Преди 20 века Юлий Цезар пресича Рубикон и поема към вечната слава

BASF

река РубиконИсторията твърди, че на 10 януари 49-та година пр. н. е. Гай Юлий Цезар пресича малката река Рубикон и така подпалва гражданска война срещу опонентите си за власт и тръгва по пътя на вечната слава. Рубикон е служила за граница между Римската империя и Галия, която включва днешните Франция, Белгия, Люксембург, части от Холандия и Германия. Въпреки че не е имал пълномощия от Сената и към този момент е бил само един от пълководците на Рим, Юлий Цезар взима решение да разчисти с воиските си своите политически опоненти, за да се превърне в диктатор на империята.

Когато пресича Рубикон, той изрича известната фраза  „Alea iacta est“, която е преведена приблизително като „Жребият е хвърлен“. Тези думи многократно се повтарят и след смъртта на великия римлянин, когато други исторически личности са вземали съдбовни решения, които променят хода на събитията.

Когато бъдещият император е взел решението да си завоюва управлението на Рим, той е бил  проконсул с изтекъл мандат. Зад гърба си обаче е имал години натрупан опит в политиката и игрите в нея, бил е и адвокат, и най-добър оратор, и съдия и военачалник, който е превзел земите на Галия и е потушавал въстания на поробените. Автор е и на Юлианския календар, който определя, че годината има 365 дни и на всеки 4 следва една високосна година. Вече се е женил няколко пъти и изборът му винаги е бил съобразен с главната цел – власт.

От 62 пр. н. е. Рим е управляван от триумвират. В него участвали Гней Помпей, Марк Лициний Крас и Гай Юлий Цезар. Крас си е заслужил мястото с потушаването на въстанието на Спартак, а и с изключително голямото си богатство. Помпей е завоювал победи в Изтока. Цезар усещал, че е дошло време да се справи със съперника си Помпей, както и с политическите си опоненти (Крас вече е бил мъртъв). Той е притежавал предимството да ръководи вярна войска и да е увенчан с ореола на смел воин и мъдър мъж.

В Рим Цезар е избран за диктатор заедно с Марк Антоний като негов началник на конницата. Цезар контролира своето собствено избиране за втори консулат и след 11 дни се отказва от тази диктатура. След незавършени битки с армията на Помпей, той тръгва на пореден поход срещу него към Египет. В Александрия опонентът и приятел на Цезар в някогашните години – Помпей, е убит от римлянин от обкръжението на египетския фараон Птоломей. Говори се, че Гай Юлий Цезар се разплакал като видял главата на Помпей. Счита се, че това е една от причините той да вземе страната на Клеопатра VII.

Цезар умира на 57 г. вследствие на заговор, като е прободен 23 пъти. В убийството му са участвали 60 човека. Един от най-гениалните военни стратези не успява да предвиди коварството на обкръжението си, но за сметка на това остава в историята вече повече от две хилядолетия.

 

Leave a Comment