Николай Вълканов: Нашите производители на плодове и зеленчуци получават повече финансиране от конкурентите си в ЕС

Проблемът на сектор Плодове и зеленчуци не е в средствата, а тяхното управление

Обвързаното подпомагане може да бъде насочено много по-ефикасно към стопанствата под формата на инвестиции в производство, защита на стопанствата от климатични проблеми и високи технологии

На 31 януари в Интер Експо Център – София ще се проведе форумът InteliFresh 2020 – „От градината до щанда“. Той се организира от ИнтелиАгро. В него ще участват производители, представители на големите търговски вериги в страната, български и международни търговци, преработватели и доставчици на технологии и услуги от градината до щанда. Целта е българските производители да намерят вдъхновение и ускорение за бизнеса си. За участие във форума е необходима регистрация, чиято крайна дата е до 27 януари.

Николай Вълканов, управител на „ИнтелиАгро“, пред Агро Пловдив

Г-н Вълканов, очевидно производителите на плодове и зеленчуци имат силен интерес да се оборудват с техники за опаковане и съхранение на продукцията си, след като МЗХГ увеличи държавната помощ за подобни инвестиции. Но когато срещу 100 кг добре опаковани български ябълки имаме 1000 кг италиански, полски, македонски и др. ябълки, какво е най-важното, което трябва да се направи, за да стане съотношението след немного години поне 50:50?

Първото, което трябва да се направи е физически да ги има тези количества. Полша и Италия произвеждат между 40 и 50 пъти повече ябълки от България. Дори Македония произвежда два пъти повече продукция. Няма как да се сравняваме, когато нещата са несравними.

Второто нещо е производителността. Италия добива четири пъти повече ябълки от единица площ, показва статистиката на FAO. Ако ние средно берем по 1 тон от декар там берат по 4 тона.

Ако трябва да обобщим – ние трябва да развием висока производителност и да бълваме големи обеми продукция, за да има повече български ябълки и по нашите магазини и за износ.

Как мислите, нуждае ли се сектор плодове и зеленчуци от по-голямо европейско и национално финансиране, и ако да, как трябва да се прилага то?

Вие знаете, че секторът е приоритетен по Програмата за развитие на селските райони. Отделно от това бюджетът за обвързана подкрепа по първи стълб, който България е нотифицирала, е 41 млн. евро на година през настоящия програмен период. Този бюджет е 2,5 пъти по-голям от френския, 3,5 пъти по-голям от полския, четири пъти от италианския.

При това положение моето твърдо убеждение е, че проблемът не е в размера на средствата, а в неумението те да се управляват – и от страна на държавата, а донякъде и от страна на частния сектор. Представете си, заедно с останалата подкрепа, ако едни 50-60 млн. евро се разпределят всяка година за инвестиции. Но по един ясен, прозрачен, предвидим и лесен за достъпване начин. В засаждане и презасаждане, в модерни сортове и технологии, в напояване и защита против градушки и осланявания. Тогава само в рамките на един програмен период бихме могли изцяло да променим облика на сектора – в това съм абсолютно убеден.

Няколко браншови организации вече представиха идеи, свързани с опазване на околната среда и климата, които да се прилагат и подпомагат в следващия програмен период. Организации от Плодове и зеленчуци предложиха да се финансира капковото напояване като удобен начин за икономично използване на националните водни ресурси. Вие имате ли своя полезна идея за сектора?

Мисля, че в предишния въпрос отговорих и на този.

От години средствата по ПРСР и обвързаното подпомагане изтичат като пернишки водопровод към некоректни стопани. Има ли просто решение на този проблем, от който впрочем страдат и европейските земеделци?

Има, разбира се. Аз вече казах, че обвързаното подпомагане може да бъде насочено много по-ефикасно към стопанствата под формата на инвестиции в производство, защита на стопанствата от климатични проблеми и високи технологии. Това трябва да става по обективни бизнес критерии. У нас кандидатстването за средства и оценката става по формални критерии за достъп, а не по реални финансови показатели. Има и едно нежелание от страна на висшите ешелони да се затегне кранчето, защото тук играят и други фактори, психологически, политически.

Как може министерството да даде равни шансове, така че да имаме малки и гъвкави плодово-зеленчукови стопанства и заедно с това – големи и технологични, които да захранват мощностите на преработвателната индустрия?

Всяко жизнеспособно стопанство с добри финансови показатели следва да има бърз, лесен и целогодишен достъп до финансиране тогава, когато представи реалистичен бизнес план, отговарящ на възможностите на кандидата и който е съобразен с обективни природо-географски и пазарни реалности. Още през 2015 г. направихме паралел между българската и румънската ПРСР и показахме кои добри елементи могат да бъдат взаимствани – тематична програма за плодове / зеленчуци; подкрепа на инвестиции само тогава, когато са в подходящи райони за отглеждане и са с перспективни сортове; предимство за интензивните насаждения; задължение за капково напояване, когато района е наблагоприятен (при нас обратното – по 4.1 практически не можеше да се кандидатства за напояване, защото държавата ни е много умна); процент на финансиране според размера на стопанството (едрите имат по-висок процент самоучастие) и пр. и пр. Така се създават жизнени проекти, така има средства за повече стопанства. Всички тези неща сме ги публикували, както казах, още през 2015 година, но явно средата тогава не е била подходяща, за да се възприеме подобен начин на работа.

Благодаря!