157 г. от раждането на Алеко – съвършеният мъж

BASF
Алеко - Щастливеца

Алеко – Щастливеца

Днес се навършват 157 години откак България е получила благословията в Свищов да се роди Алеко Константинов.

„Алеко — Щастливеца, бе най-чаровният мъж на София, на България, на света. Алеко бе надарен от бога с хубави черти, хубав глас, забавен хумор. Той пленяваше жените с песните си. Аз го помня — идвал е у дома. Всяка жена бе щастлива с него. Той сипеше шеги, но меки, приятни шеги. Бе кавалер и в мъдете, и в перчема. Това бе съвършен мъж, забавен като бог, красив като бог, мил и сърдечен. Аз него съм го имал винаги за образец, за идеал. И всеки, който го познаваше, се радваше да го види…„.

Това споделя за великия българин пред Михаил Топалов-Памукчиев не кой да е, а Атанас Буров, банкер и министър в няколко кабинета. Цитатите са част от книгата на Памукчиев „Срещи с Буров“.

Алеко Константинов е роден на 13 януари 1863г. в Свищов в семейството на културни и образовани за времето си хора. Баща му е сред най-видните първенци в града, а майка му се слави като природно остроумна жена със силно развито чувство за хумор. Той учи при частните учители Емануил Васкидавич и Янко Мустаков, в Свищовското училище(1872-1874 г.) и в Априловската гимназия в Габрово (1874-1877 г.). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор(1877 г.).

Завършва средно образование в град Николаев, Русия през 1881 г. и право в Новорусийския университет в Одеса през 1885 г. Той няколко години е съдия и прокурор в Софийския окръжен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление(1896г.). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.

Алеко Константинов подготвя хабилитационен труд на тема „Право за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896г.) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Той посещава Всемирното изложение в Париж през 1889 г., Земското индустриално изложение в Прага през 1891 г. и Колумбовото изложение в Чикаго през 1893г.

Писателят развива активна обществена дейност. Той е член на върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество“Славянска беседа“, на Българското народообразователното дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружество за насърчаване на изкуствата и на Театралния комитет.
Още като студент Алеко проявява пристрастия към Петко Каравелов – идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп.“Библиотека Св.Климент“. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата й, сътрудничи с файлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му през 1894 г.

Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев.

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!”, пише в знаменития си фейлетон „Страст” авторът на „Бай Ганьо” през октомври 1895 г.

Leave a Comment