След 2021 г.: Без спазване на зелени ангажименти, няма плащане на площ

При представяне на SWOT анализа за околна среда и климат, земеделците бяха запознати с рамкови стандарти, на базата на които ще бъдат изготвени екосхеми по първи и втори стълб

Без спазване на зелени базови изисквания, плащането на площ ще бъде намалено с 1 до 5 процента, а ако земеделецът повтори грешката, ще бъде изключен от СЕПП. Това съобщи, без да акцентира специално, Кристина Йорданова от дирекция „Директни плащания“ в МЗХГ днес в Пловдив преди представяне на втория SWOT анализ за влиянието на селското стопанство върху околната среда и климата.

Зелените ангажименти на фермерите ще са едногодишни и в голяма степен познати, тъй като повечето от тях повтарят досегашни изисквания, но освен това и ги надграждат. Те трябва да се изпълняват, ако земеделците искат да получават плащанията на площ. Изпълнявайки зелените изисквания по първи стълб, земеделците могат да кандидатстват за компенсаторно плащане или за плащане на площ, обясни Мария Христова, координатор в МЗХГ за следващата ОСП. Аграрното министерство трябва да изготви поне една екосхема, която да се изпълнява доброволно от фермерите. Но тъй като плащанията на площ ще са под условието да са изпълнени изискванията по екосхемата, може да се каже, че изпълнението ще е задължително.

По втори стълб (ПРСР) ще се извършат компенсаторни плащания за онези фермери, които надградят базовите зелени изисквания. Техните ангажименти вече ще са многогодишни. Засега се знае, че 30% от бюджета на ПРСР ще се разпредели именно към допълнителните усилия на земеделците в опазването на околната среда и климата, обясни Мария Христова, координатор в МЗХГ за следващата ОСП.

Относно зелени изисквания по първи стълб Кристина Йорданова посочи, че новите думи в терминологията на аграрните политики през периода 2021-2027 г. са зелена архитектура и условност. Условността е система от правила, които трябва да бъдат спазвани от земеделските производители, за да получат в пълен размер подпомагане. Това не е схема за плащане. Причината за въвеждането на правилата е във все по-високите изисквания на обществото към чиста вода, чиста храна и чист въздух. На практика спазването на правилата допълнително легитимира пред гражданите на ЕС големия бюджет за земеделие.

Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) са записани в регламента за стратегическите планове. Стандартите са за климат, опазване на водите, опазване на почвата, на биологичното разнообразие и ландшафта. Това е рамка, предоставена от ЕК, и на нейна база ще бъдат подготвени екосхемите по първи и втори стълб.

Съответно, стандартите за климат включват поддържане на постоянно затревени площи, които трябва да са в определено съотношение с общата площ на стопанството. Това съотношение може да бъде определено на национално, регионално или индивидуално ниво. Друг стандарт за климат е защита на влажните зони и торфищата, което пък означава, че страната ни трябва да изработи карта за тях, каквато към момента липсва. Тук влиза и забраната за изгаряне на стърнища, стига да няма фитосанитарна необходимост от това.

Стандартът за опазване на водите изисква изграждане на буферни ивици по протежение на водните басейни (което се прилага и сега). Ново изискване е задължението за използване на инструменти за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества. (Точно това изискване земеделските министри предлагат да бъде прехвърлено към службите за съвети в земеделието.)

Стандартът за опазване на почвите включва въвеждане на правила за обработване на земеделските земи с цел да не се влошава състоянието им. Друго изискване е да не се оставя гола почва през най-чувствителните периоди от годината. Тук е и задължението за ротация на културите, известна досега като сеитбооборот и диверсификация.

Стандартът за запазване на биологичното разнообразие и ландшафта задължава земеделците да оставят малък дял земя, който няма да се обработва. Той изисква да не се режат живи плетове и дървета през размножителния период на птиците (приложимо и в момента). Стандартът забранява разораването на постоянно затревени площи в Натура 2000.

Рамката за законно установени изисквания, предложена от ЕК, включва известни директиви и регламенти като Рамковата директива за водите, Директивата за устойчиво управление на пестициди, Нитратна директива, Директива за забрана употребата на хормони и други.

Основното от SWOT анализа

SWOT анализа за околна среда и климат, представен от проф. Владислав Попов, който е ръководител на колектива, изготвил анализа, съдържаше общо-взето благоприятни за страната ни данни относно чистотата на почвите и водите.

От информацията стана ясно, че използваме 3-4 пъти по-малко азотни и фосфорни торове в сравнение със западноевропейските държави. Поглъщането на парникови газове е намаляло, тъй като са намалели, макар незначително, площите с ливади и пасища.

По брой и гъстота на селскостопанските животни дори сме на последно място сред държавите в ЕС по данни на Евростат към 2016 г., въпреки че точно в тази година показваме ръст.

Съществува противоречие в българските и европейските данни за задържанието на органичен въглерод в почвите (той е основен елемент за образуването на хумуса – б.р.). По данни на нашето екоминистерство имаме добра запасеност с този елемент. По данни на други европейски източници родните почви са слабо запасени с въглерод и дори имат отрицателен баланс.

SWOT анализът препоръчва стимулиране на сеитбооборота с азотфиксиращи култури, каквито са протеиновите. Също така диверсификация на културите и намалени обработки на почвата с цел смекчаване ефекта на климатичните промени.

Анализът отчита леко завишение на земите със средна и силна степен на ерозия от вода и ветрове.

Засега съдържанието на нитрати в повърхностните и подпочвени води е в норма. Отчетен е нисък стрес върху водните ресурси.

Използването на пестициди у нас се увеличава, но е под средното за Европа.

Като превенция с цел опазване на околната среда и климата, документът предлага интегрирано, биологично или консервационно земеделие.

България сред страните с висока загуба на земи с висока природна стойност, се посочва още в анализа.

Необходимо е да разполагаме с национални инстументи за измерване на хранителните вещества в почвата.