форми. В някои случаи новият земеделски стопанин и собственикът на земята или утвърденият земеделски стопанин ще бъдат бизнес партньори; в други случаи връзката ще бъде по-близка до класическото наемане на земя.

Често използвано споразумение е споразумение за безплатен достъп, наречено „комодат“. Това е  договор за заем, при който едната страна предава едно нещо на друго, за да може последната да го използва и върне в състоянието, в което го е получила. Този договор е описан като „несигурен безплатен договор“ от доклада на Комисията за 2016 г.

От ЕК посочват, че при условие, че младите земеделски производители отговарят на основните изисквания за допустимост, те имат право да получават субсидии по ОСП, докато имат достъп до земя чрез договор като „Commodat“. Те уточняват, че субсидиите ще отидат при потребителя на земята, а не при собственика на земята.

Фиона Лали, служител по комуникациите в Европейския съвет на младите земеделски стопани (CEJA), заявява за EurActiv, че на равнище държави-членки има редица инициативи, които улесняват прехвърлянето на земя между по-възрастните и младите поколения земеделски производители. Те включват създаване на партньорства, както се случва в Ирландия и в Италия чрез наставнически партньорства. Според Лали, ако между участниците в подобни инициативи бъде сключен писмен договор или споразумение, достъпът на младите земеделски производители до субсидии от ЕС няма да бъде застрашен.

Изглежда обаче, че това не винаги се случва на практика.

Дейвид Дюпуа от Terre-en-Vue – движение, което работи за улесняване на достъпа до земя в Белгия, обяснява, че поради сравнително ниското средно плащане в сравнение с административната тежест при кандидатстване за субсидии, много млади фермери избират да се откажат от субсидиите. Дюпуа посочва, че средното основно плащане за млади фермери във Валония през 2019 г. е 114,15 евро на хектар годишно. Когато се комбинира с плащания за млади фермери и зелено подпомагане, това прави средно плащане от 400 евро на хектар годишно.

Дюпуа казва, че това означава, че в много случаи новите градинари работят върху земята на други земеделски производители или декларатори, които пазят основните си плащания. Той добавя, че това важи най-вече за по-възрастните земеделски производители, тъй като те често са тези, които предлагат земя на стартиращи градинари, след което се възползват от субсидиите, за да осигурят пенсионирането си.

Дюпуа каза също, че собствениците на земи често определят наемни цени, който са много над нивата, определени от Закона за стопанствата.

Leave a Comment