Проф. Симидчиев проектира първата у нас 4-енергийна оранжерия

Ученият не вярва, че въглеродният диоксид влияе на климатичните изменения и смята, че зад зелените идеи стоят интереси

Проф. д-р Христо Симидчиев е, може би, най-добрият специалист в оранжерийното производство у нас. Той е участвал в организиране на производството в първите оранжерии в Звъничево, а по-късно и в Стрелча. След това е продължил научна дейност в Институт по зеленчукови култури „Марица“, където от 1979 г. е бил зам.-директор, а към 1992 г. го напуска като директор. Междувременно е специализирал в Холандия, Германия, Великобритания, Испания, Канада. След 1992 г. е работел 10 години в Мексико по покана на правителството. В момента се занимана с проектиране и консултации в оранжерийното производство. В момента професорът подготвя интересен проект за нов тип високо ефективна оранжерия.

Проф. Симидчиев, върху какво работите в момента?

Проектирам енергийно-оранжериен комплекс. В него може едновременно с отглеждането на зеленчуци, да произвеждаме и продаваме ток, да използваме въглеродния двуокис, който изхвърляме от комините. И четвърто, когато температурата стане плюс 40ºС, да я снижаваме вътре в оранжерията до 26ºС с топлината, която реализираме. Затова наричам тази оранжерия 4-енергийна или когенерация на 4-то ниво. С подходящия микроклимат, осигурен в оранжерията, можем да получим минимум 80-90 тона домати от декар и от 100 до 120 тона краставици.

Кое е най-важно за получаване на този свръх добив?

Най-важен е микроклиматът. Нека ви го кажа като пример. В България направихме нови оранжерии, тип холандски. Внесохме холандски сортове зеленчуци. В Нидерландия обаче получават 30-40 тона домати, а ние продължаваме с 20 тона. Тогава, къде е проблемът? В неподходящия микроклимат.

Високо ефективна оранжерия, която проектирате, трябва ли да е с по-особена конструкция?

Не, може да е стоманено-стъклена, но може и да е полиетиленова.

Какъв е нейният енергиен източник?

Можем вместо стъкла да поставим соларни панели. Те вече се произвеждат в Италия. Пластмасови са, пропускат светлина, но също така произвеждат и енергия. Възможно е  електричество за оранжериите да се добива и от река, ако са разположени в близост до такава. И тук не става въпрос за малка ВЕЦ. Поставя се устройство в реката, водите въртят перките му и по този начин се произвежда ток. Друго, което можем да внедрим, е използването на подпочвената вода със сондажи. Тъй като подпочвената вода е студена, тя минава през термопомпа, което увеличава температурата до 50-60º. Тя е достатъчна да затопли оранжерията. След като водата се охлади до 30-40º, я връщаме в сондаж, който е в близост до другия сондаж. По този начин имаме кръговрат на водата, която произвежда топлина.

Как става охлаждането през лятото?

Охлаждането е на принципа, по който работи климатикът. Произведената топлина минава през климатично устройство, което охлажда водата, а оттам и оранжерията. Например в ТЕЦ Пловдив направиха когенератори с мощност около 100 мегавата. През зимата произвеждат топла вода за абонатите си, през лятото топлината от изпарителите отива във въздуха. Но тази топлина може да се използва за топлене на оранжерии през зимата, а също и за охлаждане през лятото.

Виждали ли сте 4-енергийна оранжерия в други държави?

Направихме полиетиленова оранжерия на остров Кюрасао (в Карибския басейн) през 2007 г. Там през лятото е 50 градуса. Съоръжението е когенератор, който отопля и охлажда. Имах възможност да разработя подобен проект и за Екваториална Гвинея през 2013 г. Когато дойдоха при мен да поискат да направя разработката, мислех, че става въпрос за някакъв опитен образец около един декар. Но инвеститорите казаха, че искат 30 декара. Така че вече няма значение къде се намира оранжерията. Преди 100 години холандците започнаха да отглеждат домати в оранжерии, вместо да ги внасят от топлите страни. По същия начин в държавите, където е горещо, могат да имат своя реколта оранжерийни домати с тази разлика, че ако холандците отопляват, те трябва да охлаждат.

Откъде енергийната оранжерия ще добива въглероден диоксид за растенията?

Оранжерията може да се съоръжи с устройство, което да гори газ и да произвежда въглероден двуокис (= на диоксид – б.р.). Нормално, в атмосферата има 0,03% CO2. Но, за да може производителят да получи висок добив, му е необходима концентрация от 0,1% въглероден двуокис. Тези които нямат инсталации, произвеждащи СО2, могат да си го купят втечнен в бутилка.

Проектът за 4-енергийна оранжерия ще може ли да се изпълни в България?

Искаме да направим проекта и да построим демонстрационен модел върху поне 100 квадратни метра, за да може производители, а също така и студенти, да го видят.

Преди малко казахте, че по-голямата концентрация на въглероден диоксид в оранжериите увеличава реколтата. Но в същото време заради глобалното затопляне СО2 трябва да се намали. Бихте ли обяснили това?

Напоследък се говори, че ние, хората, замърсяваме атмосферата и произвеждаме въглероден двуокис с автомобилите, тецовете на въглища и с много други неща. В момента има две категории учени. Едните са противници на въглеродния двуокис, но други казват, че той трябва да се увеличи. Кой е създал въглеродният двуокис? Не сме ние, хората. Тогава как ще променим съдържанието му във въздуха? Аз произвеждам въглероден двуокис като дишам. Но същото правят всички животни на планетата. Бактериите, които разлагат, също го произвеждат. Най-големият производител на въглероден двуокис е океанът. Когато се затопля, става активно отделяне на този газ. Когато океанът изстива, той поема въглероден двуокис. А океаните и моретата заемат две трети от площта на планетата. Как ще спрем въглеродният диоксид от океаните? Автомобилите можем да спрем, но океаните не можем. Според мен тук става въпрос за пари. Ще ви го обясня и в исторически аспект. Първият политик, който започна да говори за климатичните промени, беше Маргарет Тачър. Тя се задържа благодарение на това дълги години на власт. По нейно време се създаде движението Грийн пийс и зелените партии. И аз понякога си задавам въпроса: Как може зелените партии, които са създадени преди повече от 30 години, сега да управляват? Зад тях навярно стоят големи интереси. Например, да се произвеждат електрически коли. Преди да започне да се говори за климатичните промени, разходите за т.нар. климатични промени са били 170 млн. долара в света. Сега са 3 милиарда долара. В тази връзка ще ви разкажа една моя лична история. Когато започнах да работя по прилагането на холандския тип оранжерийно производство в България, трябваше да внедря и компютърна система за управление на климата. Тогава слючих договор с Института по техническа кибернетика и роботика да разработим заедно тази компютърна система. Пристигна екип от млади интелигентни математици и физици. И тогава разбрах, че компютърният език е съвсем различен от човешкия. Ние можем да кажем „хубаво“ или „лошо“, „малко“ или „много“, но компютърът не разбира от това. Той пита „колко“. Това беше първият ми урок. Вторият урок се случи, когато говорех с един млад математик от екипа. Той ме попита: „Професоре, вие наистина ли смятате, че можете да управлявате природата?“ Бях стъписан от този въпрос. А той продължи: „Защото ние от математиката сме се научили, че цялото е по-голямо от частта и частта не може да управлява цялото.“

Но, така или иначе, засушаването, затоплянето, екстремните природни явления са факт …

Сега ще ви разкажа друга история. Когато работех в Мексико, дойде на посещение вицепрезидентът на САЩ Ал Гор (при мандата на Бил Клинтън – б.р.). Темата бе точно за климатичните промени. Тогава възприех основната теза, че ние, хората, променяме природата и климата. Но минаха години и сега си мисля, че най-голямото достойнство на човека е да търси информация. Но още по-голямо достойнство е, когато дойде моментът, да се откажеш от това, което знаеш, и да възприемаш нещо друго. Защо познанието е безкрайно и с него се е развивала цивилизацията.