Сл. Трифонов: SWOT анализите още повече ще затруднят разработването на Стратегически план

BASF
Българското земеделие е неконкурентно, защото само при обвързаното подпомагане се изискват резултати

Слави Трифонов е председател на Националната био асоциация. Преди три години той оглавяваше Националния съюз на градинарите в България, след което създаде новата асоциация. Трифонов е завършил в Пловдив ВИХВП (днес УХТ). Той е доктор на науките с дисертация в областта на плодовете и зеленчуците.  

Слави Трифонов

Г-н Трифонов, какво според вас трябва да се подобри в земеделските политики, започвайки от 2020 г.?

Г-жа Танева като министър на земеделието следва правилно рамките на политиката, която е възложена и създадена. Един голям проблем, който може и би следвало да стане приоритет на политиката в земеделието, е ефективността и най-вече конкурентноспособността на земеделието. Мисля, че в годините след 1990 г. една от най-високите цели бе и си остана субсидирането вместо конкурентноспособността.

Но нали чрез субсидирането една ферма има шанс да се оборудва с ефективни машини?

Със сигурност, но не се търсят и не се контролират резултатите. Ние, от сектор Плодове и зеленчуци, с много настояване успяхме да включим документите за продажба като фактури и касови бонове при обвързаното подпомагане като критерии за резултатите. Тези документи са оценка на резултатите. Но това изискване се отнася само при мляко, плодове и зеленчуци, никъде другаде не се изисква доказване на продукция. Или по друг начин казано, конкурентноспособността основно се определя от пазарното присъствие. За много секторите измерването на това присъствие липсва. Да не говоря, че в биосектора, когото представлявам, е нула, кръгла нула, въпреки голямото ни настояване да има такъв критерий за оценка на ефективността на субсидирането. Затова сме на едно от последните места по конкурентноспособност в ЕС.

Какви документи представяте, за да получите подпомагане по мярка 11?

Те са единствено за площ и брой животни.

Един от големите проблеми на сектор Плодове и зеленчуци е евтиният внос. Какво може да се направи?

Тук проблемът е в данък добавена стойност (ДДС). Вносителят обръща стоката за един-два дни, а системата за контрол на ДДС е едномесечна. Търговецът в рамките на деня знае какво количество може да прикрие и какво да обяви, и няма как да бъде хванат. Затова единственото решение е ДДС да стане или нула или малък процент. В Румъния няма данък за биопродукти, а всички храни и всички плодове и зеленчуци са с 5% ДДС. При 5 на сто данък пералнята спира да работи. В Полша данъкът е 3% за плодове и зеленчуци и нито един търговец не може да ги закупи без документ, защото за производителя е важно да го има. А в България вносителят е с 20% по-конкурентен от нас. Той вкарва стоката без ДДС. Аз продавам череши на супермаркета и съм длъжен да начисля 20% отгоре. Да не говорим и за това колко експорт на български плодове и зеленчуци се отчита само по документи и колко ДДС се тегли и източва от НАП, без стоката да е напуснала България.

Имате ли предложение за решаване на този търговски проблем?

Ние няма да се откажем от искането ДДС за биологични продукти да е нула процента. Ще занимаваме с него не само земеделското министерство, но и здравното, и образователното, а накрая и финансовото министерство. В целия Европейски съюз и в скандинавските страни децата са 100% на биохрани. В новата наредба за „Училищен плод“ е заложено 15% от продуктите да са био. В здравното министерство ще отидем, защото вече 25 години не съм чул какъв тип е храненето на българина. Едно време имаше физиологично хранене, което беше според физическото натоварване. Имаше рационално хранене според функциите на организма. И здравословно хранене. Ние искаме да се въведе понятието биологично хранене.

За следващия програмен период земеделското министерство съвместно с браншовите организации и на базата на научни анализи ще трябва да изготви Стратегически план с цели, чието изпълнение ЕК ще следи. Мислите ли, че може да се създаде Стратегически план, който да се хареса от всички сектори?

Много трудна задача. В България със сигурност има стотици браншови организации. По този начин представителството в отрасъла е силно надробено. SWOT анализите още по-силно ще затруднят разработването на Стратегически план, защото историята е такава, каквато я направи този, който я пише. Въпрос на оценка е колко обективни са тези анализи. Самият доц. Божидар Иванов, който разработи първия анализ, ако реши да направи критична оценка на работата си, може да напише два пъти по-обемен труд. Да се стигне до балансиран Стратегически план в сегашната ситуация е страшно трудно. Това, което липсва на страната, е Закон за браншовите организации. Ние бяхме препоръчали германския и холандския модел. При тях представителността се определя от закона и тук считаме, че най-добрият модел у нас е Законът за виното, по който е създадена Националната лозаро-винарска камара. По този закон има шест регионални лозаро-винарски камари, а по Закона за браншовите организации броят им трябва да съответства на броя на областите. Браншовете трябва да са животновъдство, плодове и зеленчуци, технически култури, маслодайни, етерично-маслени, биоземеделие и пчеларство. Техни представителства трябва да образуват Земеделска камара или Земеделски съюз, както е в Германия.

Само че не се знае кога ще се създаде Закон за браншовите организации у нас.

За това казвам, че Стратегическият план ще бъде доста субективен. Мен ако питате, не може градината на Европа – България, да бъде превърната в Украйна – зърнобазата на Европа. Не е редно. Защото от един декар градина ще направите 2-3 хил. лв. приход, а от един декар зърнени култури – под 300 лева. И тук въобще не включвам трудовата заетост и селските райони. Техническите култури не допринасят за развитието на селата. Напротив, подпомагат обезлюдяването. Над 15 години повтаряме, че земеделието трябва да е балансирано, че трябва да има райониране по култури и то да е задължително. Не може земите край река Марица да бъдат зърнена зона, не е правилно. Районът около река Тунджа от Стара планина до турско-гръцката граница е климатично най-подходящ за трайни насаждения. При село Завой, Ямболско река Тунджа се извива и някога там беше пълно със зеленчуци на двата бряга.

Ако зависеше от вас, какво друго бихте променили?

Основната форма на директните плащания е на площ – за всички култури една и съща ставка. В Германия целият поземлен фонд е разделен на три и е с три различни ставки. Това нашето министерство отказва да направи. В Германия едната ставка е за плодове, зеленчуци и грозде. Другата е за животновъдство, третата е за технически култури и тя е най-ниска. Ставката за плодове е с около 10 пъти по-висока.

Но в Германия няма обвързано подпомагане?

Да, но може да стане така, че и ние да го нямаме, защото точно Германия е против него. Не искам да си представям какво ще стане със сектор Плодове и зеленчуци, ако нямаме обвързано подпомагане!

Вероятно тогава и у нас ще се въведат три ставки по СЕПП?

Двете основни организации – НАЗ и АЗПБ са против, те искат запазване на плащането на площ. Ние предложихме субсидиите да са на база оборот, както е във Великобритания, но това не се възприе. Затова мисля, че лобирането отново ще повлияе на Стратегическия план. Силните на деня ще надделеят. Продължаваме да се борим помежду си,въпреки че борбата между браншовете в никакъв случай не бива да се допуска.

Когато имаше протести на биопроизводителите и градинарите през пролетта на 2019 г., бяхте договорили с бившия министър Румен Порожанов създаване на стратегия за развитие на сектор Плодове и зеленчуци. Подготвя ли се такъв документ?

До колкото знам – не. Но на Общото събрание на Националния съюз на градинарите в България през 2019 г. беше решено през 2020 г. да свикаме Кръгла маса, за да обсъдим концепция за развитие на сектора. Конценцията е създадена през 2005 г. – чудесен документ, който е актуален и днес. Изработването й беше добре финансирано от Германското дружество за техническо сътрудничество и получи одобрението на Министерския съвет с премиер Симеон Сакскобургготски.

 

 

 

Leave a Comment