Изпращаме мрачна за земеделието 2019 година

Суша, намалени доходи, поголовно унищожени дворни прасета и безспирна промяна на нормативите. Стрес!

Надя Петрова

Изпращаме една наистина тежка за селското стопанство година. Тя беше като ритната към слънцето топка, която загуби посоката и попадна в полето на гръмотевични облаци.

През 2019 г. видяхме много важни оставки. На практика в най-важните управленски постове в земеделието имаше рокади. На повърхността изплуваха, но само мачтите, на потънали от корупция кораби. Краят на лятото се удави в кръв от „доброволно“ умъртвени селски прасета, след което опустелите села станаха още по самотни, а живите по-тъжни. Непрекъснато се преправяха наредби, закони и правилници, в чиито лабиринт фермерите за пореден път се лутаха. Важни закони останаха неприети – и не за първи път! Сушата държеше реколтата и оцеляването на стопанствата на ръба, а след нея започна потоп с градушки. После пак суша, чума по свинете, болести по растенията. Затвориха се оборите на много средни и дребни млечни ферми. Нима някой съжалява, че тази година няма да се повтори?

Януари започна с добри новини, отложени от миналата година. Най-после обещаната от 2018 г. помощ за сертификата GlobalG.A.P. бе гласувана от УС на ДФЗ с бюджет от 100 000 лв. Властите обявиха, че ще пуснат държавни помощи за мобилни мандри, а също и за изграждане и оборудване на търговски помещения на производители на плодове и зеленчуци. По-късно се обяви подпомагане животновъдно оборудване и отглеждане на телета, след това за кланици.

Хубавите неща, които все пак се случиха, бяха, че наскоро се намериха средства за прием на нови бенефициенти по биологичната мярка 11, макар и не за всички. Сектор Плодове и зеленчуци се сдоби със свой зам.-министър – Чавдар Маринов, след протести. Догодина ще получат по-голям бюджет за държавната помощ за оборудване на търговски помещения. Износът за Китай се отвори за не малко мандри, както и преработватели на слънчоглед. Ставката за обвързано подпомагане при малките животновъди бе увеличена, както и броят на животните, за които се получава. Птичият грип не вилня така, както миналата година, сякаш бе респектиран от необузданото нахлуване на Африканската чума. Оказахме се на първо място в ЕС по грижите за опаковки на продукти за растителна защита. Фонд „Земеделие“ пусна Системата за електронно управление, вече функционира и електронен регистър на свързаните с биопроизводството.

А новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви основната цел на новия период след 2020 г. – зелена природа, биоразнообразие, чисти почви и въздух, с надеждата да бъдат спрени климатичните аномалии.

Отложените законопроекти – защо и заради кой

Към средата на първия месец бе публикуван за обсъждане злощастният мега Законопроект за земята. Злощастен, защото това бе вторият му вариант, който по-късно бе отхвърлен от няколко земеделски организации. Той бе дело на екипа на министър Румен Порожанов. Още по-злощастен, макар и преименуван, стана третият му вариант, разработен този път под ръководството на новия предишен министър Десислава Танева. На 11 декември т.г. парламентарната земеделска комисия го отложи по настояване на вносителя – МЗХГ. А това стана повод депутатът Бюрхан Абазов да възкликне: „Притеснява ме не забавянето на закона, а липсата на държавна позиция. Винаги ще има разногласия между малки и големи земеделци, между собственици и ползватели, и затова е много важно каква е държавната политика, държавната воля, която да се наложи.“ Той не я видя.

Десетина дни преди това министър Десислава Танева назова на семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) най-вероятната причина за отлагането на важния законопроект: „Днес ме посрещна г-н … (зърнопроизводител) с думите, че Законопроектът за земята няма да мине. Когато използвате силите на конските сили, които притежавате, може да спрете всеки закон“, констатира тя.

Но всъщност, срещу законопроекта се обявиха и други организации. Официалният мотив за отлагането му бе, че трябва да се изчака одобряването на новата ОСП, за да може законопроектът да се съобрази с европейската политика.

Законопроектът за градушките, който бе внесен при управлението на Порожанов, също бе отхвърлен. Един път от НАЗ, втори път от парламентарната комисия, ръководена тогава все още от Десислава Танева. Това се случи на 27 март. Така онези 90% защита на земеделските земи, обещани за пръв път през пролетта на 2016 г., продължават да са мираж. Законопроектът бе втори по ред и не успя да се превърне в закон, защото основата му е сламена. Производителите и най-вече зърнопроизводителите не са съгласни да финансират опазването от градушки на почти цялата национална територия без съ-участието на общини и застрахователи. Ако се доверим на думите на министър Танева, която каза, че зърнопроизводителите управляват 81% от обработваемите земи у нас, това означава, че браншът ще финансира годишно градозащитата с 21 милиона лева. Заедно с останалите фермери, отрасълът ще плаща към 25 милиона лева. Прогнозната издръжка на новото държавно предприятие за борба с градушките е 28 млн., което означава, че държавата ще участва с максимум 15 на сто. И в същото време в 5-членния състав на УС на предприятието ще има само един представител на земеделските производители. Не е ли недомислено и несправедливо основният работодател да има пренебрежимо слаб гласец при вземане на решения?

Законопроектът за браншовите организации продължава да е в положение stand by от март 2016 г., когато бе публикуван за обществено обсъждане. БСК и БТПП не искали да има земеделски браншови организации и земеделска камара и затова … Звучи ли ви сериозно? Този декември се проведоха консултации по поръчка на земеделското министерство за отношението на функциониращите съюзи и асоциации към този закон. Не се знае, като се започва оттук, след колко години ще се появи втори законопроект, после трети и така, докато може.

Проекти за изменение и допълнение на закони на наредби – това е хаосът!

През годината с неотслабващо темпо продължиха да се променят наредби и закони. Нима това не е ад! Фермерите са под непрекъснат стрес, че нещо е променено, а те не знаят. Че нещо, оцеляло в нормативите, са забравили. Че за нещо нововмъкнато браншовиците не са реагирали, за което ще пострадат. И докато администрацията също страда, заета да преде паяжината от нормативи, но пък в същото време така си оправдава заплатите, за земеделците това творчество все повече се превръща в стрес. Прост пример: малките свиневъди трябва да осигурят хранилки с размери: 30-35 см дължина, 30-35 см ширина и 20 см височина (промени в Наредба 44). Ами ако са 40/40/30 см престъпление ли ще е или причина за корупция?

Големите размествания на върха

На 14 май оставката на Румен Порожанов бе поискана от премиера и той я подаде. Това се случи седмица, след като Бойко Борисов заяви, че вярва на министъра. Оставаха десетина дни до евроизборите, а скандалите с къщите за гости гърмяха един след друг, а сред всички – и този с Иванка Багдатова-Мизова, чиито телефонен номер бе забелязан в реклама на къща за гости в с. Юндола. После фонд „Земеделие“ бе компрометиран от фалшиви проекти на млади фермери – деца на служители на Миню Стайков. Преди това, на 22 април, биопроизводители и земеделци от сектор Плодове и зеленчуци се събраха на втори протест, за да поискат оставката на министъра. А когато той ги прие, те изредиха исканията си, но думата „оставка“ не бе произнесена. На 4-ти май протестираха пчелари заради подмора от пестициди в Северна България. На 6 май села в Старозагорско бяха очукани от градушка. На 13 май животновъди, начело с бившия съветник на Порожанов Бойко Синапов, се възмутиха на пресконференция в Хасково, свикана някак набързо, от разпределението на de minimis между дребни и едри преживни животни. Порожанов сякаш бе преследван от огнехвъргачка и нямаше място, където да се подслони. Накрая премиерът просто го уволни, защото Багдатова-Мизова не е напуснала фонда.

Десислава Танева пое МЗХГ на 14 май с думите, че това най-тежкото министерство с над 100 хиляди земеделци, подложени на тежко администриране.

На 19 юли оставка подаде и директорът на ДФЗ Живко Живков, след като преди това зам.-директор Калоян Костадинов и още 5 служители на фонда бяха обвинени в престъпление по служба заради игрите на Миню Стайков – карнобатският бос. Неговият пост зае Васил Грудев.

На 26 юли председателят на Селскостопанска академия проф. Васил Николов подаде оставка по лични причини. Поста му зае проф. Мартин Банов, който дотогава бе зам.-директор на института „Пушкаров“.

На 24 септември се оттегли и директорът на БАБХ д-р Дамян Илиев и на неговия стол седна д-р Паскал Желязков.

Африканска чума, държавата мащеха и свиневъдът баща

През юли Африканската чума по свинете започна да избухва като безразборно минирано поле от село на село, от двор на двор, от ферма на ферма. От 1-ви до 8 юли бяха регистрирани 8 огнища, а на 21 юли бе обявено първото в свинекомплекс.

Стигна се и до немислимото – да се унищожат свинете в личен двор в почти 1700 населени места. Тази операция бе наречена „доброволно усвояване на месото“. До протеста на хората от Пазарджишка област държавата не даваше знак, че ще компенсира с нещо към 30-те хиляди домакинства, принудени посред лято да колят животните, и то пресирани от кратки срокове. От БАБХ изглеждаха принципни и невинни, въпреки че години наред бяха наблюдавали селските кочини с нерегистрирани животни, без да установят ред в описването им в агенцията. Оказа се, че в цялата държава има само 48 животновъдни обекта със свине, тип заден двор, вписани в БАБХ. Компенсацията за цялото това зло бе по 300 лева на домакинство, без значение колко са свинете. Само за сравнение, собственикът на свинекомплекси д-р Румен Караманов се отплати за разчистването на домашните животни в близост до неговите ферми с по 250 лева за прасе. Плати и им благодари.

От догодина специално за свиневъдите ще бъдат отворени подмерки 4.1 и 6.3, но дребните домашни стопани няма да могат да се възползват, тъй като не отговарят на условията за помощта като стандартен производствен обем.

Смисълът

През октомври-ноември големите градове на най-богатите държави в ЕС се разтърсиха от протести на фермери с тежки трактори, подкарани между витрините на лукса на Стара Европа. „Изискванията към нас непрекъснато растат, а доходите ни стават все по-малки“, обобщи накратко причината за недоволството един немски земеделец.

В последната за годината „Панорама“ по БНТ президентът Петър Стоянов посочи сърцето на проблема, откри диагнозата на тайната болест на ЕС. „Европейският съюз потъна в бюрокрация и започна да губи дълбокия смисъл на обединението“.

 

 

 

Leave a Comment