Николай Роснев: Трябва финансово да стимулираме стопаните да прилагат интегрирана растителна защита

У нас има регистрирани само 6-ма консултанти за РЗ. Нито едно стопанство не прилага интегрираната растителна защита

От тази година още поне десетина пестициди ще изчезнат от пазара заради регламентирана забрана

Инж. агроном Николай Роснев, заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), пред Агро Пловдив

Г-н Роснев, накъде върви растителната защита?  

Имаме задача, поставена от министерството, да регистрираме тази година всичките или възможно повече растилнозащитни продукти с нисък риск. Това са около 20-на продукта с 14 активни вещества, които са много щадящи. Към момента сме регистрирали три броя и се надяваме да ги увеличим, така че да могат да бъдат използвани за различни видове култури.

За инсектициди, фунгициди, хербициди … За какви продукти говорите?

Говоря за инсектициди и фунгициди, но в по-голямата си част тези щадящи продукти са фунгициди. Затова казвам, че българската наука трябва да се включи в разработването на интегрирани системи за растителна защита – различни за различните култури, като в тях се включат именно тези продукти. А после вече да мислим по какъв начин да бъдат стимулирани земеделските стопани, за да ги използват. Това ще е целта ни тази година. Надявам се да бъдат направени поне две системи за използването на тези нискорискови продукти, да ги включим в някои от схемите за финансиране, така че стопаните да видят, че има полза и тези продукти действат при опазването на растенията.

Казахте, че сте регистрирали три продукта, но те са много малко за конвенционалното земеделие. Защо са само три?

Защото интересът към тях е много малък. Те са нови продукти, фирмите не проявяват интерес да ги заявят за регистрация тук, на територията на страната. Затова в момента правим нова наредба за разрешаване на продуктите за растителна защита. В нея изрично сме включили

улеснена процедура за регистрация на тези нискорискови продукти.

Искаме да стимулираме фирмите да ги заявят за регистрация. В случай, че не проявят такъв интерес, ние сами ще се инициираме и ще изискаме от държавите, където са регистрирани, документи, за да ги впишем у нас и да подпомогнем замяната на високорискови с нискорискови пестициди.

Български компании за растителна защита предупредиха в края на 2019 г., че доста продукти вече са забранени за употреба и ще излязат от пазара. Това важи ли и за България или все още не сме въвели забранителните регламенти?

Забраната за употребата на продукти се въвежда с регламенти. Излезе ли регламент, че дадено активно вещество няма да бъде одобрено и не трябва да бъде употребявано, ние веднага издаваме заповед за прекратяване на продуктите с това активно вещество. Така че, когато на европепейско ниво става забраната, а ние веднага се включваме.

Колко продукта ще изчезнат тази година от пазара?

Не мога да кажа точно, но непрекъснато има анализи, които извършва Европейската организация по безопаснот на храните за вредно влияние на дадено активно вещество и съответно се предприемат мерки за прекратяване на тези продукти.

Доста ли са, все пак?

Доста са, защото примерно хлорпирифос, хлорпирифос метил вече са забранени. Мисля, че на 10-ти януари излезе регламента. Само с тези две активни вещества ще спрем около 10 продукта. При забрана на едно активно вещество ние спираме да се търгуват на пазара между 5 и 10 продукта.

Тогава колко активни вещества вече са забранени в ЕС?

Около десетина. Но не забравяйте, че се търгуват продукти с около 240 активни вещества. Така че блокирането на 10 не е фатално. Скоро няма да останем без продукти за растителна защита.

Какво следва след като се забрани дадено активно вещество?

Когато се въвежда забрана за активното вещество, се въвеждат и гратисни срокове за търговия с продуктите, които го съдържат, а също и гратисен период за употреба. Най-често гратисният срок за търговия е 6 месеца, а за употреба още 6 месеца. Това означава, че за една година кой каквото има, трябва да го изчисти. В противен случай процедурата е връщане на продукта в страната на фирмата производител.

2020 г. е обявена от ООН за Година на растителното здраве. Как мислите, дали са достачно образовани нашите фермери, когато посягат към продуктите за растителна защита? Или го правят, след като се консултират? А може би третират, защото са чули или видяли, че друг пръска?

Общо взето земеделците не са достатъчно образовани. Това, което БАБХ прави, е да осигури условия да се образоват и да даде законови основания фермерите да са образовани. Защото в Закона за защита на растенията е написано, че всеки, който употребява професионално пестициди, тоест има определени декари, отглежда култури и продава добива, той трябва да е завършил минимум курс за работа с продукти за растителна защита.

Но нима може някой да се образова в огромната сфера на растителната защита с един курс?

Все пак, курсът е да се научи фермерът сам да се предпазва и да предпазва потребителите от пестицидите. След 5 години обучение в специалност „Растителна защита“ в Аграрния университет например, хората трябва да стават вече консултанти.

А доколко е развита у нас консултантската услуга за растителна защита?

Видимо е, че не е развита и не се ползва. В момента имаме регистрирани шест консултанта, чиито имена сме качили на страницата на БАБХ.

Растителната защита у нас е като футбола – всеки я разбира.

Не може да се изчисли колко пари са загубени от земеделците, които третират в неправилния момент с неправилния продукт. И каква вреда е нанесена на околната среща.

БАБХ иска да се въведат схеми за интегрирана растителна защита, но нима може да има обща формула за всички болести и неприятели по стопанските култури?

Интегрираните системи могат да се приложат, ако има финансови стимули. За различните култури различните асоциации биха си издействали разработването на такива системи. Когато разполагат със своя система за интегрирана растителна защита, ще могат да кандидатстват пред земеделското министерство. То ще прецени дали може да подпомага прилагането й, така както сега се подпомагат производителите на плодове и зеленчуци за зимните пръскания. Имаме наредба за интегрирано производство и тя трябваше да се приложи преди години. Но от 15 години нито един производител не се е регистрирал за това, че прилага интегрирания способ за растителна защита. И причината е, че няма финансов стимул за това.

По какъв друг начин БАБХ ще отбележи международната година на растителното здраве?

В световен мащаб основната цел, обявена за 2020 г., е недопускането на вредители, които са карантинни за съответните държави, да се разпространяват на територията на други държави или на Европа. Но към околната среда и опазването й включваме и продуктите за растителна защита.

С колко се увеличиха миналата година карантинните вредители, които влязоха у нас?

Няма такива! Можем да се похвалим, че в последните 3-4 години много рядко хващаме такъв вредител. Може да е някакъв нов вредител, който някога е съобщаван, но го ликвидираме веднага.

Имаме засилен контрол на границите.

Там се извършват няколко вида контрол. Първият е фитосанитарен за карантинни вредители, вторият е здравен контрол за остатъци от пестициди, третият е ветеринарен контрол. Имаме нов регламент за растително здраве. Той влезе в сила от 16 декември 2019 г. С него се увеличи броят на стоките, които подлежат на фитосанитарен контрол. Сега всички растения и растителни продукти, вече са обхванати от този контрол, с много малки изключения. Проверяваме всяка отделна пратка.