Ангел Вукодинов: Опазването на климата трябва да премине и през интереса на земеделеца

Коментар след представяне на SWOT анализа за околната среда и климата

Проф. Владислав Попов

Проф. Владислав Попов

На 3 декември в Аграрния университет Пловдив бе представен втория SWOT анализ, поръчан от земеделското министерство на университета. Анализът бе за състоянието на околната среда у нас, сравнено с другите страни от ЕС, и за климата. Той бе презентиран от проф. д-р Владислав Попов, който е ръководител на екипа, подготвил обширната разработка. 

В аулата на университета присъстваха земеделци и животновъди, браншовици, еколози, икономисти, експерти от МЗХГ, учени.

След представянето на анализа Агро Пловдив попита зърнопроизводителя Ангел Вукодинов за изводите, които си е направил от презентацията, и перспективите, които смята, че могат да залегнат в бъдещия стратегически план – фундаментът на аграрните политики на България в следващия програмен период. Вукодинов стопанисва земя в община Съединение, бивш председател е на НАЗ и настоящ председател на Контролния съвет на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. И друг път сме се убеждамали, че неговия поглед стига надалеч и надълбоко.

Ето и неговия коментар:

С природосъобразни методики можем да оптимизираме и разходите в стопанствата

Ангел Вукодинов

„Хубаво е, че този анализ се разглежда в широка аудитория. Още по-хубаво е, че навреме се разглежда, а не както беше за последния програмен период. Не съм по комплиментите, но в случая те са заслужени за този наистина огромен труд. Доколкото са достоверни данните, които чухме в залата, това трябва да се прецени. Но, ако това влезе в стратегическия план на страната, ще е добре за сектора. Само че, както често казваме, дяволът се крие в подробностите. 

Първо, на мен ми направи впечатление, че не се посочиха директно слабостите, които имаме в този период. Защото една от целите на SWOT анализа е да посочи слабостите. Ако вземем конкретно мерките, които прилагахме досега, виждаме например, че при противоерозионните практики – една от консервационни дейности, които прилагахме, не бяха взети предвид наклоните на терените, което доведе и до изкривяване. Когато има компенсаторни мерки, било чрез директните плащания, било чрез ПРСР, в края на краищата фермерите очакват да бъдат подкрепени за усилията, които са направили, за загубите на доход и обществената полза, за която са допринесли. От тази гледна точка, когато не е разчетена правилно една мярка, средствата свършват много бързо и не се получава нужния ефект. Или когато е насочена към създаване на затревени площи, които са едни от най-ценните ресурси за запазване на климата, те трябва да се създават на най-подходящите места.

Другото, което мисля, е че трябва да имаме по-детайлни дебати по отношение на конкретните мерки и практики. Прави ми добро впечатление това, че както министър Танева отчете и г-н Попов също подчерта, че трябва да гоним и ефект.

Ефектът идва много често от мащаба. А мащабът е при зърнопроизводството,

тъй като 80% от площите в страната са заети от зърнено-маслодайни култури. За да получим наистина мащабен ефект, ние ще трябва да намерим подходящи практики – задължителни и доброволни (с компенсиране), които да се прилагат възможно най-широко върху тези 80% от земеделската земя, за да се получи най-голям ефект за цялата ни страна за общо опазване на климата и околната среда. 

Ние и сега имаме практики, които не се подпомагат – кръстосаните проверки, диверсификацията, с която сме на едни от първите места в Европа, различните култури – минимум три. Не изгаряме стърнища, не повтаряме определени култури, когато извършваме сеитбооборот. Наистина, ние имаме много големи успехи. Изброените практики са наистина задължителни и без всякаква компенсация. 

Като говорим за бъдещите практики, искам да дам един пример. Всяка една тежка обработка на земята, може да доведе до 250 кг на декар отделяне на въглероден диоксид. А по-слабата обработка може да върне до 100 кг въглероден диоксид в почвата. От една страна това е благоприятно заради парниковите емисии, срещу които всички се борим. От друга, ние като земеделци би трябвало да бъдем поощрени да съхраним въглеродния диоксид в почвата заради опазване на климата, а и заради преките ползи, които ще получим. Защото въглеродът е абсолютно важен елемент. Надявам се с помощта на научните среди това да бъде по-широко разпространено. Трябва да се знае, че чрез увеличаване на нивото на въглерода в почвата ние провокираме процес за балансирано съотношение между въглерода и азота, който в природата непрекъснато се променя. Когато имаме повече въглерод, ще имаме и повече азот и микроорганизми. Причината е, че въглеродът се явява основна храна за микроорганизмите и чрез повишаването му в почвата се създава симбиоза между корените на растенията и микроорганизмите. Растенията улавят и транспортират въглерода до микроорганизмите, а те от своя страна ги снабдяват с повече азот и други микро и макроелементи. Така ще се осигури по-балансирано хранене. 

Радвам се, че започва да се говори за тези неща. Целият този процес не го правим единствено от свърхзагриженост към природата, макар че всични сме загрижени. Но е нормално това да премине и през нашия интерес и да е в интерес на обществото. Защото обществото иска най-напред да се храни, второ, храната да е качествена, и трето природата да е опазена и чиста. Това е един от пътищата, по които може да се върви. Най-вероятно не е единствен.

Ние чисто икономически сме принудени да тръгнем по този път, защото ножицата между приходната и разходната част в сектора, в който работим, и в който всички са се вторачили, се затваря. Поради ред причини. Не е само заради намаленото финансиране, особено по втори стълб, от който за сектора нямаше помощ през този период, макар че обработва най-много земя. 

Всеки от нас е длъжен да направи оптимизация. Тя може да стане в много посоки, но няма как да стане чрез безкрайно увеличаване на производството. Разходите се вдигнаха около 2,5 пъти за последните 15 години. Например при пшеницата себестойността от 60-65 лв./дка се увеличи на 150-180 лева. Същевременно цените са на почти едно и също ниво като реализация, а на входа сме притиснати от всички компоненти на разходите, в това число и от заплатите. Единствено заплатите бяха преди по-малък разход спрямо разходите в Европа, но вече сме на ниво Гърция и Португалия. Ние нямаме избор. Вдигайки производството, да кажем от средни 300 до 500 кг/дка до 500-700 кг – на база технологии и интензификация, оттук нататък идва оптимизацията. А тя може да стане и чрез такива природосъобразни методики. Така ще можем да отговорим на обществения интерес и да запазим климата. 

 

Leave a Comment