На кои култури заложиха земеделците тази година и как се завъртя рулетката

През 2019 г. плододаващите площи с лавандула станаха близо 4 пъти повече от тези на маслодайната роза
Загубихме една четвърт от продукцията с полски домати
Регистриран е отлив от отглеждане на протеинови култури

лавандула, Веселина Ралчева2019 г. бе изключително плодоносна за производителите на лавандула и не така благосклонна към маслодайната роза. В същото време продукцията от полски домати се стопи с 25% спрямо 2018 г. и стана една трета от общия внос на зеленчуци у нас. През годината аграрната статистика отбелязва над 63% ръст на площите със шарен слънчоглед, но в същото време регистрира съществено намаляване на полетата с леща, фуражен грах и фасул.

Есенници и пролетници

Макар че цената на хлебната пшеница рязко се сви спрямо 2018 г., през лятото все още разликата бе слаба. Повечето зърнопроизводители не усетиха болезнено минуса. Без зърнобази и хранилища, браншът продаде зърното още на полето и от хамбара. През юли цената на пшеницата бе едва с 10 стотинки/тон по-евтина спрямо година по-рано. След това ножицата се отвори по-широко, а през декември пак се сви и последната цена на хлебното зърно е 313 лв./тон спрямо 340 лева 12 месеца по-рано.

Годината бе пълна с критични моменти за зърнопроизводителите – зимно-пролетната суша, която продължи почти до края на април, бе напът да провали цялата реколта от есенници. Но после заваля обилно и реколтата не само бе спасена, но и добивите се оказаха по-високи. В края на лятото и през есента липсата на дъжд пак притесни земеделците. Доста от тях решиха да не рискуват с рапица и по окончателни данни в края на годината площите с тази култура са с 28% по-малко. За сметка на това полетата с ечемик и пшеница са повече спрямо края на 2018 г., съответно с 1,5% и 12,6%.

При царевицата годината тръгна оптимистично – засяха се 4 556 457 дка (плюс 11,4%), но пък засушаването редуцира средните добиви с над 9% до 684 кг/дка и така се получи горе-долу същия обем продукция като през миналата година. В края на тази година и цените са почти изравнени с тези на 2018 г. – 265 лв./тон. При слънчогледа общата продукция и средните добиви намаляха с почти 10%, но пък по последни данни средната пазарна цена към средата на декември е с 12% по-висока (590 лв./т) спрямо година по-рано.

Тази година площите с шарен слънчоглед станаха близо 60 хил. дка като се увеличиха с 63%. Те обаче са по-малко и от 1% спрямо площите с маслодаен слънчоглед, така че от статистическа гледна точка ръстът може да е интересен, но от стопанска е незабележим. Същото може да се каже и за соргото, което зае с 58 на сто повече площи (близо 36 хил. дка).

Площите с някои фуражни култури намаляха наполовина. Фуражният грах например се сви с 50,5% до 157 526 дка, а фасулът с 31% до 17 656 дка.

Зеленчуци

Продукцията от отглеждани на открито домати тази година намаля с една четвърт – заради по-малкото площи (34 426 дка) и по-ниския среден добив. Така отчетеното общото количество български домати е 66 891 тона или ако го разделим на броя на населението в страната, включително и новородените, на човек се падаха по 9,5 кг. А това е наистина нищожно. По данни на НСИ от миналата година, средногодишното потребление на домати е 20,6 кг, което пак е ниско число.

Аграрната статистика отчита, че общият внос на пресни зеленчуци тази година е бил с 1,7% по-нисък в периода януари – септември и е в обем от 202 116 тона. При данните за производството на български зеленчуци, информацията, че вносът намалява, дори звучи обезпокоително.

Пиперът зае с 4% по-малко площи тази година, но отчетеният от статистиката среден добив е бил с 5% по-висок. Площите с този зеленчук, който от 2019 г. има самостоятелен бюджет в обвързаната подкрепа, са били 26 772 дка, а произведената продукция 44 262 тона (плюс 2,3%).

Повече (с 12%) са били площите с пъпешите през 2019 г., въпреки че това въобще не се разбра от високите цени, поддържани през цялото лято. С 5% е увеличен и средният добив, който е бил 929 кг/дка.

Трайни насаждения

С видимо най-високи темпове на нарастване на площите при трайни насаждения се отличава лавандулата. Само за година полетата, които се реколтират, са се увеличили с 38% и са достигнали почти 143 хил. дка. За сравнение, площите с маслодайна роза са с ръст от 5 на сто и заемат общо 37 516 дка, а това е с 3,8 пъти по-малко от мащаба на лавандулата. Като цяло годината е била по-добра за производителите на синьото етерично-маслено растение. Средният добив от лавандула е 503 кг/дка (с 37% по-висок). При розите полученият среден добив е бил 326 кг, което е с 27 на сто по-малко спрямо предишната година. Продукцията от лавандула се е увеличила с почти 90% само за година, а от маслодайни рози е намаляла с 23%.

И тази година се потвърдиха данните при плодовете, че най-бързо нарастват площите със сливи въпреки намаленото преди няколко години обвързано подпомагане. Сливовите градини, влезли в плододаване, са с 10% повече, но средният добив е намалял със 17%. Въпреки това продукцията от сливи се нарежда веднага след продукцията от ябълки и е 41 520 тона.

Производителите на череши, ябълки и десертно грозде не могат да отчетат, че са имали шанс през 2019 г. Въпреки че площите с череши в плододаване все пак са нараснали с 3%, реколтата е била с 10% по-малка, а средният добив от 469 кг е с близо 15% по-нисък.

При ябъките е отчетено намаление на площите с 2% и на продукцията като цяло с 12 на сто. Средният добив е 1055 кг и е по-нисък с 9% в сравнение с 2018 г.

Най-много са се свили площите с круши, които и без друго са малко. В страната те са 4 824 дка, след като са намалели с 12%. Средният добив е паднал с 20% до 546 кг/дка.

Лозята с десертно грозде също намаляват. След като са се съкратили с 4,1% за година, те вече заемат 45 376 дка. Продукцията от грозде е с близо 5 на сто по-малка до 26 700 тона при среден добив от 592 кг.

Leave a Comment