НАЗ предлага на МЗХГ нова еко-технология за полски култури след 2021 г.

Консервационното земеделие е с малък брой почвени обработки, директна сеитба, намалено ползване на торове и пестициди

От НАЗ посочват, че за прилагането й са необходими инвестиции в машини, обучение, консултантски услуги

След представянето на SWOT анализ II за околна среда и климат (на 3 декември в Пловдив) бе проведено обсъждане на бъдещите зелените мерки. Част от тях ще са задължителни и на база на изпълнението им ще се извършват плащанията на площ. Друга част ще надграждат мерките по I стълб и ще бъдат финансирани по II стълб.

По време на обсъждането Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) излезе с предложение да се подкрепи консервационната техника в отглеждането на полски култури. Предложението за „Екологосъобразна технология за отглеждане на полски култури“ е публикувано на сайта на МЗХГ.

Основен принцип на тази технологията е консервационно земеделие. При него дълбоките почвени обработки се заменят от ред практики, които изграждат биологичната еко-система на почвата. В консервационната технология микроорганизмите, корените и другата почвена фауна поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества.

Плодородието на почвата се регулира чрез управление на почвената покривка, плитки почвени обработки и контрол върху плевелите.

В предложението са посочени недостатъците при конвенционалното производство. Дълбоката оран разрушава капилярите и уплътнява почвата, образува и т.нар. плужна пета. Множеството почвени обработки водят до разпрашаване, ветрова и водна ерозии, загуба на органични вещества и деградация на почвата. Освен това предизвикват замърсяване на водите с фосфати и нитрати, а също и наводнения – образуване на потоци и дерета.

Предложената екологична технология се основава на минимални, частични, повърхностни почвени обработки. Сеитбата е директна и със сертифицирани семена. Почвата остава покри с растителни остатъци от предната култура. Засяват се покривни култури, спазва се подходящ сеитбооборот. Технологията предвижда минимално използване на азот и фосфор, намалено използване на пестициди и внасяне на биологични вещества в почвата.

Когато чрез консервационното земеделие растителните остатъци се заорат в почвата, те се трансформират, отделяйки хранителни вещества и въглерод. Това се случва заради неуморната работа на микроорганизмите, които разграждат растителните остатъци и ги превръщат в достъпни хранителни вещества.

Прочети още: Венелин Делгянски – внимателният експериментатор в зърнопроизводството

От НАЗ обръщат внимание на дългия между 5 и 7 години период на преход за преминаване от конвенционално към кондервационно земеделие. Необходима е също така първоначална инвестиция за закупуване на специализирани машини, съобразени с вида минимална обработке. В същото време обаче липсват стимули за практическо обучение и разпространение на новата за страната ни технология. Земеделските стопани се нуждаят от обучения и достъп до компетентни консултантски услуги, се отбелязва в предложението.

Като плюсове на консервационните технологии се посочва намаляването на парниковите емисии в атмосферата и намаляване употребата на химични торове и пестициди. С тази технология намалява и опасността от ветровата и водна ерозия. Подобрява се също така биологичното разнообразие и биологичната активност на почвата и почвеното плодородие. От голямо значение е и намаляване на стойността на разходите след преходния период.

Консервационната технология е напълно адаптирана към почвите и климатичните условия в България, се посочва в предложението на НАЗ.