С приемането на Закона за маслодайната роза, браншът ще 100% под прожектора

Христо Николов е председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ). Асоциацията е учредена едва преди половин година (20 май 2019 г.), но вече е припозната от Министерството на земеделието и парламентарната земеделска комисия като партньор в изработването на Законопроекта за маслодайната роза. В ПАРБ членуват около 120 розопроизводители, като броят им непрекъснато расте. Асоциацията организира всеки месец срещи по региони със собствениците на розови градини, с което увеличава популярността си. В събота, 14 декември, по инициатива на ПАРБ бе проведен работен семинар за растителната защита при маслодайните рози в Аграрен униреститет – Пловдив с участието на именити преподаватели. Христо Николов е дипломиран икономист и агроном, розопроизводител в Карлово.

Розопроизводителите задължително трябва да имат договори с преработватели, цени на цвета и сертифицирани градини

Христо Николов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България, пред Агро Пловдив

Г-н Николов, на какъв етап е Законопроектът за маслодайната роза?

Законопроектът за розата беше входиран през април тази година от проф. Светла Бъчварова. Между първо и второ четене в комисията по земеделие той претърпя доста сериозни корекции. Навреме бяха поканени представители на бранша в лицето на преработвателната асоциация (Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика – БНАЕМПК), от една страна, и ние като асоциация на розопроизводителите. В работната група изложихме нашите желания и виждания какво трябва да съдържа проектът. Към днешна дата сме на фаза успешно преминало второ четене в комисията и очакване всеки момент проектът да влезе в пленарна зала.

Какво променихте в първия вариант на законопроекта? С кое не бяхте съгласни?

В общи линии целият скелет на закона е променен. Законът за маслодайната роза на този етап се основава изцяло на създаването и правилното ръководене на един регистър. В него  от една страна трябва да бъдат вписани розопроизводителите, а от друга розопреработвателите.

Къде отиде ролята на посредника, така нареченият изкупвач, който години наред беше основна фигура по време на розобера?

Няма го. Считаме, че звеното на посредниците трябва да излезе от сектора, защото в крайна сметка, ако ние, производителите, не можем да си създадем пряк контакт с преработвателите и да им предложим качествена суровина, защо тогава въобще работим? За да дадем на това междинно звено голям процент от печалбата?

Задължителни ли ще станат договорите между производители и преработватели?

Да! Един розопроизводител, за да може да продава произведения цвят, трябва да бъде включен в регистъра. Предвижда се идентификация на насажденията. Тоест, трябва комисия да мине през насажденията на всички розопроизводители, като за това нещо е даден достатъчно дълъг срок, за

да се установи точно дали тези насаждения са с Казанлъшка маслодайна роза или с Роза Алба.

Всички останали рози се третират като немаслодайни по отношение на закона и не влизат в регистъра. Ако в едно насаждение има смесица от няколко вида рози, то няма да бъде включено в регистъра и неговият стопанин няма да може да продава цвят, от който да се произвежда българско розово масло.

Трябва ли стопаните на розови градини да са регистрирани земеделски производители?

Не, не трябва. Регистърът на розопроизводителите е задължителен, но не ангажира стопаните да се регистрират и като земеделски производители. Регистърът на розопроизводителите е безплатен, производителите трябва само да си плащат данък общ доход.

Какъв се очаква да е броят на производителите в регистъра за розите?

Не по-малко от 42 хил. дка с розови насаждения ще бъдат регистрирани. Ние се надяваме да постигнем реалните площи, които са от порядъка на 50-55 хил. дка. Всички, които са извън регистъра, на практика не трябва да бъдат допуснати до пазара.

Ще останат ли в закона текстовете, които чисто географски определяха землищата, от чиито розов цвят може да се добива розово масло, което да има право да се етикетира като Българско розово масло?

Защитеното географско указание не е предмет на Закона за розата, но паралелно с него е регистрирано Българско розово масло като продукт със защитено географско указание. И там са описани специфичните райони с насаждения, от които следва да бъде произвеждано българското розово масло. Розите в Плевен, Добрич, Ямбол, Бургас могат да бъдат преработвани, но от тях не може да се произвежда Българско розово масло.

Има ли срокове за подписване на договорите между производители и преработватели и дали в тях ще бъде посочена изкупната цена на розовия цвят?

Договорите са фиксирани като задължителен атрибут, който законът изисква. При воденето на Регистъра на розопроизводителите

договорите подлежат на регистрация и описание.

По отношение на въпроса какво присъства като информация в тези договори, това е добре и ясно описано в Търговския закон. В него се казва, че задължителни реквизити на всеки един договор са страните по него, официалните представители, адресите за кореспонденция, срокът на договора и разбира се, цената. Цената е въпрос на търговски преговори между всеки розопроизводител и преработвател. Няма да има минимална или унифицирана равна цена.

Асоциацията ще участва ли в ценовите преговори?

Асоциацията не се занивама с търговския елемент във взаимоотношенията производител – преработвател. Считам, че цената на розовия цвят зависи предимно от качеството, което стопанинът успее да предложи, от една страна. И от друга – на желанието на преработвателя да закупи и да преработи този цвят. Работата на асоциацията не е да бъде посредник за цените. Нашата цел е да изграждаме партньорски отношения с преработвателите. Да изучаваме и да получаваме от тях в аванс информация за техните нужди и искания, за да може фермерите от асоциацията да работят в указаната посока. Ако ние научим земеделските стопани да произвеждат по-качествен цвят, да го прибират и предават навреме, да намалят разходите по производството, без това да се отрази на качеството, тогава ние ще спомогнем за увеличаване на тяхната печалба.

Като се има предвид броят на преработвателите и площите с рози, дали би могла да се повтори отново ситуацията от  пролетта на 2018 г. с протести заради неизкупени количества цвят?

Към днешна дата капацитетът на преработвателните предприятия би следвало да може да поеме цялата произведена реколта розов цвят.

Въпросът е доколко преработвателите имат пазар на розовото масло

и дали ще отворят 100% от производствените мощности. Пазарът диктува всичко. Малко са хората, които ще отворят фабриките и ще преработват цвят, без осигурени сделки за маслото. Всъщност една от основните цели на създаването и воденето на Регистъра, е да се види от една страна как се движи създаването и увеличаването на насажденията с маслодайна роза по отношение на преработвателния капацитет. Ако се види някакъв дисбаланс, някоя от страните трябва да реагира. Дали преработвателите ще увеличават мощности или производителите, ако видят че има повече мощности, ще увеличават насаждения, данните ще покажат.

Очаквате ли доста от розовите масиви да не влязат в регистъра, защото не отглеждат единствено Роза дамасцена и/или Роза алба?

Установяването на сортовия състав на розите ще се извършва от експерти от Изпълнителната агенция по сортоизпиставе, апробация и сортоподдържане (ИАСАС) и областните земеделски дирекции. Те имат срок от 24 месеца от приемането на закона да извършват тази идентификация. Според мен не малък процент от розопроизводителите ще отпаднат от регистъра. Обществена тайна е, че много от розовите градини у нас не са с Казанлъшка маслодайна роза, а с Радуга. Има много смесени насаждения с комбинация от Казанлъшката роза и Радуга. Би следвало при извъшване на идентификацията тези площи да не бъдат регистрирани и да не се сертифицират като насаждения с маслодайна роза. В Закона ясно е описано, че в производството и преработката на розов цвят могат да участват само регистрирани субекти. Преработвателите няма да могат да сключват договори за изкупуване, а съответно и да изкупуват, цвят от нерегистриран производител.

Как се ще елиминира възможността преработвателите да внасят нискокачествено масло от страни като Афганистан и Мароко, да го смесват с българско и да го продават под марката Българско розово масло?

Има слухове за подобни неща, но нищо не е доказано. Докато

българското розово масло няма собствен код в Агенция „Митници“,

никой не може да води точен и ясен регистър колко масло е влязло в България и колко е излязло. Доколкото ми е известно, БНАЕМПК се бори розовото масло да се сдобие със самостоятелен код и да бъде отделено от групата, в която е в момента. По този начин сделките ще се следят веднъж през регистъра, който ще се води, и втори път през митниците. В регистъра към земеделското министерство ще може да се вижда всяка година колко розов цвят е бил произведен и преработен, и съответно колко масло е произведено. Чрез кода в Агенция „Митници“ ние ще можем да следим и къде е отишло това масло. И ако справка от агенцията е показала, че България е изнесла повече масло, отколкото е декларирано, че е произведено, това съответно ще провокира проверки, за да се установи откъде е разликата и има ли такъв внос и смесване на масла.

ПАРБ ще настоява ли пред аграрното министерство в следващия програмен период розопроизводителите да получат отделно финансиране по схеми и мерки?

Водим разговори за това, но отсега трябва да е ясно, че за да може един розопроизводител да получава субсидии, трябва да е вписан в Регистъра на земеделските производители.