В новата немска стратегия за биоикономика растенията стават строителни материали

Документът е критикуван от еко и политически организации, тъй като не подобрява социалния живот на фермерите и ще намали площите за производство на храни

В третата по ред Стратегия за биоикономика на Германия растенията ще служат за какво ли не. Земеделският министър Юлия Кльокнер мечтае, че един ден всеки ще използва „гуми от глухарче, врати за автомобили от конопено влакно и ботуши, направени от царевична гума“, съобщи италианското издание Agronotizie.com. Федералното правителство одобри стратегията на 15 януари 2020 г.

Философията на стратегията е икономиката да използва възобновяеми суровини вместо въглища, нефт и газ. Тези суровини растат по ливади, полета и гори. За използването на повече суровини с биологичен произход като растения, микроорганизми, водорасли или гъби ще се погрижат учените.

Германската стратегия за биоикономика не е изолирана инициатива, като се има предвид, че около 60 страни навсякъде по света са разработили тези стратегии с цел да превърнат своите икономики в перспектива на по-голяма устойчивост.

Новата стратегия бе посрещната критично от екоорганизации и политици. От една страна Съюзът за опазване на природата и биоразнообразието смята, че новата немска стратегия се вторачва в биологията на растенията, пропускайки една от целите в биостратегията на ЕС, приета през 2018 г. А именно: за подобравяне на условията на живот на земеделските стопани и на заетите с рибарство. Тя не е имплементирана институционално и в новата ОСП. В нея не се засягат и други цели: преструктурирането на веригите за доставка на храни, опазването на ландшафта или гарантирането на здравословна храна.

Свободната демократическа партия също реагира отрицателно на биостратегията. Според партийни експерти в новата стратегия липсва положителният ангажимент на възможностите, предлагани от генното инженерство в областта на селското стопанство. От партията предлагат да се обнови германският закон за генетично инженерство, който е на двадесет години и да се адаптира към новите техники за размножаване. До каква степен и как биоикономиката допринася за възпрепятстване на устойчивото производство на храни? В крайна сметка, мащабното отглеждане на култури за производство на „зелени“ материали за икономиката означава и по-малко пространство за производство на храни, възразяват от Свободната демократическа партия.