Екзарх Стефан I – праведникът на света

Екзарх СтефанНа 21 януари 1945 г. Българската православна църква избира с 84 гласа „за“ при 90 гласували, софийският митрополит Стефан за български екзарх. Месец по-късно Цариградската патриаршия вдига схизмата (отлъчването) на Българската църква, наложена от 1872 г., и признава автокефалията й. Това родното духовенство дължи на личността на екзарх Стефан.

Екзарх Стефан остава на поста си твърде кратко – до 6 септември 1948 г. Напуска го, тъй като народната власт не желае начело на БПЦ да стои толкова независим, мъдър и силен водач, който отказва намесата на духовниците в политиките на комунистите. Затова той е заточен и е под домашен арест в с. Баня, Карловско, където умира на 14 май 1957 г. на 78-годишна възраст. Погребан е в съборната църква „Успение Богородично“ в Бачковския манастир, където по-късно е положен и патриарх Кирил.

Екзарх Стефан е роден на 19 септември 1878 г. в с. Широка лъка с името Стоян Попгеоргиев Шоков. Бил е третият син от осемте деца на поп Георги К. Шоков и Шина Хаджистоянова. Учи в самоковското богословско училище, след което учителства няколко години. По-късно по препоръка на търновския митрополит Антим следва в Киевската духовна академия.

През октомври 1910 г. е посветен в монашество в Цариград от Екзарх Йосиф I, а през 1911 г. става архимандрит. Специализира в Женева, където защитава докторат на тема „За богомилите и презвитер Козма“.

Далеч след смъртта на Екзарх Стефан, животът и името му получават заслужена слава заради многобройните му добродетелни дела. На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г., израелският мемориален институт „Яд Вашем“ го удостоява с почетна грамота, медал и званието „Праведник на света“ за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 г. Две години по-късно при откриването на бюст паметник на екзарха в с. Широка лъка, израелският посланик в България Аврам Шарон казва: „За българските евреи и за народа на Израел екзарх Стефан е символ на спасението, еманация на българската толерантност. Народът на Израел и евреите по цял свят никога няма да забравят това и ще са винаги дълбоко признателни на своите спасители. А Емануел Зисман заявява: „Ако хуманизмът беше критерий, България трябваше да приема Европа, а не обратното.“

Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, между които „На път за Дамаск“ (1932), „Българската Църква“ (1932), „Същината на пастирското служение“ (1935), „Религия и наука“ (1937).

 

Leave a Comment