Днес е Петльовден – езически празник на мъжете от древността

Днес е Петльовден по нов стил. По стар се празнува на 2 февруари. Той е чисто български празник на мъжете, който идва от древността. Приеман е като мъжка фиеста за стимулиране на плодовитостта на момчетата. В някои села той се свързва с Бабинден и жените ходят с храна при бабите, които са помогнали за раждането. Напълно възможно е този празник да идва от славяните, които са имали специален ден за отбелязване на лова и пчеларството.

Традициите повеляват на този ден мъжът, а в някои части на страната – жената, да заколят най-перестия красив и едър петел. Жертвоприношението за здравето на момчетата в дома се прави пред дворната или къщната врата. Кръвта от петела трябва да опръска портите. Петльовата глава се забучва на кол пред дома или се хвърля на покрива. Жените пък са са се кичели с пера от опашката. В с. Козичино за празника се прави и петльовденски байряк от чимшир, украсен с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.

За трапезата на празника се приготвя жертвеното животно като яхния или с ориз. Меси се пита, трапезата се прикадява, пали се свещ.

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.