Четири офшорки си прехвърлиха „Юрий Гагарин“

BASF
Сделката е започнала да се осъществява още в началото на 2012 година
машина за топъл печат Юрий Гагарин

„Юрий Гагарин“ е сред най-добре оборудваните печатници в страната

Пловдивският завод за опаковки и цигарени филтри „Юрий Гагарин“АД неусетно премина от едни в други ръце. Чии са ръцете обаче може само да се предполага. Сделките с предприятието са извършени изключително внимателно, търпеливо и чрез множество лица, чиито имена не могат да се свържат с истинските собственици. Общо фирмите в тях са 4 – регистрирани в офшорни зони. Прехвърлянето е започнало да се подготвя вероятно още през 2011 г., но първият признак, че ще се случи, е регистриран на 27 февруари 2012 година.

В началото: две фирми – един собственик

В началото на 2012 г. големите съдружници в „Юрий Гагарин“АД са двама – „Баранко“ЕООД, което притежава 49% и „Комсо Табако“ с 18 на сто (общо 67%). Ако се върнем още по-назад – през есента на 2006 г., стигаме до продажбата на „Пловдив-Юрий Гагарин“, което е част от държавния гигант „БТ холдинг“ЕАД. Продажбата на 67% от дяловете на пловдивския завод стана на Фондовата борса, а купувачът беше „Баранко“ЕООД. В един момент обаче „Баранко“ прехвърля 18 на сто от „Юрий Гагарин“ на „Комсо Табако“. Догадките са, че големият купувач, който стои зад „Баранко“, има договорки за разплащане с други дребни играчи и затова регистрира „Комсо Табако“ – за да си плати.

В „Комсо Табако“ООД има един голям собственик и двама малки съдружници. Големият е „Ромулус Трейд Лимитид“, регистриран в офшорната зона Британски Вирджински острови. Той притежава над 99% от фирмата. Малките собственици са Венцислав Каймаканов и „Барбела тръст“. Каймаканов бе изпълнителен директор на „Юрий Гагарин“ до 28 януари 2009 г., а днес е областен управител. Собственикът на „Барбела тръст“ пък си е замел следите, като е регистрирал дружеството във Вадуц, Лихтенщайн. И Каймаканов, и „Барбела“ притежават под 1% от „Комсо Табако“.

Собственикът на „Баранко“ – „Уестууд инвест лимитед“, също е регистриран на Британските Вирджински острови.

Предположението, че „Комсо Табако“ и „Баранко“ са на един собственик идва не само от географското съвпадение на регистрацията, но и от факта, че директор на двете дружества е някой си Ставрос Константину.

Подготовката за голямата сделка

Първият регистриран знак, че се подготвя голямата сделка с 67% от „Юрий Гагарин“ е на 27 февруари 2012 г. На тази дата основният собственик на „Комсо Табако“ – „Ромулус трейд Лимитид“ продава собствеността си на „Десентиа лимитед“. Купувачът е регистриран на Сейшелите. До края на септември 2012 г., пожелали или не, и Каймаканов, и „Барбела тръст“ продават малките си дялове на „Ромулус“ (Защо не на „Десентиа лимитед“ е въпрос, на който само юристи могат да отговорят.)

На 27 февруари 2013 г. (забележете, датите съвпадат, но с година разлика) собственикът на „Баранко“ – „“Уестууд инвест“ продава 100 процента от дружеството на „Дросман Лимитид“. Купувачът е регистриран в Белиз – държава в Централна Америка.

И в двете сделки – и тази в „Комсо“, и другата в „Баранко“ има едно единствено име, което се повтаря. И то е на нотариуса, който е заверил пълномощните на българите, представляващи купувачите. Нотариусът е Никос Пападопулус.

Въпреки, че имаме две големи сделки, на пръв поглед Търговският регистър не показва промяна на големите собственици на „Юрий Гагарин“АД. Те продължават да са „Баранко“ и „Комсо Табако“. Другите съсобственици в пловдивския завод са 3 пенсионни фонда на „Алианц България“, които заедно притежават малко под 12 процента от дружеството. И още – два фонда на ОББ с около 1.3 на сто участие.

Кой е първият купувач на завода?

И предишните, и сегашните купувачи на „Юрий Гагарин“ са добре прикрити зад дружества, регистрирани на различни континенти в света. Към истинския първия купувач – „Баранко“, води името на управителя на дружеството Владимир Бонев. През 2005 г. той е участвал в Съвета на директорите на „София ленд“АД. А тази компания се свъзва със собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

Кой е вторият купувач?

Тук картината е още по-замъглена. Новите представители на „Баранко“ – Борислав Борисов (39 г.) и на „Комсо Табако“ – Делян Денчев (28г.), са хора без история в Търговския регистър. Те не са участвали в други фирми досега. Дори българският представител на „Десентиа Лимитид“ Дунка Стоименова не може да бъде свързана с истинския купувач, тъй като и нейното име няма следи в Регистъра.

Ако обаче се съсредоточим върху дейността на „Юрий Гагарин“ в последната година и половина, можем да направим някои изводи.

Как лобистите в Народното събрание стопиха енергията на компанията

Пловдивската печатница е приключила 2011 г. с печалба от 4 585 000 лева. Следващата година – 2012, е била много неуспешна за дружеството. На тазгодишното акционерно събрание, проведено на 28 май, се отчита, че печалбата на „Юрий Гагарин“ се е смъкнала на 884 000 лева, тоест 4-5 пъти спрямо 2011 г. През 2012 г. заводът е направил една доста крива стъпка. През месец май е взето решение да се закупи унгарското дружество „Филстайл – хунгари“ за 6 милиона евро. Три месеца по-късно сделката е развалена с финансови последици за това решение.

На 19 юни 2012 г. Народното събрание гласува промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), които забраняват търговията с тютюневи гилзи за направа на ръчно свити цигари. Интерес от тази промяна имат българските цигарени заводи и най-вече най-големите – „Булгартабак“ и „Кингс Табако“. Промяната за ЗТТИ се отразява зле на „Юрий Гагарин“, тъй като заводът вече е бил инвестирал 5 милиона евро в техника за производство на гилзи. Прогнозните очаквания на ръководството на дружеството са били от 1 септември 2012 г. месечните приходи от това производство да са около 1.2 милиона лева. Депутатите, лобито на цигарените производители в Народното събрание, прави на пух и прах плановете на пловдивския завод.

Според годишния отчет на завода 49.7% от продукцията му е предназначена на „Булгартабак холдинг“, зад който стои Цветан Василев, 32% са за други цигарени компании и едва 18.3 на сто от стоката се продава на фирми от хранително-вкусовата промишленост.

Пак според отчета текущите задължение на „Юрий Гагарин“ за 2012 г. са в размер на 14 511 000 лева, а нетекущите са 4 249 000 лева.

Бялото знаме

„Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът.“ Пред него са били изправени през миналата година и първите купувачи на пловдивската компания. Когато те са направили сделката, „БТ холдинг“ е било държавно дружество, а „Юрий Гагарин“ е отчитал изключително приятни печалби. За 2007 г. например фирмата е обявила 7 441 100,32 лева. Оттам нататък годишните ѝ печалби винаги са били със седем цифри преди запетайката. До 2012 г., когато Парламентът гласува законови промени срещу бедните поданици-пушачи и срещу бизнеса на „Юрий Гагарин“. И в полза на най-големите производители на цигари – „Булгартабак“ на Цветан Василев и „Кингс табако“ на „Винпром Пещера“.

Това отговаря не фактологично, а само логично, на въпроса в чии ръце е отишъл пловдивския завод „Юрий Гагарин“. А изводът е ясен: един хищник излезе, за да влезе друг и това се случи през задния вход на предприятието-домакин.

 

Leave a Comment


три − = 1