Преди 135 г. е влиза в сила първия Закон за БНБ, пускат се и първите банкноти

Най-дългогодишният управител на БНБ е Добри Божилов (1922-1944 г.) – „магьосникът на клиринга“, който е екзекутиран от народната власт

В края на януари отбелязваме 135 г. от първия Закон за Българската народна банка. Рожденият й ден е бил 25 януари 1879 г., когато е приет Уставът на БНБ. На 27 януари 1885 г. е обнародван и законът за националната банка.

По това време цялото българско население е наброявало 4 800 000 души, а сред тях само 650 мъже и една жена са били преминали през висши учебни заведения. От тях пък едва 440 са имали диплома. Затова е било немислимо българите сами да създадат свои модели на институциите.

Уставът определил първоначалният капитал на БНБ да е 2 милиона франка, от които 200 000 да са резерв, а останалите – оборотен капитал. В онази година фискалното счетоводство е правело сметките във френски франкове, защото още сме нямали собствена парична единица.

Първите български левове са били отсечени едва през 1881 година.

Правели са се от мед, сребро и злато. Златните са се секли в Русия, сребърните – в Чехия. В най-голямо обръщение бил сребърният звонк. Банкнотите започнали да се печатат през 1885 г. и първоначално прадедите ни изобщо не ги харесали, тъй като не изглеждали така солидни като монетите, а били само някакви цветни хартийки.

БНБ е създадена с първоначалната идея да кредитира дейностите на правителството. Но през 1885 г., когато Народното събрание утвърждава първия закон за народната банка, тя получава правото да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. 

През 1920 г. именно на БНБ е възложено да започне изплащането на

репарациите в размер на 2 250 000 000 лева в злато според Ньойския договор.

Парите е трябвало да бъдат изплатени в продължение на 37 години на държавите победителки в Първата световна война.

През 1926 г. е приет нов Закон за БНБ, с който предоставянето на кредити на частни клиенти е напълно прекратено, но банката получава значителна автономия, както и възможности за административна намеса на банковия пазар. През 1937 г. законът е чувствително променен и БНБ е принудена да финансира подкрепяни от правителството проекти в нефинансовия сектор.

Управител на БНБ през периода 1922-1944 г. е бил Добри Божилов известен е като “магьосник на клиринга”. След 9 септември 1944 г. е изправен пред Народния съд. Обвинен е в безразборно печатане на пари, стимулиране на инфлация, обезценка на лева, разпиляване на валутния и златния резерв, демагогия и прочие грехове. Посочен е като главен виновник за неизплатения огромен дълг на Германия към България от 75 млрд. лева. Осъден е на смърт и е екзекутиран.

Народната власт поема страната през 1944 г., а три години по-късно партията решава на направи обмяна на парите. Изтеглят се от обръщение банкноти от емисии до 1943 г., а срещу старите банкноти и бонове всяко физическо лице може да получи най-много до 2 000 лв. в нови банкноти. В същата година се извършва и национализация на всички частни банки в страната. 

През 1952 г. се прави втора обмяна на парите, като курсът на лева е базиран на руската рубла: 1. 70 лев= 1 рубла, а през 1962 г. – трета обмяна при съотношение на рубла спрямо лев 1 към 10.

След 10 ноември 1989 г. и

само за 5 години БНБ позволява създаването на 44 частни банки.

Повечето от тях получават като стартов капитал държавни пари. Крахът на банковата система е предопределен от безразборното опериране на толкова много институции при изключително либерални правила за раздаване на кредити. Парите на българите са подарени на определени лица, които по-късно влизат в дългия списък на „кредитните милионери“.

На 1 юли 1997 г. в България е въведен Валутен съвет, който действа и до днес. Новият Закон за БНБ фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли с.г. става 1,95583 лева за 1 евро.)

Четири са основните правила, които въведе Валутният съвет: да няма заеми от БНБ за правителството, заеми за банките се допускат само ако съществува системен риск за банковата система и тези заеми са напълно обезпечени и провизирани. Четвъртото изискване е БНБ да престане да контролира лихвените нива.

На 1 юли 1999 г. българският лев е деноминиран. 1000 стари лева се обменят за 1 нов лев.