Как се подпомагат фермерите в Хърватия – новият председател на Съвета на ЕС

Комисарят по земеделието Януш Войчеховски днес е в Загреб, Хърватия, където ще се срещне с Андрей Пленкович, министър-председател на Хърватия и с Мария Вучкович, министър на земеделието на Хърватия, за да обсъдят общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020.

Утре, 9 януари, преди да се присъедини към посещението на колегията, комисар Войчеховски ще изнесе реч пред земеделската комисия на хърватския парламент.

Прочети още: Хърватия пое председателството на Съвета на ЕС и обяви приоритетите в земеделието

Сравнителни данни за подпомагането на Хърватия и България

 

От 2014 г. до 2020 г. ОСП ще инвестира около 3,5 милиарда евро в селскостопанския сектор и селските райони на Хърватия (7,4 млрд. евро в България).

Площта на Хърватия е около два пъти по-малка от тази, която заема нашата страна, а населението и е 4,13 млн. души. Има над хиляда малки острова в Адриатическо море. През януари средната нетна заплата в страната е 865 евро. Земеделската площ на страната е 1,3 млн. хектара, горите са 2,2 млн. ха. (В България използваната земеделска площ е 5,03 млн. ха.)

Размерът на преките плащания на Хърватия за 2014-2020 г. е до 1,48 милиарда евро (в България 5,1 млрд. евро – б.р.).

Земеделските стопани в Хърватия, както и в ЕС, са обект на т.нар. правила за „екологизиране“, предназначени да подчертаят ползите на земеделските производители
предоставят на обществото като цяло по въпроси като климата промяна, загуба на биологично разнообразие и качество на почвата. Съгласно тази система, 30% от разпределението на директните плащания на хектар е свързани с три екологично чисти земеделски практики: диверсификация на културите, поддържане на постоянни пасища и
отделяне на 5% обработваема земя за екологично чисти мерки (т.нар. „зони на екологичен фокус“).

За да подкрепи по-малките/средните земеделски стопани, Хърватия е решила да използва 10% от националните си директни плащания разпределение за така наречените преразпределителни плащания, които предлагат земеделските производители допълнително плащане в размер на около 33 евро/ха за първо 20 ха (у нас – първите 30 ха). Хърватските власти също решиха отделят 15% от преките си плащания за доброволно обвързана подкрепа – т.е. свързване на плащания не само към хектари, но и към специфични продукти или процеси – в този случай млечни крави, говеда за угояване, крави с бозаещи телета, овце и кози, зеленчуци, плодове, захарно цвекло и протеинови култури.

Хърватия прилага и схемата за дребните фермери – опростена система за подпомагане
за най-малките бенефициенти, с максимални годишни плащания до 657 евро (подобно на българските) на земеделски стопанин. Тази схема намалява административна тежест за тези земеделски производители.

Хърватското земеделие се характеризира с малки стопанства със среден размер на фермата 5,6 ха. Това е значително по-малък от средния размер в ЕС (14,4 ха).

Половината от всички стопанства са под 2 ха, а по-голямата част са под 10 ха (89.4%).

Заетите със селско стопанство са 9.5% от всички в трубоспособна възраст.